Европейската комисия заведе иск срещу Италия пред Съда на Европейските общности заради златните й акции в някои стратегически компании, като счете, че това е ограничение на правото на свободно движение на капитали.
Златните акции са специални права, позволяващи на държавните власти да заключват капитала на частна компания. В случая с Италия тези права се прилагат за компании в сектора на телекомуникациите и енергетиката, считани за стратегически. Сред тези компании са петролният гигант ЕНИ, енергийната компания Енел, Телеком Италия и индустриалната компания Финмеканика.
Рим разполага със закон, който позволява на властите да се противопоставят на продажбата на акции в една от тези компании и на сформирането на пакт на акционерите, който би получил прекалено големи права за гласуване. Освен това италианската държава може да се противопоставя на сливането на една от тези компании.
Според Европейската комисия (ЕК), която бди за конкуренцията в Европа, специалните права правят инвестициите в тези компании "по-малко активни" и могат "да обезкуражат потенциалните инвеститори в другите държави-членки да купуват акции от тези компании".
Освен това Европейската комисия реши да съди отново и Германия пред Съда на Европейските общности, за да отмени точка в законодателството си, която защитава автомобилния концерн "Фолксваген" срещу опитите за купуването му. Комисията, която бди за конкуренцията в ЕС, обвинява Германия, че не се е подчинила на предишно решение на съда, който счете за незаконно правото на блокаж на Долна Саксония в капитала на Фолксваген. ЕК счита, че тази разпоредба, даваща право на блокиране на акционер, притежаващ 20% от капитала на компанията, какъвто е случаят с Долна Саксония, нарушава свободата на движение на капитали в ЕС.
През 2007 г. Комисията се обърна към съда, който отсъди в нейна полза, като счете за незаконни три разпоредби на "закона Фолксваген", приети в Германия след приватизацията на автомобилния концерн през 1960 г. Германските власти внесоха поправки в закона Фолксваген през 2008 г. и отмениха първите две разпоредби за представителството на държавните власти в Надзорния съвет на компанията и определяне на таван от 20% на правата за гласуване, независимо от притежаваната част от капитала. Но третата точка за правото на блокаж не беше отменена, тъй като властите счетоха, че забраната й е свързана с втората точка. Не така смята обаче Комисията, според която разпоредбата е независима от другите две и трябва да бъде отменена.