На първото си за годината заседание, проведено днес, Управителният съвет на Европейската централна банка (ЕЦБ) повиши трите си основни лихви с 50 базисни пункта (половин процент) до 3 процента, с аргумента да противодейства на рекордната инфлация, като очаква да продължи да ги повишава, съобщи банковият регулатор на еврозоната на интернет страницата си след проведеното днес заседание по паричната политика. Решението беше очаквано и не изненада инвеститори и анализатори.

"Управителният съвет възнамерява да продължи да повишава лихвените проценти с устойчиви темпове и да ги поддържа на ниво, което значително ограничава икономическата активност, за да постигне връщане на инфлацията към целта от 2%", се казва в съобщението на ЕЦБ след срещата в четвъртък.

Управителният съвет уточнява, че възнамерява да повиши лихвените проценти с още 50 базисни пункта на следващото си заседание по паричната политика през март, а след това ще подложи на оценка по-нататъшния курс на паричната политика.

Новите лихви по трите операции са валидни от 8 февруари 2023 г.

  • лихвата по операциите по рефинансиране (когато банките заемат средства от ЕЦБ за срок от една седмица) нараства до 3 на сто,
  • лихвата по депозитите достигат рекордните 2.50 на сто,
  • лихвата по пределното кредитно улеснение (банките заемат средства от ЕЦБ по овърнайт, но те са по-скъпи, отколкото ако заемат за седмица по рефинансиране) се повишава до 3.25 на сто.

На миналото си заседание, проведено на 15 декември 2022 година, ЕЦБ за пръв път намали ръста на лихвите до 50 б.п., след като преди това на три поредни заседания повишаваше основната лихва със 75 базисни пункта. Така с днешното повишение, ЕЦБ вдига основната лихва на пета поредна среща.

Първото увеличение беше на 27 юли 2022 година, когато лихвите нараснаха с 50 базисни пункта за първи път от 11 години.

На пресконференция президентът на ЕЦБ Кристин Лагард се позова на Евростат за инфлацията. Според предварителната оценка на статистическата служба на ЕС, инфлацията е била 8.5 процента през януари, което е с 0.7 процентни пункта по-малко от стойността за декември, като спадът се дължи главно на подновен рязък спад на цените на енергията.

Инфлацията на цените на храните се повиши до 14,1%, тъй като миналият скок в цената на енергията и на други суровини за производството на храни все още се отразява на потребителските цени.

Лагард подчерта, че ценовият натиск остава силен, отчасти защото високите разходи за енергия се разпространяват в цялата икономика. Инфлацията без енергията и храните остана на 5.2 процента през януари, като инфлацията при неенергийните промишлени стоки се повиши до 6.9 процента, а инфлацията при услугите се понижи до 4.2 процента. Други показатели за базовата инфлация също са все още високи.

По думите на Лагарад, правителствените мерки за компенсиране на домакинствата за високи цени на енергията ще намалят инфлацията през 2023 г., но се очаква да повишат инфлацията, след като мерките изтекат.

3eNews