Италия шокира банките с еднократен 40-процентен данък
Вицепремиерът Матео Салвини критикува банките, разтворили широко ножицата между лихвите по кредити и депозити. Със събраното от налога ще бъдат подкрепени хората с ипотеки
Италия одобри еднократен данък от 40 на сто върху печалбите на банките от по-високите лихви и планира да използва постъпленията, за да подпомогне хората с ипотечни кредити, предаде Ройтерс. Този ход доведе до спад на акциите на банките.
Още по темата
- Италия - един от последните "бастиони" в Европа, които отказват да въведат минимална заплата
- Най-голямата по активи италианска банка Intesa Sanpaolo затваря представителството си в Москва
- "Новите пътища на коприната": Италия върви по тънко въже
- Рязък скок в цените на наемите в Италия, студенти започнаха да спят на палатки
Рязко повишилите се лихвени проценти доведоха до рекордни печалби за банките, тъй като кредиторите повишиха стойността на финансирането, като същевременно задържаха лихвите по депозитите.
Страни като Испания и Унгария вече наложиха данъци върху непредвидените печалби в сектора.
Италия ще въведе данък само за 2023 година. като банките ще трябва да изплатят сумите до 30 юни 2024 г. С извънредния данък от 40 на сто се облага нетният лихвен марж (net interest margin - NIM), мярка за дохода, който банките получават от разликата между лихвените проценти по кредитите и депозитите. Облага се NIM за 2022 или 2023 г. - в зависимост от това коя сума е по-голяма и е над установените прагове за годишно увеличение.
В края на миналия месец "Интеза Санпаоло" (Intesa Sanpaolo) заяви, че очаква да прибере повече от 13,5 милиарда евро тази година само от нетния си лихвен марж. Всички по-големи италиански кредитори отчетоха много по-добри от очакваното резултати за първите шест месеца, като подобриха перспективите си за печалба благодарение на тласъка, даван от по-високите лихви (по заеми).
Правителството на италианския премиер Джорджа Мелони даде идеята за данъка по-рано през годината, но само толкова, като след това изглежда охладня за реализирането й.
Висш банков изпълнителен директор каза пред Ройтерс, че кредиторите са били готови за сечта, но брадвата така и не се стоварила върху главите им. Оттогава обаче върховите резултати на банките за първото полугодие поставиха въпроса отново и това предизвика правителството да действа преди за затвори политическия сезон.
Анализатори от "Банк ъв Америка" (Bank of America) прогнозираха, че правителството може да събере между 2 млрд. и 3 милиарда евро от данъка, което ще струва на банките между 2% и 9% от постъпленията им.
Сумата е подобна на събраното като извънреден данък от енергийните компании - 2,8 милиарда евро.
Акциите в италианския банков индекс се сринаха със 7,5 на сто в ранната търговия, а на водещата банка "Интеза Санпаоло" с 8 на сто.
Италианското дясно популистко правителство нееднократно критикува банките, че не успяват да прехвърлят по-високите постъпления и върху вложителите, но предприе действия едва след като банките обявиха в началото на август поредните рекордни постъпления.
"Човек просто трябва да се вгледа в печалбата на банките за първата половина на годината, за да си даде сметка, че не говорим за няколко милиона, а за милиарди евро", каза късно вчера на пресконференция в Рим вицепремиерът Матео Салвини.
"Истината е, че тежестта от цената на парите е нараснала двойно за домакинствата и компаниите, а това, което притежателите на текущи сметки получават, със сигурност не се е удвоило", заяви Салвини. Той добави, че има огромна разлика между лихвите по заемите и депозитите.
Един източник съобщил на Ройтерс, че планът е бил изненада дори за някои министри на заседанието на кабинета в понеделник вечерта.
Агенцията отбелязва, че за разлика от банките в други европейски страни, италианските банки никога не са начислявали такси по депозитни сметки, дори когато официалните лихвени проценти паднаха под нулата.