17-11-2017 20-11-2018

МФ публикува актуализацията на бюджета, инфлация - 11,9%, лимит на дълга - 10,3 млрд. лв.

Основните рискове по прогнозата идват по линия на развоя на конфликта в Украйна

13:52 | 6 юни 2022 | Редактор : Лилия Чалева 5 933 Снимка: БТА

Средногодишната инфлация ще достигне до 11,9%. Това става ясно от прогнозата, на базата на която са направени изчисленията за актуализацията на бюджета от 1 юли. Проектозаконът с промените, мотивите и докладите към тях е публикуван на сайта на Министерството на финансите и от него става ясно, че лимитът на нов държавен дълг се повишава до 10,3 милиарда лева.

Управленската коалиция

Промените се налагат поради поредицата шокове върху пазарите на енергоносители, горива и суровини и нарушените вериги за доставки след избухването на конфликта в Украйна, които промениха макроикономическата среда и стопанските перспективи и създадоха значителни рискове за редица сектори на икономиката. Европейският съюз и в частност България се сблъскват със значителен скок на цените, както на петрола, природния газ и електрическата енергия, така и на цените на основни хранителни продукти, породен от нарасналото търсене в европейски и световен мащаб. От друга страна, тези шокове доведоха и до допълнително ускоряване на инфлацията при голяма част от стоките, което застрашава хората с ниски доходи и може да увеличи значително групата на лицата с доходи под линията на бедност. Също така са влошени перспективите пред бизнеса, като в редица сектори високите цени на енергоносителите заплашват конкурентоспособността и нормалното функциониране на стопанските субекти. Със законопроекта се предвижда спешен пакет от антикризисни мерки, насочени към намаляване на негативните последствия от нарастващите цени на горивата и енергията, съответно нарастващия инфлационен натиск върху най-засегнатите групи от обществото и бизнеса. Целта е да се подкрепят българските граждани и бизнеса в условията на безпрецедентна криза, породена от военните действия в Украйна и да се смекчат сътресенията, предизвикани от високите цени на енергоносителите и суровините за уязвимите групи от обществото и за икономиката на България.

Антикризисните мерки, за които е постигнат политически консенсус при проведените консултации между коалиционните партньори, предвиждат засилване на държавната подкрепа в две основни направления - мерки за подкрепа на бизнеса и пакет от социални мерки. Предвидени са различни по характер инструменти и механизми на подкрепа, в т.ч. увеличение на размера на данъчното облекчение за деца, въвеждане на нулева ставка на ДДС за доставка на хляб за срок от една година, компенсация за физическите лица, крайни потребители на горива, освобождаване от акциз на електрическата енергия и природния газ, намаляване на ставката на ДДС за доставките на природен газ и на централно отопление, намаляване на размера на законната лихва при забава при физическите и юридическите лица и не на последно място подкрепа за най-уязвимата група в обществото (групата на възрастните хора) за поскъпването на стоките от първа необходимост със значително по-високо от планираното с първоначалните разчети на Закона за държавния бюджет на Република България (ЗДБРБ) за 2022 г. увеличение на размера на пенсиите от 1 юли 2022 г., допълнителен механизъм за подобряване на адекватността на пенсиите от октомври и други.

Промените в очакванията за развитието на макроикономическата среда налагат съответни промени при редица елементи на приходната част на бюджета за настоящата година. От друга страна предложените мерки в областта на данъчната политика с антикризисния пакет имат съответните ефекти при отделните данъци, което също е обвързано в актуализираните разчети по приходите.

Отчитайки тези ефекти с актуализираните разчети се очаква нетно приходите по консолидираната фискална програма (КФП) да нараснат с над 1,645 млрд. лв. (1,1 на сто от прогнозния БВП), като принос за това имат основно по-високите от първоначално планираните данъчни постъпления и очакваните по-високи приходи в частта на сметките за средства от ЕС. В одобрения от Съвета на ЕС План за възстановяване и устойчивост на Република България бе договорения профил на плащанията в рамките на техническите консултации с ЕК, в който е предвидено през 2022 г. България да получи по-високи от планираните грантове от ЕС.

