Напоследък се наблюдава отявлена тенденция все повече държави да дискутират и обмислят евентуални повишения на данъците за свръхбогатите. В САЩ вицепрезидентът Камала Харис предлага да се увеличи ставката на корпоративния данък до 28% от 21%, ако спечели изборите през ноември срещу републиканеца Доналд Тръмп.

Според говорителя на кампанията на Харис Джеймс Сингър този ход ще бъде част от "фискално отговорен начин за връщане на парите в джобовете на работещите хора и да се гарантира, че милиардерите и големите корпорациите плащат справедливо своя дял".

Нейният опонент за президентския пост Доналд Тръмп пък заяви, че би обмислил прекратяване на данъчния кредит от 7500 долара за купуване на електрически автомобили, предаде Ройтерс.

"Данъчните кредити и данъчните стимули по принцип не са много хубаво нещо", отбелязва Тръмп в интервю пред агенцията, попитан за данъчния кредит за електромобили. Докато беше президент, Тръмп се опита да отмени данъчния кредит, който по-късно беше разширен от президента Джо Байдън през 2022 г.

В Испания правителството на премиера социалист Педро Санчес въведе в края на 2022 г. временен данък "солидарност" върху богатството, който се събира през 2023 и 2024 г. върху нетното състояние от над 3 млн. долара. Смята се, че той засяга най-богатите 0,5% от домакинствата.

В доклад на организацията Tax Justice Network, цитиран от едно от най-авторитетните леви издания във Великобритания - The Guardian, се казва, че с "лекия" данък върху 0,5% от най-богатите домакинства в Испания в световен мащаб могат да се набират трилиони долари всяка година.

Ако копират данъка за свръхбогатите в Испания, правителствата по света могат да набират над 2 трлн. долара, твърди неправителствената организация, която призовава парите да бъдат използвани, за да се подпомогне финансирането на климатичния преход.

Според Tax Justice Network облагането с подобен данък на 0,5% от най-богатите домакинства в света, при ставка между 1,7% и 3,5%, би набрало около 2,1 трлн. долара годишно.

Проучването не засяга някои изключения от испанския данък, в това число за акции на публични компании, интелектуална и промишлена собственост и някои активи с висока стойност, като яхти и самолети.

Според организацията само във Великобритания от подобен данък биха се събирали 31 млрд. долара годишно.

Проучването е публикувано, докато страните от Г-20 (под президентството на Бразилия и нейния лидер Луис Инасио Лула да Силва) проучват възможността за облагане с глобален минимален данък на 3000-те милиардери по света. Франция, Германия, Испания и Южна Африка дадоха знак, че подкрепят предложенията.

Междувременно преди срещата на страните от Г-20 миналия месец стана ясно, че най-богатият 1% от жителите на света са натрупали богатство на стойност 42 трлн. долара през последното десетилетие, или близо 34 пъти повече от 50% от населението на планетата, които са на обратния полюс, според анализ на "Оксфам" (Oxfam).

Снимка: iStock by Getty Images

Достигането до някакво споразумение обаче вероятно ще отнеме години и може да се сблъска със съпротива в няколко държави.

"Едно малцинство от богати страни изглежда още се въздържа от подкрепа за стабилна рамкова конвенция относно данъците - въпреки че това е най-добрата възможност, която някога сме имали, и такава, за който техните собствени народи изискват да се предприемат спешни действия", казва Алисън Шулц, научен сътрудник в Tax Justice Network. "Това трябва да се промени сега - климатът не може да чака, нито хората по света."

Въпреки медийни заглавия, че супербогатите може да се преместят на друго място, от Tax Justice Network казват, че предишните реформи в някои държави не са довели до смяна на местожителството.

Едва 0,01% от най-богатите домакинства са се преместили след реформите на данък върху богатството в Норвегия, Швеция и Дания, докато проучване във Великобритания установява, че промените от 2017 г. в правилата за местожителство са довели до едва 0,02% миграция.

ИЗБРАНО