Турция е на път да стане газов хъб за Европа. Дали това е добро решение?
Шансовете на България бяха добри, но не успяхме да ги реализираме
Битката за газовия хъб по пътя на природния газ от Русия, Азербайджан и Иран към Европа изглежда приключила в полза на Турция. През нея ще вървят газопроводите "Турски поток" и TANAP, това вече е окончателно решено и реализирано почти на 100%.
България отдавна сложи заявката си да приюти хъб по пътя на газа към Европа, но не направи нищо реално това да се осъществи. Първо, отказа "Южен поток", защото трябваше да спази европейското законодателство и Третия енергиен пакет. А "Газпром" допреди няколко години не бе склонен да приеме тези условия. Сега нещата се промениха, но връщане към стари проекти едва ли ще има.
Второ, от години не се прави нищо за изграждането на газовите връзки със съседите. Много се говори за тях, но направеното клони към нула. Ние имаме само връзка с Румъния и тя е еднопосочна-природния газ идва от Русия, Украйна и през Румъния влиза у нас.
Нямаме връзка с Гърция-сега уж стартирахме изграждането й, а позволяваме неизвестни фирми да слагат прът в колелата чрез обжалване по Закона за обществени поръчки. А без тази връзка няма шанс да получим азерски природен газ, когато дойде до Гърция през 2020 година. Защо държавата не се вземе в ръце и не постави на мястото очевидно поставената от неизвестно кой обжалваща фирма е неясно.
Връзка със Сърбия също нямаме. И тук имаме разговори, преговори, но не и реални действия. А без тази връзка втората тръба на "Турски поток" просто няма защо да влиза в България-освен, за да ни достави 3 милиарда м3, които сега получаваме от тръбата през Румъния. Но дали "Газпром" ще се съгласи да ни направи 100 км газопровод от турския черноморски бряг до нашата граница само за това е нещо, доста съмнително. Така че нашите идеи за газов хъб са само добри пожелания.
Турция е в по-добра позиция за да стане определяща страна за доставките на природен газ в Европа. Тя си има "Син поток" и сега една тръба от "Турски поток", но те са си само за вътрешни нужди. Втора тръба към Европа на "Турски поток" се строи, но не е ясно къде ще продължи, след като излезе на сушата в Турция. Дори да приемем, че тя ще тръгне към България, някой трябва да построи сухоземния участък, а той е 100 километра и струва доста пари. По тази тръба ще тече газ за България, Сърбия и евентуално, ако останат количества към Унгария и Австрия. Турция ще взима такса пренос през своята територия.
Същото е и положението с TANAP. Той ще доставя азерски газ до Италия и Турция ще взима само такса пренос. Новото по този проект е възможността към него да се включи и Иран, като това ще увеличи количествата към Европа извън тези от Русия.
С това Европа ще стане зависима от две страни-Русия заради "Северен поток 1 и 2", ако вторият газопровод се изгради и от Турция. Остава, макар и намалена, зависимостта от Украйна, но там проДали това е добре, бъдещето ще покаже. Докато зависимостта от Русия и досега съществуваше, ролята на Турция в доставките на природен газ ще се увеличи. А отношенията между Анкара и Брюксел от години не са за пример. Нито по отношение на членството на тази страна в ЕС, нито по отношение на политиката на Ердоган, който има всички шансове да стане пълновластен господар на страната.
Дали това е добро решение, бъдещето ще покаже. Но съмненията, че зависимостите на Европа от доставките на природен газ могат да създадат проблеми, остават.