Кабинетът поиска актуализация с нов таван на държавните гаранции
Размерът на изискуемата гаранция от държава-членка ще бъде пропорционален на относителния дял на брутния й национален доход към този на ЕС
Правителството одобри законопроект за изменение и допълнение на Закона за държавния бюджет на България за 2020 г. (ЗДБРБ за 2020 г.), съобщи пресслужбата на Министерски съвет. С предложената актуализация се предлага повишаване на максималния размер държавни гаранции от заложени (ограничени до) 1,535 млрд. лв. на 1,845 млрд. лева - с 310 млн. лева.
Искането за актуализация е свързано с ангажиментите, които възникват за страната в резултат на създадените от ЕС два инструмента в отговор на пандемията от COVID-19. Това са Европейският инструмент за временна подкрепа за смекчаване на рисковете от безработица при извънредни обстоятелства (SURE) и Паневропейският гаранционен фонд.
Какво осигурява SURE
Инструментът SURE е създаден в отговор на проблемите, възникнали на трудовия пазар след разпространението на пандемията. Той ще допълва националните мерки, като предоставя финансова подкрепа на държавите-членки за покриване на внезапните увеличения в публичните разходи за запазване на заетостта. Общият бюджет на инструмента е 100 млрд. евро, като финансовата помощ ще се отпуска под формата на заем.
ЕК ще набира средства от финансовите пазари, за да ги предостави впоследствие на държавите-членки, като за целта е необходим ангажимент от държавите-членки за предоставяне на гаранции за риска, поет от ЕС. Размерът на изискуемата гаранция от дадена държава-членка ще бъде пропорционален на относителния дял на брутния й национален доход (БНД) към този на ЕС. Така максималният размер на ангажимент от България е приблизително 107,5 млн. евро, които отговарят на 0,4 на сто от БНД на ЕС. Предвижда се държавите-членки да предоставят гаранциите по силата на гаранционно споразумение, сключено между Комисията и всяка отделна държава-членка.
Какво представлява Гаранционният механизъм и как ще помага
Държавите-членки постигнаха съгласие и за създаване на Паневропейски гаранционен фонд в размер на 25 млрд. евро, се напомня в прессъобщението.
Фондът ще предоставя гаранции по операции на ЕИБ и Европейския инвестиционен фонд, а крайни бенефициенти на финансирането по него ще са микро, малки и средни предприятия, корпорации и публични предприятия, предоставящи важни услуги и по-специално в областта на здравеопазването, медицинските изследвания и образованието.
Очаква се фондът да мобилизира до 200 млрд. евро допълнителна целева ликвидност и краткосрочна капиталова подкрепа за европейската икономика.
Фондът ще се финансира от държавите членки на ЕС, като приносът им ще бъде под формата на неотменими, безусловни гаранции при първо поискване, които ще покриват загубите и свързаните с тях разходи, възникнали в изпълнение на операции, финансирани от ЕИБ и ЕИФ.
Каква актуализация на бюджета се налага
Предлаганите промени в годишния закон за държавния бюджет създават възможност в рамките на годината Министерският съвет да издаде необходимите държавни гаранции, се изтъква в прессъобщението. Това налага да бъде увеличен максималният размер на предвиденото в чл. 71 от ЗДБРБ за 2020 г. ограничение за новите държавни гаранции, които могат да бъдат издадени през годината от 1,535 млрд. лв. на 1,845 млрд. лева.
Същевременно предложеният законопроект не води до въздействие върху държавния бюджет.