17-11-2017 20-11-2018

Пламен Абровски: Заради кризите ЕК отстъпи в Зелената сделка

Фермерите ще трябва да увеличат биологичните площи, за да произвеждат по-екологосъобразно, смята председателят комисията по земеделие Пламен Абровски

Снимка: БТА

Пламен Абровски: Заради кризите ЕК отстъпи в Зелената сделка

16:20 | 2 юни 2022 | Автор : Виктор Стефанов 15 3507 Снимка: БТА

Европейската комисия повиши изискванията за получаване на субсидии, за да започне да се произвежда екологосъобразно. За да имаме по-качествена храна, е необходим силен контрол по цялата верига. Българските фермери са много добре обучени за използването на пестициди. При отглеждане на селскостопанските животни най-важна е ефективността.

Green Transition

Това каза пред Dir.bg председателят на парламентарната комисия по земеделие Пламен Абровски.

На 10 юни той ще бъде гост-лектор на конференцията Green Transition 2022. За втора поредна година тя ще фокусира зелената дискусия върху това как България успешно да стане част от процесите на трансформация, устойчиво развитие и декарбонизация - цел, важна не само за Европа, но и за света, ако искаме да опазим планетата си. Green Transition 2022 се осъществява с медийната подкрепа на БНТ, БНР, bTV Media Group, БТА, Bloomberg, Bulgaria on Air, Евронюз и OFFNews.bg.

- Г-н Абровски, какви са основните ползи и най-големи рискове в земеделието и животновъдството в условията на Зелен преход?

- Когато говорим за Зеления преход, за концепцията на Зелената сделка, трябва да знаем каква е целта на ЕС, за да я предложи въобще. Климатичните промени са факт и след срещата за климата през 2015 г. в Париж ЕС взе решение да бъде лидер и да даде пример на целия свят за постигане на устойчива икономика, добре съчетана с екологичните норми и изисквания, т.е. да изгради и поддържа една екологосъобразна икономика. И като част от нея - зеленото земеделие.

Това обаче беше при условия на възход, както на ЕС, така и на света като цяло - нямаше икономическа криза, нямаше война в Украйна, нямаше ковид. В условията на един добре подреден свят можем да си позволим да работим за защита на климата. Когато обаче сме в условия на криза, много малко от нас могат да си позволят да работят екологосъобразно.

И поради тази причина в известна степен Европейската комисия леко отстъпи от изискванията на Зелената сделка, какъвто е примерът тази година с угарите. Както вашите читатели сигурно знаят, за да получат субсидии, директни плащания на площ, земеделските производители трябва да заделят част от своята територия - това са т. нар. екологично насочени площи под угар. Но тази година заради продоволствената криза, заради войната в Украйна, беше разрешено да ги разорават. Тоест, в момента имаме леко отстъпление от Зелената сделка.

- Инструментите на новата Обща селскостопанска политика (ОСП) би трябвало да стимулират постигането на устойчиво земеделие. Какви са тези нови или променени инструменти, които правят тази ОСП съвместима със Зелената сделка?

- Най-новото в цялата нова ОСП е, че ЕК завиши изискванията. Това което до момента се получаваше под формата на допълнително плащане - под формата на т. нар. зелени директни плащания, сега вече ще са базово изискване, за да могат да се получат субсидиите. И оттук нататък земеделските производители вече ще трябва да надграждат, животновъдите ще трябва да надграждат, ще трябва да увеличат биологичните си площи, въобще ще трябва да започнем да произвеждаме по-екологосъобразно.

- От гледна точка на ОСП има ли вече България оценка на това, което трябва да се направи в агрохранителния сектор - най-вече за качеството на храните?

- Трябва да се засили контролът. Като се започне от препаратите за растителна защита, от ветеринарно-медицинските продукти през различните техники за производство и се стигне до самата произведена храна.

- Кажете в действителност на какво ниво е страната ни по отношение на изискванията за прилагане на пестициди?

- Мога да ви уверя, че нашите земеделски производители, особено тези, които се занимават със зърнопроизводство, са изключително добре обучени и запознати с изискванията, които налага ЕС в тази област. Може би са едни от най-добре запознатите фермери на целия ЕС.

- Напоследък се повдига въпросът за свободната паша, особено в планинските райони. Има предложения за ограничаването й заради отделяния от животните метан в атмосферата.

- Животните независимо дали са в обора или са на пасището, те ще отделят метан. Въпросът със свободната паша е по-скоро за ефективността, която трябва да търсим в нашите земеделски стопанства, защото когато животните се отглеждат оборно, те са много по-ефективни като производство - на мляко и месо. Когато са на свободна паша, най-много се доближават до биопроизводството, това е факт.

- Прави ли се достатъчно у нас за хуманното отношение към животните - по време на транспортиране, по време на умъртвяване. Пригодени ли са фермите за това, според вас?

- Доколкото ми е известно, навсякъде в страната пунктовете за транспортиране, за почивка на животни, са изключително добре оборудвани. Като държава членка на ЕС трябва да спазваме определени стандарти, които няма как да заобиколим. Същото е и по отношение на умъртвяването, но това не е на ниво стопанство, а на ниво месопреработка.

На ниво стопанство големите ферми, тези, които са по-високо ефективни нямат проблем с хуманното отношение към животните. Затова през следващия програмен период по-голяма част от подпомагането би трябвало да се насочи към по-малките животновъдни ферми, за да могат да достигнат качеството и стандарта на по-големите.

- СЗО призова за налагане на екологичен данък върху производителите, дистрибуторите и потребителите на тютюн по цялата верига. Определя тютюневия жизнен цикъл като изключително замърсяващ и увреждащ процес. Какво мислите за това?

- Като бивш пушач бих насърчил въвеждането на по-висок акциз върху цигарите. По отношение на тютюнопроизводстото бих бил малко по-резервиран за налагането на такъв данък. Защо. От една страна, ще продължи да се пуши. Съответно ще има интерес от производството на тютюн. А в България тютюнопроизводителите са хора, които живеят в изключително необлагодетелствани райони и вече говорим за социален ефект, не толкова за производствен и търговски за тютюна. Гоним социалния ефект в България.

ИЗБРАНО