Турция започна вчера поетапното откриване на огромен международен финансов център в Истанбул, който, по думите на президента Реджеп Тайип Ердоган, цели да издигне турския мегаполис до "висшата лига" в тази област наред с градове като Ню Йорк, Лондон и Дубай. С откриването на първия етап на проекта за Истанбулски финансов център (IFC) от вчера започна да функционира секторът, където се помещават банките.

Истанбулският финансов център

Изграден с инвестиция от около 65 млрд. турски лири (3,3 млрд. долара), центърът се очаква да осигури през следващите 15 години приходи в размер на 250 милиарда долара и добавена стойност в размер на 130 млрд. долара, пише днес турският печат. IFC си поставя за цел да превърне Истанбул в конкурентна дестинация за международните финансови институции и инвеститори и да подкрепи растежа на турската икономика. Той разполага с 1,3 млн. кв. м офис площи, търговски център с площ 100 000 кв. м, център за конференции за 2100 души, петзвезден хотел с площ 30 000 кв. м и паркинг с капацитет над 26 000 автомобила.

Изграждането на центъра започна през 2013 г., след като правителството реши да премести водещите институции на страната, включително централната банка, държавните банки и фондовата борса в Истанбул. Центърът е създаден с идеята да обедини банки от държавния и частния сектор, компании за управление на активи, брокерски фирми, застрахователни компании, турски и международни финансови институции.

Истанбулският финансов център (IFC) може да помогне на мегаполиса да създаде връзки между финансовите пазари в света, каза турският президент Реджеп Тайип Ердоган на церемонията по откриването на центъра. "Вярваме, че Истанбул, който в миналото е служил както за географски, така и за търговски мост между Изтока и Запада, има потенциала да установи същата връзка между финансовите пазари днес", добави той.

IFC е управляван от Държавния суверенен фонд на Турция и е разработен в координация с Министерството на околната среда, градоустройството и изменението на климата. В него ще работят 50 хиляди души, а броят на посетителите на ден се очаква да бъде около сто хиляди.

"Центърът на тежестта на световните финанси все повече се измества от запад на изток. В този контекст засилващата се търговска конкуренция между Азия и Европа и геополитическото положение на нашата страна отварят нови прозорци на възможности за Истанбул", каза Ердоган и добави, че "истинската стойност на този център и това колко стратегически и визионерски е проектът, ще бъдат разбрани по-добре през следващите години".

И наистина, изглежда не всички в Турция днес ликуват от новината, че Истанбул ще се мери с Дубай или Лондон в международните финанси. Докато проправителствените вестници излязоха с гръмки заглавия като "Сърцето на парите ще тупти в Истанбул" ("Хюриет"), "IFC издига Турция във висшата лига" ("Йени акит") и "Съперник ни е Лондон" ("Тюркийе"), опозиционният печат побърза да напомни за неволите на обикновените турци, борещи се с висока инфлация и спаднал жизнен стандарт. В. "Джумхурийет" публикува на първата си страница днес карикатура на угрижени мъж и жена, съзерцаващи "небостъргач" от сметки и разходи, с надпис "най-високият финансов център на Европа".

Международният финансов център в Дубай

Международният финансов център в Дубай (DIFC), в чийто конкурент се стреми да се превърне Истанбулският финансов център, е създаден през 2004 г. Районът на центъра разполага с ултрамодерни офис площи, търговски обекти, кафенета и ресторанти, художествени галерии, жилищни апартаменти, обществени зелени площи и хотели.

DIFC предоставя възможности за правене на бизнес със 72 държави с население от около 3 милиарда души и БВП от 8 трилиона долара, отбелязва Блумбърг. Дубайският център се фокусира особено върху Близкия изток, Африка и Южна Азия. Официалната валута в него е доларът, а официалният език е английският. Една от притегателните характеристики на DIFC е възможността за 100-процентова чуждестранна собственост. Инвеститорите са привлечени и от това, че компаниите в зоната на финансовия център са освободени от корпоративен данък за срок до 40 години.

DIFC, чиято цел е да осигури на инвеститорите безопасна инвестиционна среда, се управлява от набор от специални закони, които са независими от правната система на Обединените арабски емирства, посочва още Блумбърг. Споровете, възникващи в този финансов център, се решават по закони, основани на английското право и написани на английски език. Съдилищата на DIFC, които са съставени от съдии от различни държави, се стремят да гарантират сигурността на международните инвестиции. Стремейки се да приключват делата във възможно най-кратък срок, най-дългата продължителност на делата в съдилищата е 2 месеца.

Засега не са известни подробности за начина, по който ще функционира Истанбулският финансов център, чиято цел, според информацията на сайта му, е да се превърне в краткосрочен план в регионален, а в средносрочен - в глобален финансов център.

Ислямското финансиране

се очаква да бъде един от "стълбовете" на центъра в Истанбул. През октомври м.г. турският президент представи в Истанбул Стратегия за финансиране с дялово участие, т.нар. ислямско кредитиране, с която, както обясниха официални представители на страната, Турция се стреми да се позиционира като лидер в областта. По думите на Ердоган системата за ислямско банкиране не използва потенциала си в Турция, където религиозната чувствителност на хората е висока.

Ислямските банки спазват принципите на ислямското право, които забраняват лихварството. Затова те нямат право да отпускат кредити срещу лихва. Вместо това те развиват търговска дейност, а клиентите им имат дялово участие в печалбите и загубите от нея. Понастоящем в Турция функционират общо шест ислямски банки, от които две са държавни - "Зираат банк" и "Вакъфбанк".

Гьоксел Ашан, ръководител на финансовата служба на турското президентство, обясни, че системата за ислямско кредитиране е не само структура, която използва спестяванията в съответствие с религиозните съображения, но и движеща сила, която има потенциала да играе важна роля за развитието на Турция и нейната финансова независимост, писа преди време в. "Дейли сабах".

По думите на Ашан ислямското финансиране е един от двата стълба на проекта за Истанбулски финансов център. Стратегията за финансиране с дялово участие, обясни той, включва конкретни стъпки за осъществяване на стратегическа трансформация, която ще позволи на ислямското финансиране да достигне "мястото, което заслужава, през 2022-2025 г.".

По данни на "Мудис" общите активи на турските банки с дялово участие, т.нар. ислямски банки, са се увеличили с 54 процента през 2020 г., а до средата на десетилетието се очаква делът на техните активи в общите банкови активи на Турция да се удвои от 7,2 на сто, колкото е бил в края на 2020 г.