В частта на разходите и вноската в общия бюджет на ЕС актуализираната фискална рамка по КФП обвързва допълнителните разходи по бюджетите на държавното обществено осигуряване, респективно НЗОК, свързани с мерките в пенсионната сфера, както и необходимият ресурс за компенсациите към крайните потребителите физически лица на горива, залегнали в антикризисния пакет, и други мерки, в т.ч. за подкрепа на уязвимите сектори в селското стопанство във връзка с разходите за подкрепа по Временната рамка за мерки за държавна помощ при подкрепа на икономиката поради военните действия в Украйна и по линия на съществуващите държавни помощи за хуманно отношение към животните, увеличение на трудовите възнаграждения на медицинския персонал, зает в здравните и лечебните заведения, чиито ръководители са второстепенни разпоредители с бюджет към министъра на здравеопазването и в здравните кабинети в държавните и общинските детски градини и училища, в детските ясли и яслените групи към детски градини, по-висок от планирания за годината размер на вноската на България в общия бюджет на ЕС, икономии в някои планирани разходи и други. Нетният ефект в разходите по КФП от посочените промени възлиза на увеличение на годишния разчет за 2022 г. с 1 973,3 млн. лв., което представлява 1,3 на сто от прогнозния БВП за годината.

Посочените нетни ефекти в приходите и разходите по КФП са разчетени при запазване на заложената целева стойност по отношение на размера на дефицита по КФП, отнесен към прогнозния БВП за 2022 година, като съответно салдото по КФП за 2022 г. се предвижда да бъде отрицателно в размер на 4,1 на сто от прогнозния БВП.

С проекта се предлагат мерки и по отношение на обезпечаването на допълнителен ресурс от дългови източници през 2022 г. за обслужването на предстоящите погашения по държавния дълг, в т.ч. падежа през първото тримесечие на 2023 г. на облигациите, емитирани на международните финансови пазари. Влизането в нов цикъл на повишаване на основните лихви предполага предстоящо постепенно увеличаване на цената на финансиране на правителствата. В тази обстановка по-ранното "излизане на пазара" и осъществяването на предварително финансиране на падежиращ дълг, би могло да спести бъдещи разходи по обслужването на държавния дълг. Следвайки такава стратегия би било целесъобразно още през 2022 г. да се обезпечи ресурс за префинансиране на предстоящите през март 2023 г. падежи на еврооблигации, емитирани на международните финансови пазари, както и падежи на държавни ценни книжа, емитирани на вътрешния пазар и погашения по външни държавни заеми през следващата година, които са в общ размер на около 3,0 млрд. лв. В тази връзка със законопроекта е предложено увеличение на максималния размер на новия държавен дълг, който може да бъде поет през 2022 г. от 7,3 млрд. лв. на 10,3 млрд. лв., както и промяна на ограничението за максимален размер на държавния дълг към края на 2022 г. от 35,5 млрд. лв. на 38,5 млрд. лв.

За обезпечаване на енергийната сигурност и осигуряване на алтернативни източници за доставка на природен газ се предвижда възможност Министерския съвет да издава държавни гаранции през 2022 г. по заеми за финансиране на дейности на "Булгаргаз" ЕАД и "Булгартрансгаз" ЕАД в общ размер на 532 млн. евро.

По отношение на международните цени на суровините, допусканията за тяхната динамика се основават на прогнозата на Световната банка от 26 април 2022 г. , пише в мотивите на законопроекта. Корекции във възходяща посока има при всички основни суровини, най-вече заради промяната в конюнктурата на световните пазари и конфликта в Украйна. Средната цена на суровия петрол тип "Брент" през 2022 г. се очаква да се повиши с 42 на сто до 100 долара за барел, при допускане за цена от 78,9 долара през декември 2021 г. Неенергийните суровини ще поскъпнат средно с 19,2 на сто в доларово изражение през 2022 г., като очакванията според прогнозата бяха за ръст на цените им средно с 8 на сто. Всички основни групи суровини ще отчетат поскъпване, но по-съществено то се очаква да бъде при торове - 69,3 на сто, метали - 15,8 на сто и храни - 22,9 на сто, като това са и групите с най-съществена възходяща корекция в очакванията.

В представената прогноза е направено допускане, че в резултат от военните действия в Украйна, в България ще останат над 100 000 бежанци, чиито месечни разходи ще са съпоставими със средните разходи за страната.

Запазват се очакванията за подобряване на здравната ситуация в глобален план. Евентуални нови вълни от нарастване на заболеваемостта от Ковид-19 ще пораждат само временни ограничителни мерки, без съществено отрицателно въздействие върху икономическата активност.

Министерството на финансите очаква през 2022 г. реалният растеж на БВП на България да възлезе на 2,9 на сто. Това представлява понижение спрямо прогнозата, с която бе приет ЗДБРБ за 2022 г. и е вследствие на променените икономически перспективи, породени от избухването на конфликта в Украйна. В същото време очакванията за растежа са леко повишени спрямо пролетната прогноза поради отчетеното добро представяне на икономиката през първото тримесечие. Според експресните оценки на Националния статистически институт (НСИ) БВП е нараснал с 4,5 на сто (сезонно изгладени данни) през първото тримесечие на 2022 г. спрямо същия период на 2021 г.

