Централният въпрос тези дни е колко суров ще бъде икономическият спад в САЩ и колко дълго ще продължи той. Най-сериозното безпокойство, е, че спадът ще бъде по-лош от най-голямата рецесия в следвоенния период – тази от 1982 г., когато реалният БВП на глава от населението падна с 3% и нивото на безработица скочи до почти 11%. Дали няма да преживеем дори депресия (спадане на БВП на човек или на потреблението с повече от 10%)? Щатската макроикономика беше толкова еднообразна толкова дълго време, че е невъзможно да се получи добра представа за депресиите само от данните за САЩ. Моят подход използва дългосрочни данни за много страни и взема предвид историческите връзки между депресиите и борсовите крахове. (Академично изследване по въпроса е публикувано миналия месец) Имаме достатъчно основания да се безпокоим. Около 20% е вероятността, че БВП и потреблението в САЩ ще паднат с 10% и повече, нещо невиждано от началото на 30-те. Нашето изследване открива само два такива случая от 1870 г.: Голямата депресия от 1929 г. до 1933 г. с макроикономически спад от 25% и тази, последвала Първата световна война през периода 1917-1921 г. със спад от 16%. Ние събрахме и дългосрочни данни за БВП, потреблението и възвращаемостта на фондовите борси в 33 други страни, някои чак от 1870 г. насам. Нашето предположение бе, че депресиите трябва да са силно обвързани с борсовите спадове (най-малкото в смисъл, че крахът би сигнализирал значително увеличен шанс за депресия). Тази идея изглежда противоречи често цитираната забележка на Пол Самюелсън от 1966 г., че „Фондовите борси са предсказали 9 от последните 5 рецесии.” Тя незаслужено омаловажава предсказващата сила на фондовите борси. Всъщност, като знаем, че е настъпил борсов крах, рязко нараства шанса за депресия и обратно. Нашите данни откриха 251 борсови краха (комулативен спад в реалната възвращаемост от поне 25%) и 97 депресии. В 71 случая, времето на борсовия спад съвпада с депресията. Например, крахът на борсата в САЩ през 1929-31 е с 55%, а макроикономическият спад е 25% през 1929-33 г. Финландия преживява борсов спад от 47% през 1989-91 г. и макроикономическо понижение от 13% през 1989-93 г. Открихме, че в 30 случая на едновременно протичане на борсов крах и депресия, те са били свързани с войни. В периода след Втората световна война, страните от ОИСР бяха поразително спокойни чак до 2008 г. Най-тежкото макроикономическо събитие в този период се случи във Финландия в началото на 90-те. Швеция също се изправи през финансова криза в този период, но реагира бързо и сега се дава като пример за справяне със сегашната криза. Извън ОИСР имаше много свързани помежду си борсови кризи и депресии след Втората световна война – Латиноамериканската дългова криза от 80-те, кризата в Мексико в средата на 90-те, Азиатската финансова криза в края на 90-те и финансовата нестабилност в Аржентина, която продължи до 2002 г. Преглеждайки историята на 34 страни открихме, че има 28% вероятност от малка депресия (спад от 10% или повече) при крах на борсата. Шансът за голяма депресия (спад от над 25%) при крах на борсата е 9%. Обратно, вероятността малка депресия да бъде съпроводена с борсов крах е 73%, а при големите депресии вероятността от борсов крах е 92%. За да приложим тези резултати към текущата ситуация, трябва да отчетем, че САЩ и повечето други страни не са въвлечени във война. Ако изключим военните събития, в извадката остават 209 борсови краха и 59 депресии, като 41 от тях са протекли едновременно. В този контекст, вероятността от малка депресия е 20%, а шансът борсовият крах да бъде последван от голяма депресия е само 2%. Научихме две неща. Периодите, в които няма борсови крахове, са относително спокойни и има малка вероятност от навлизане в депресия. Но големите борсови крахове като този от 2008-09 г. са сериозна заплаха. Добрата страна на 20-процентната вероятност от навлизане в депресия, е, че има 90% шанс тя да се избегне. САЩ преживяха борсов крах през 2000-02 г. (42%) и през 1973-74 г. ( 49%) и всеки от тях бе придружен от мека рецесия. Ако имаме късмет, сегашният спад също ще бъде умерен, макар и по-лош от всички следвоенни рецесии. При този относително благоприятен сценарий, можем да последваме посоката, начертана скоро от председателя на Федералния резерв Бен Бернанке, според когото икономиката ще се възстанови през 2010 г. От друга страна, 59-те депресии, които не са били свързани с война, имат средна продължителност от почти пет години, което означава, че е вероятно възстановяването да не е осезаемо до 2012 г. При нашата ситуация радикалните правителствени действия трябва да бъдат преценявани по това дали обещават да намаляват вероятността и мащабите на депресията. Но много мерки на държавата , като тези, предприети от Ф.Д.Рузвелт през Голямата депресия, могат да влошат нещата. Бих искал да вярвам, че поредицата от мерки, които предприемат в САЩ, ще бъде от полза. Но е по-вероятно икономиката да се възстанови въпреки тези мерки, отколкото поради тях. Робърт Баро е професор в Харвард