Ако Българската банка за развитие (ББР) емитира облигации за един милиард лева, ще губи от лихви около 20 млн. лева годишно, информират от банката.

През 2021 г. Българската банка за развитие започна процедура по емитиране на корпоративна, необезпечена облигация с номинал до 500 млн. евро на международните капиталови пазари. Емисията бе планирана с падеж до 7 години при фиксирана доходност. Предвидена бе замяна на дълг с плаващ лихвен процент с фиксиран такъв.

При очакваното бъдещо повишение на лихвените проценти това би донесло допълнителни финансови ползи за ББР, както и заздравяване на матуритетната структура. Освободеният финансов ресурс и по-евтиното ново финансиране позволяват на банката да подобри допълнително условията си за кредитиране на малкия и средния бизнес.

Нова облигационна емисия би имала и репутационен ефект за ББР, който да отвори възможността за емитиране в бъдеще на т. нар. "зелени облигации" или на други облигационни емисии.

Съгласно българското законодателство за стартиране на процеса не се изисква решение на принципала. Това е изцяло оперативен процес, воден от управляващите органи на ББР. Проектът за издаването на облигация е съгласуван с трима поредни ресорни министри и двама финансови министри заради честите промени в изпълнителната власт, се уточнява в съобщението.

Облигацията щеше да се търгува на международните пазари и като такава следва да бъде издадена по английското право. Изборът на адвокатски кантори е извършен в съответствие с вътрешните правила на ББР и постигнатите условия са пазарни. За мениджъри по емисията бяха привлечени инвестиционните "Сити Банк" (Citi Bank), "Джей Пи Морган" (J.P. Morgan) и "ИНГ Банк" (ING Group). Най-добри оферти бяха изпратени от канторите "Клифърд Ченс" (Clifford Chance) и "Аллен анд Овери" (Allen&Overy), които имат и опит при работата с емисии на Министерството на финансите и на Българския енергиен холдинг.

Въпреки големия обем свършена работа, избухването на войната в Украйна през февруари 2022 г. завари процеса почти на финала. Неблагоприятната конюнктура на глобалните финансови пазари, при която пазарите на практика спряха да функционират за период от няколко месеца, временно стопира действията по емитиране на облигацията до идентифицирането на нов подходящ времеви слот. В същото време повишаването на лихвите от страна на централните банки допълнително влоши условията, при които ББР би емитирала своята облигация.

Според калкулациите, ако сега се емитира облигация, тя ще бъде на цена около 5,5-6 на сто. Задълженията, които следваше да се рефинансират, са на нива около 4 на сто. Ако проектът бъде продължен, банката ще губи по 20 млн. лв. годишно или 140 млн. лв. за целия период.

Относно твърдението, че за последните 18 месеца ББР е изразходвала още 560 000 лв. за адвокати и консултанти, бихме искали да уточним, че това са разходи за проблемен кредит, отпуснат в предишен период. За него се водеха дела в чужбина, които приключиха положително за банката, пише в съобщението.

Вчера от Министерстов на иновациите и растежа съобщиха, че Надзорният съвет на Българската банка за развитие (ББР) е отказал да потвърди решението на Управителния съвет на ББР за прекратяване на облигационна емисия за един милиард лева. Той е изискал от Управителния съвет да му бъде представена цялата информация, кореспонденция и преписка по облигационната емисия, като срокът за предоставянето на информацията е била до 28 ноември, включително. На свой ред Надзорният съвет следва да докладва на министъра цялата информация и преписката в срок до края на днешния ден за исканото спиране на заема, като на та базата на получената информация министърът ще вземе решение и ще го оповести публично.

Изнесената публично информация за подготвяната през 2021 г. облигационна емисия на ББР в размер на 1 млрд. лв. отговаря на истината. На истината отговарят и твърденията за изплащане на адвокатски и консултантски хонорари по сделката в размер на близо 1 млн. лв., макар че облигационната емисия не е реализирана, посочиха от министерството.

Решението на Управителния съвет за прекратяването на емисията е взето на 15 ноември. То е внесено за одобрение от УС към новоназначения Надзорен съвет на банката на 23 ноември, но тогава Надзорният съвет отказва да одобри решението на Управителния съвет, защото прекратяването на емисията би легитимирало направените разходи, без да са ясни причините, поради които облигацията не е реализирана и прекратена.

От министерството припомниха, че новият състав на Надзорния съвет е назначен от министъра на иновациите и растежа Александър Пулев на 7 ноември и именно този състав на Надзорния съвет отказа да валидира направените по облигацията разходи.