През 2022 г. се очаква броят на заетите да отбележи ръст от 1,7 на сто, което ще бъде обусловено от икономическия ръст. В сравнение с предишната прогноза за ЗДБРБ за 2022 г., растежът на заетостта е завишен с 0,7 процентни пункта (пр. п.), като основната причина за това е потокът бежанци, част от който се очаква да бъде интегриран на българския пазар на труда. В съответствие с положителната динамика на заетостта, коефициентът на безработица се очаква да се понижи до 4,5 на сто през 2022 г. и е по-нисък спрямо предходната прогноза (5 на сто).

Инфлацията в края на 2022 г. ще достигне 11,6 на сто, смятат във финансовото министерство. Водещ принос за това ще имат храните, чието поскъпване ще се ускори до 23,9 на сто на годишна база през декември. Съществен принос ще имат и компонентите на базисната инфлация поради очакваните вторични ефекти от ускореното поскъпване на енергоносителите и затрудненията във веригите на доставки. Цените на услугите ще се повишат с 9,8 на сто в края на 2022 г., а неенергийните нехранителни стоки - със 7,1 на сто. Енергийните стоки също ще допринесат положително, като повишението в цените на транспортните горива се очаква да се забави до 13,9 на сто в края на годината. Средногодишната инфлация през 2022 г. се прогнозира да бъде 11,9 на сто.

През 2022 г. се очаква дефицитът по текущата сметка на платежния баланс да се увеличи до 2,4 на сто от прогнозния БВП. Основен принос за влошаването както спрямо предходната прогноза, така и спрямо 2021 г., ще има по-големият отрицателен баланс при търговията със стоки.

Търсенето на кредити през 2022 г. ще се забави в сравнение с 2021 г. в съответствие с очакваното влошаване на икономическата ситуация и повишената несигурност поради конфликта в Украйна, посочват от МФ. Вземанията от предприятия в края на 2022 г. ще забавят растежа си спрямо предходната година до 5,1 на сто (при 6,1 на сто в края на 2021 г.) поради отрицателните ефекти върху инвестиционната активност, а тези на домакинствата - до 10,4 на сто. Общо растежът на вземанията от частния сектор през 2022 г. се очаква да бъде около 7,2 на сто. Факторът, който ще действа в посока забавяне растежа на кредита за домакинствата, ще бъде очакваното забавяне в растежа на потреблението през 2022 г. Ограничаващо кредитната активност влияние от страна на предлагането може да има и обявеното от Българската народна банка (БНБ) увеличение на нивото на антицикличния капиталов буфер през октомври 2022 г.( от 0.5 на сто на 1.0 на сто). Въпреки прогнозираното забавяне при жилищните кредити през 2022 г. темпът им на растеж ще остане относително висок, тъй като покупката на жилище е основна алтернативна форма за инвестиция или за съхранение на стойността в среда на висока инфлация и ниски лихвени проценти. Привлечените депозити в банковата система ще продължат да нарастват с относително високи темпове до края на 2022 г., отчитайки завишената несигурност, но растежът им леко ще се забави. Очакванията са в края на 2022 г. паричното предлагане да забави годишното си нарастване до 10,3 на сто.

Отчитайки променената среда, МФ актуализира макроикономическата прогноза за 2022 г., което съответно рефлектира и в промяна на рамката по приходите по консолидираната фискална програма (КФП) за настоящата година. Нетният ефект в приходите по държавния бюджет за 2022 г. е увеличение в размер на 587,8 млн. лева. Освен това в одобрения от Съвета на ЕС План за възстановяване и устойчивост (ПВУ) на България и договорения профил на плащанията в рамките на техническите консултации с Европейската комисия е предвидено през 2022 г. България да получи по-високи от планираните грантове от ЕС (увеличение от 1 057,4 млн. лв.), което променя разчета по сметките за средства от ЕС, съответно разчета по КФП.

Нетният ефект в разходите по КФП от промените в Бюджета възлиза на 1 973,3 млн. лв., което представлява 1,3 на сто от прогнозния БВП за годината. Салдото по КФП за 2022 г. се предвижда да бъде отрицателно в размер на 4,1 на сто от прогнозния БВП, посочват още от финансовото министерство.

С Разпореждане номер 5 на Министерския съвет от 27 април 2022 г. за установяване и внасяне в полза на държавата на отчисления от печалбата от държавни предприятия и търговски дружества с държавно участие в капитала, приходите от дивиденти са увеличени с 213,5 млн. лв. Неданъчните приходи по държавния бюджет са увеличени и с планирани допълнителни приходи от услуги в размер на 25 млн. лв., събирани от Българската агенция по безопасност на храните при осъществяване на фитосанитарния контрол по външните граници на ЕС

В законопроекта е предложено увеличение на разходите по държавния бюджет с 349,5 млн. лв., основно във връзка с Програма за компенсиране на физическите лица, крайни потребители на горива, за подкрепа на уязвимите сектори в селското стопанство във връзка с разходите за подкрепа по Временната рамка за мерки за държавна помощ при подкрепа на икономиката след агресията на Русия срещу Украйна и други.

