Предвижда се инфлацията да остане твърде висока за твърде дълго време. Поради това днес Управителният съвет реши да повиши трите основни лихвени проценти на Европейската централна банка (ЕЦБ) с 50 базисни пункта, в съответствие с решимостта си да осигури своевременно връщане на инфлацията към средносрочната цел от 2%. Това е записано в съобщението на ЕЦБ за днешното заседание на Управителния съвет.

ЕЦБ повиши лихвите с половин процент, както беше обещано, игнорирайки хаоса на финансовите пазари и призивите на инвеститорите да отменят затягането на политиката поне докато настроенията се стабилизират. ЕЦБ повишава лихвените проценти с най-бързите си темпове в историята, за да ограничи инфлацията, но поражението на световните пазари след колапса на Silicon Valley Bank (CVB) в Съединените щати миналата седмица заплаши да провали тези планове в последния момент, отбелязва "Ройтерс".

В четвъртък сутринта, след дни на сътресения на пазарите, финансовите инвеститори видяха 50% шанс за по-малко повишаване с 25 базисни пункта от ЕЦБ. Те бяха уплашени от акциите на банките в еврозоната, които бяха в свободно падане тази седмица, стреснати първо от колапса на SVB, след това от спада в пазарната стойност на Credit Suisse, швейцарският кредитор, който отдавна е притискан от проблеми.

Засилената несигурност потвърждава колко е важно бъдещите решения на Управителния съвет по паричната политика да се вземат въз основа на данните. Те ще се определят от оценката му на перспективата за инфлацията въз основа на постъпващите икономически и финансови данни, динамиката на основната инфлация и силата на трансмисионния механизъм на паричната политика, уточняват от ЕЦБ.

Според регулатора, Банковият сектор в еврозоната е устойчив и се отличава със силни капиталови и ликвидни позиции. Във всеки случай, инструментариумът на политиката на ЕЦБ е напълно пригоден да осигури ликвидна подкрепа на финансовата система в еврозоната, ако се наложи, и да запази гладкото функциониране на трансмисионния механизъм на паричната политика.

Прогнозата

Новите макроикономически прогнози на експертите на ЕЦБ бяха завършени в началото на март, преди да възникне сегашното напрежение на финансовия пазар. Поради това напрежението внася допълнителна несигурност за базисната оценка на инфлацията и растежа. Преди тези последни събития базовата прогноза за траекторията на общата инфлация вече беше ревизирана надолу, главно поради по-малък принос на енергийните цени от очакваното преди. Сега експертите на ЕЦБ очакват средните нива на инфлацията да бъдат 5,3% през 2023 г., 2,9% през 2024 г. и 2,1% през 2025 г.

В същото време базисният ценови натиск остава силен. През февруари инфлацията без компонентите енергоносители и храни продължи да се увеличава и експертите на ЕЦБ очакват тя да бъде средно 4,6% през 2023 г. Тази стойност е по-висока от предвиденото в декемврийските прогнози. Очаква се тя да спадне впоследствие до 2,5% през 2024 г. и 2,2% през 2025 г. с отзвучаването на възходящия натиск от сътресения в предлагането в миналото и от отварянето на икономиката и с все по-силното потискащо въздействие на затегнатата парична политика върху търсенето.

Базовата прогноза за растежа през 2023 г. е ревизирана нагоре до средно 1,0% в резултат както от поевтиняването на енергоносителите, така и от по-голямата устойчивост на икономиката срещу трудната международна среда. Експертите на ЕЦБ очакват, че впоследствие той ще се засили още до 1,6% през 2024 г. и 2025 г., като за това ще допринесат стабилният пазар на труда, подобряващото се доверие и възстановяването на реалните доходи. Същевременно подемът на растежа през 2024 г. и 2025 г. е по-слаб от предвиденото в прогнозите от декември поради затягането на паричната политика.

Основните лихвени проценти на ЕЦБ

Управителният съвет взе решение да повиши с 50 базисни пункта трите основни лихвени процента на ЕЦБ, които влизат в сила от 22 март 2023 г.

Така лихвата по операциите по рефинансиране (когато банките заемат средства от ЕЦБ за срок от една седмица) нараства до 3.50 на сто, лихвата по депозитите достигат рекордните 3.00 на сто, а лихвата по пределното кредитно улеснение (банките заемат средства от ЕЦБ по овърнайт, но те са по-скъпи, отколкото ако заемат за седмица по рефинансиране) се повишава до 3.75 на сто.

За пръв път ЕЦБ повиши основната лихва с 50 базисни пункта на заседанието си, проведено на 15 декември 2022 година, след като преди това на три поредни заседания повишаваше основната лихва със 75 базисни пункта. Така с днешното повишение, ЕЦБ вдига основната лихва на шеста поредна среща. Първото увеличение беше на 27 юли 2022 година, когато лихвите нараснаха с 50 базисни пункта за първи път от 11 години, припомня "Ройтерс".

Двете програми за реинвестиране

Портфейлът по Програмата за закупуване на активи (APP) намалява с премерен и предвидим темп, тъй като Евросистемата не реинвестира в пълен размер погашенията по главници на ценните книжа с настъпващ падеж. Намалението ще бъде средно с 15 млрд. евро месечно до края на юни 2023 г., а темпът впоследствие ще бъде определен с течение на времето.

Що се отнася до Програмата за закупуване на активи в условията на извънредна ситуация, причинена от пандемия (PEPP), Управителният съвет възнамерява да реинвестира погашенията по главници на ценни книжа с настъпващ падеж, придобити по тази програма, най-малко до края на 2024 г. Във всеки случай, бъдещото постепенно ликвидиране на портфейла по PEPP ще бъде управлявано така, че да се избегне възпрепятстване на целесъобразната ориентация на паричната политика.

Управителният съвет ще продължи да подхожда гъвкаво към реинвестирането на изплащанията, ставащи дължими в портфейла по PEPP, така че да противодейства на свързаните с пандемията рискове за трансмисионния механизъм на паричната политика.

В заключение се казва, че Управителният съвет има готовност да коригира всички свои инструменти в рамките на мандата си, за да осигури връщане на инфлацията на целевото равнище от 2% в средносрочен план и да запази гладкото функциониране на трансмисионния механизъм на паричната политика. Инструментариумът на политиката на ЕЦБ е напълно пригоден да осигури ликвидна подкрепа на финансовата система в еврозоната, ако се наложи. Освен това инструментът за защита на трансмисионния механизъм на паричната политика е на разположение за противодействие на нежелана, хаотична пазарна динамика, застрашаваща сериозно предаването на паричната политика във всички държави от еврозоната. Това ще позволи на Управителния съвет да изпълнява по-ефикасно мандата си за ценова стабилност.