Съвместното поемане на бремето на държавните дългове започна преди две години и отдавна се утвърди. Ясни правила обаче няма или те не се спазват, а прецедентът има решаващо значение. Това пише Вернер Мюслер във в. "Франкфуртер алгемайне", цитиран от БТА.

В началото бе нарушаването на правилата. Съвместното поемане на държавни дългове в еврозоната започна чрез създаване на първоначално планирания като временен Европейски фонд за финансова стабилност (ЕФФС) преди две години и се утвърди чрез постоянния мултифункционален Европейски стабилизационен механизъм (ЕСМ), нарушавайки "клаузата за неспасяване" в европейските договори. Тъй като през последните две години и половина съвместното поемане на дългове напредва с всяко второ или трето решение от срещите на върха на ЕС, то нарушаването на правилата вече не е тема за политически преговори.

Отдавна вече фактическото положение придобива нормативна сила. От 2010 година германското правителство се опитва да ограничи последиците от тази тенденция чрез осигурителни механизми. На помощ идва формулата "Ultima Ratio"* - кризисните фондове да бъдат прилагани, само когато няма друго възможно решение, а помощните средства да се предоставят срещу безпощадни задължения за реформи. Това бе и оправданието на правителството срещу критиките на парламента. Резултатът от този подход бе договорът за ЕСМ, който описва многобройните правомощия по спасителната политика, които постепенно бяха предоставени на кризисния фонд.

Европейската помощ вече не е обвързана с правила; решения се вземат при всеки отделен случай

Договорът обаче оставя открити множество подробности за отделните спасителни акции. Условията за предоставяне на помощ почти не са уточнени. От логиката на спасителната политика се извежда следното: необходимо е по възможност "гъвкаво" приложение на помощните фондове. Казано по друг начин: договорът на ЕСМ е разработен така, че формулата "Ultima Ratio" да не бъде закрепена в ясно правило. По този начин обаче формулировката става безпредметна. Вместо нея се появява регламентацията на прецедента, чието "натъкмяване" зависи от политическата ситуация в съответния момент.

Резултатът от прецедентите се видя при последната среща на върха на ЕС в края на миналата седмица. Срещата бе точно в деня, когато германският парламент трябваше да ратифицира договора за ЕСМ (в случай, че се наложи скоро споразумението отново да бъде променено). Досега договорът не позволяваше пряко рекапитализиране на затруднени банки от ЕСМ, каквато бе целта на държавните и правителствени глави. Очевидно това няма значение - клауза за изключение, която досега рядко бе вземана под внимание, позволява договорът да се промени още преди той да е влязъл в сила.

Още по-впечатляващ от непрекъснатите промени на правилата е широкият размах, с който се тълкуват вече съществуващите правила. Така например изискването, прието под натиска на Берлин, ЕСМ да получи право на привилегирован кредитор, де факто вече е абстрактно, тъй като няма да важи за помощта на ЕСМ към Испания. Испания първо получава помощ от ЕФФС, който няма такъв статут. Когато помощта бъде поета от ЕСМ, то според решението на Европейския съвет, той също няма да получи право на привилегирован кредитор. При това разтягане на правилата според речника на германското правителство става дума за специално правило за Испания. Твърде е очевидно обаче, че това тълкуване няма да може да се наложи от политическа гледна точка, ако друга страна също поиска от ЕСМ помощ за банковия си сектор.

Подобна разпоредба с прецедентен характер бе включена и в интерес на Италия. Страна, която иска да се възползва от инструменти на ЕСМ като изкупуване на облигации на първичния или вторичния пазар от кризисния фонд, може да се надява да й бъдат вменени ней-леки ангажименти по ЕМС. Освен това допълнително се смекчава обвързващата сила на правилата и философията "Ultima Ratio" в крайна сметка се свежда до абсурд.

Германия в отбрана

Все по-нарастващата нужда от помощ за южните страни от еврозоната поставя в отбранителна позиция държавите, които все още са що-годе финансово стабилни като Германия. Още преди срещата германският канцлер Ангела Меркел, не на последно място и заради предстоящото гласуване за ратификацията на ЕСМ в Бундестага, обмисли начини за ограничаване на щетите. Тя изрази готовност за засилване на "солидарността" със страните в криза, доколкото това е възможно според договора за ЕСМ. Тази привидна решимост за придържане към вече съществуващи правила, разбира се, доведе само до още по-голямото им нарушаване.

Брюксел все още продължава да приема, че германското правителство не е равнодушно към правилата. Само че този начин на мислене - да се спазва редът - се оценява единствено като бариера. Не само защото евентуално пречи на разбиването на "дълговия съюз", а и защото като цяло възпрепятства "ефективното" и "гъвкаво" политическо уреждане на проблема. Поради тази причина германската идея дълговият съюз да се допълни с политически съюз не успя да се наложи.

Политически съюз в крайна сметка, поне според германската теория, се основава точно на обвързване на политиката с правилата - страните членки биват задължени да не трупат повече дългове. Точно странните, която настояват за "солидарност", обаче се съпротивляват силно срещу тази форма на политически съюз. Засега дълговият съюз и липсата на правила са едно цяло.

*ultima ratio regum (ултима рацио регум) - последно, крайно средство на царете. Девиз, който по заповед на Людвик XIV бил гравиран върху оръдията на френската армия - бел. ред.