МФ прогнозира да събере от корпоративни данъци и други данъци по ЗКПО 4,170 млрд. лв., което представлява 2,8 на сто (112,5 млн. лв.) повече.

Актуализираният размер на прогнозните приходи от данъци върху доходите на физически лица за 2022 г. по държавния бюджет е малко над 5 млрд. лв. В сравнение с първоначалния план, приходите са с 4,4 на сто по-ниски (230 млн. лв.). Намалението се дължи на планираното като антикризисна мярка увеличение на данъчните облекчения за деца. Предвижда се увеличаване размера на данъчното облекчение за деца (от 4500 лв. на 6000 лв. годишно) и на данъчното облекчение на деца с увреждания (от 9 000 лв. на 12 000 лв. годишно), както и въвеждане на възможност за авансово ползване (тримесечно) за 2022 г. на двете данъчни облекчения.

Нетният ефект от промяната в макрорамката и ефектите от антикризисните мерки е увеличение на данъчни приходи от ДДС за 2022 г. в размер на 480,0 млн. лв. Предлага се въвеждане на намалена ставка на ДДС в размер на 9 на то за доставки на централно отопление, за природен газ, както нулева ставка ДДС за доставка на хляб и други.

Актуализираният размер на прогнозните приходи от акцизи за 2022 г. е 5,820 млрд. лв. В сравнение с първоначалния план, приходите са с 1,6 на сто по-ниски (95 млн. лв.).

Приходите от мита при внос на стоки от трети страни през 2022 г. се очаква да достигнат 380,0 млн. лева. Ръстът на приходите в сравнение с първоначалния план е 25,4 на сто (76,9 млн. лв.).

В разходната част на бюджета разходите в пенсионната сфера възлизат на 1 386,5 млн. лв., докато увеличението на трансферите от държавния бюджет за здравно осигуряване на пенсионерите е в нетен размер на 65,6 млн. лв., с което общия нетен ефект в частта на бюджетните взаимоотношения с други бюджети е увеличение на планираните средства за предоставени трансфери от държавния бюджет с 1 452,1 млн. лева.

Максималният размер на получаваните една или повече пенсии се увеличава от 1500 лв. на 2000 лв. (увеличение от 33,3 на сто), а от началото на октомври максималният размер на получаваните една или повече пенсии се увеличава допълнително на 3 400 лева. Размерът на социалната пенсия за старост и обвързаните с нея размери на пенсиите, несвързани с трудова дейност, както и добавки, се увеличава от 170 лв. на 247 лв. (45,3 на сто) от 1 юли 2022 година, посочват от МФ.

Средната пенсия на един пенсионер, вкл. и от Учителския пенсионен фонд, се очаква да нарасне до 666 лв. през юли 2022 г., което е ръст от 23,2 на сто към нивото ѝ през юни 2022 г. без отчитане на допълнителните суми, изплащани към пенсиите, и с 9,4 на сто при отчитане на допълнителните суми. През октомври 2022 г. средната пенсия на един пенсионер, вкл. и от Учителския пенсионен фонд, се очаква да достигне 718 лв. или да нарасне със 7,8 на сто спрямо юли 2022 г. Очаква се в резултат на преизчислението през октомври около 717,7 хиляди пенсии да бъдат увеличени.

Предвижда се разработване на Програма за компенсиране на физическите лица, крайни потребители на горива, която ще въведе механизъм за компенсация от 0,25 лв. на литър. Програмата ще бъде одобрена с акт на Министерския съвет и се предвижда да се прилага за периода от 1 юли до 31 декември 2022 г. Бюджетният ефект за 2022 г. е загуба в размер на 150 млн. лв.

В областта на отбраната в следствие на забавянето на доставките, свързани с изпълнението на договора за придобиване на нов тип боен самолет, се предлага предвидените средства да бъдат намалени със 70 млн. лв., или от 180 млн. лв. на 110 млн. лв. Същевременно за осигуряване боеготовност и поддръжка на самолетите МиГ-29 парите се увеличават със 170 млн. лева.

Днес е крайният срок, в който партиите в коалицията могат да дават предложения за промени в актуализацията на бюджета. Утре финалният вариант ще бъде обсъден от социалните партньори, а до края на седмицата ще бъде внесен в Народното събрание.

ИЗБРАНО