Само преди дни МФ понижи прогнозата си за ръста през 2012 г. до 1.4% спрямо 2.9%, заложени в макрорамката на бюджета. Толкова е и последната прогноза на Европейската комисия.
"На база на текущата прогноза за рецесия в еврозоната очакваме забавяне на икономическия растеж на българската икономика през 2012 г. до около 0.7%, от което произтичат преки ефекти за потенциала на банките у нас да генерират доход от собствени източници. Ограниченото търсене на нови кредити поставя банките пред двойно изпитание - от една страна, те ще бъдат възпрепятствани да трупат нови буфери по линия на печалбата, а от друга страна, съществуващите класифицирани активи ще продължат да оказват натиск върху наличните резерви", каза управителят на централната банка.
Той отново подчерта доброто състояние на банковата система. Въпреки че качеството на кредитните портфейли се влоши (в края на 2011 г. делът на лошите кредити е 14.93%), банковият сектор продължава да разполага с провизии и капиталова защита, каза Искров.
Сумата от обезценките на кредитите по Международните стандарти за финансова отчетност, специфичните провизии за кредитен риск и капиталовия излишък (т.e. капитала в системата над изискуемия регулаторен минимум) възлиза на 103% от брутната стойност на лошите кредити.
Освен това банковият ни сектор разполага с изключително високи (включително спрямо световната практика) показатели за ликвидност (25.87% към февруари т.г.) и капиталова адекватност (17.53% към декември м.г., в това число 15.74% адекватност на капитала от първи ред), без в пресмятането на тези коефициенти да участва дори един лев публични средства.
Стабилността на банките в България логично печели и доверието на местните вложители - на годишна база до края на февруари депозитите от домакинствата нарастват с 13.2%.
В резултат на това зависимостта от привлечен от външни източници ресурс е вече сведена до приемлив минимум. Например, в края на февруари около 12% от общия привлечен ресурс е от банки-майки от чужбина, при почти 1/4 в края на 2008 г.
Той прогнозира засилване на конкуренцията между банките и препоръча да се обръща повече внимание на клиентите.
"Едно възможно поле за съревнование между отделните кредитни институции например е прозрачността и предсказуемостта в структурирането, и в частност - в ценообразуването, на техните продукти и услуги.", подсказа Искров. "Трябва да се работи повече за клиентите, да се разширява индивидуалната работа със затруднените сред тях, да се обобщава и анализира опитът и да се извеждат изводи, които да намират приложение в новите и по-добри банкови практики. Доволният клиент е най-евтината реклама за банката.", заяви управителят на БНБ.
Съществуват законови и субективни препятствия пред понижаването на дела на необслужваните кредити, отбеляза обаче той. Искров допълни, че са налице относително по-бавни производства по ликвидация и несъстоятелност, както и по реализация на обезпеченията.
Страната ни не може да си позволи да се лиши от големия положителен принос на банките за икономическия растеж - какъвто за съжаление би бил ефектът, ако вземащите политическите решения се поддадат на определени популистки настроения, лансирани напоследък от някои фигури, които използват всеки повод за излизане на медийната сцена, каза също управителят.