Аржентина, която преди десет години в края на декември обяви най-тежкият в историята фалит, излезе от кризата, отхвърляйки мерките за строги икономии, прилагани днес в еврозованата, за да бъде спасена единната европейска валута, предаде Франс прес, цитиран от БТА.
"Какво направихме тогава?", попита преди седмица президентката на Аржентина Кристина Кирхнер, отбелязвайки, че европейската дългова криза е "огледало на Аржентина от 2001 година". "Казахме, че мъртвите не плащат дълговете си и че за да могат да бъдат изчистени, трябва преди всичко да се създадат условия за възобновяване на растежа", припомни Кирхнер, имайки предвид политиката на предшественика си, нейния съпруг Нестор Кирхнер (2003-2007 година), починал през октомври 2010 година.
Нестор Кирхнер води политика на съживяване чрез потреблението, насърчавайки кредитите при занижени лихви и увеличавайки значително субсидиите. Тази политика даде плодове: от 2003 година растежът на аржентинската икономика е средно 8 процента. С изключение на 2009 година (0,9 на сто), белязана от международната криза. Равнището на безработица в тази латиноамериканска страна се е стабилизирало около 7 процента.
"Европейската криза има сходства с кризата в Аржентина", отбелязва Белен Олаис от института за икономически анализи Абесеб. "Мерките за строги икономии и дефлацията не дадоха никакъв резултат в страните от периферията на ЕС", допълва г-жа Олаис. Управляващият директор на Международния валутен фонд Кристин Лагард отхвърли това сравнение, припомняйки, че европейските страни в криза могат да разчитат на подкрепа от европейските си партньори.
Също както страните от еврозоната се опитват днес да спасят единната си валута, Аржентина първо се опита да запази паритет, въведен със закон: 1 песо = 1 долар. Буенос Айрес прие плановете за строги икономии на МВФ, довели до продължителна рецесия и нарастване на безработицата. Но на 1 декември 2001 година бе обявено замразяване на депозитите, за да се спре източването на банките и да не се допусне срив на финансовите институции. Мярката води до избухването на най-тежката икономическа и социална криза в страната. Когато на 5 декември 2001 г. МВФ отказва на Аржентина заем от 1,26 милиарда долара, страната се оказва неспособна да плаща дълговете си. На 23 декември правителството обявява фалит, който е най-мащабният в историята: 100 милиарда долара или 75 милиарда евро. Нещо още по-учудващо - Аржентина отказва изобщо да преговаря с кредиторите си и налага своите условия. Страната успява, преструктурирайки дълга си, да го намали със 75 процента.
Тази политика на излизане на кризата, противоположна на водената в еврозоната, между другото е трудно приложима в затруднените финансово европейски страни, отбелязва АФП. "Този модел беше възможен, защото светът се бе променил радикално", отбелязва г-жа Дал Поджето . "Цените на суровините като соята (Аржентина е един от основните производители на соя в света) нараснаха четворно, доларът поевтиня, а лихвите останаха ниски".