Датската агенция по енергетика издаде разрешително на проектната компания Норд стрийм-2 (Nord Stream 2 AG) за преминаването на руския газопровод "Северен поток 2" през континенталния шелф на Дания югоизточно от остров Борнхолм в Балтийско море, предадоха световните агенции. Така беше премахнато и последното по-голямо препятствие пред проекта, който породи сериозни противоречия между участниците в него от една страна и САЩ от друга.
Отбелязва се, че този маршрут е най-безопасният и съответства на екологичните норми.
"Северен поток 2" вече получи одобрения от Финландия, Швеция и Германия за тръбопровода с дължина 1230 км. Москва настоява, че газовата връзка е чисто икономическо начинание.
По-рано ръководителят на "Газпром" Алексей Милер посочи, че за изграждане на участъка през датски води ще бъдат необходими около пет седмици след получаването на разрешителното. Пускането в експлоатация на съоръжението е планирано за края на 2019 година.
На 1 октомври беше съобщено, че газопроводът е изграден на 83 процента, като почти е достигнал териториалните води на Дания.
"Спирачката" Дания
Дания дълго време отлагаше решението си за "Северен поток 2". Компанията оператор "Северен поток 2", която има бивш канцлер на Германия - Герхард Шрьодер - за свой председател и ще пренася газ от Русия до Германия, подаде три различни заявления до датските власти. Скандинавската страна на свой ред осуети плановете на "Газпром" проектът да е готов до края на миналата година.
Компанията оператор подаде заявления през април 2017 г., август 2018 г. и април 2019 г. и именно последното беше одобрено, като тръбата се "движи" на 147 км по датския континентален шелф, съобщи "Файненшъл таймс".
В началото на октомври Дания оттегли политическите си възражения за изграждането на газопровода в изключителната ѝ икономическа зона. Сега оттегля и екологичните си възражения.
Като допълнителен аргумент в полза на одобряването на проекта се изтъква и прекратяването на добива в най-голямото датско находище на газ. Според наблюдателите това е накарало Дания да обмисли заместването на родния газ с норвежки или руски.
Ситуацията с издаването от страна на Дания на разрешение за полагане на тръбите на "Северен поток 2" е "чисто геополитическа" и е свързана с желанието на САЩ да замести руския газ със своя втечнен природен газ. Това заяви неотдавна председателят на Съвета на директорите на "Газпром" Виктор Зубков, цитиран от руските медии.
Подкрепа и съпротива
Германия, Австрия и Холандия искат проектът да остане в досегашната си форма. Фирми от тези страни участват в изграждането на газопровода.
Като победа за Германия и Русия и удар за САЩ и президента Доналд Тръмп определи решението на Дания агенция Асошиейтед прес.
В началото на строителството на "Северен поток 2" се противопоставиха главно Украйна и Полша. Варшава дори заяви, че проектът "убивал Украйна". Полша застъпва становището, че с отпадането на транзитния пренос на газ през Украйна, нараства и опасността от нова руска агресия (Все още ЕС, Украйна и Русия водят преговори за транзита през Украйна за Централна и Западна Европа). Кай-Олаф Ланг от фондацията "Наука и политика" твърди, че за Варшава "Северен поток 2" е символ "на германската нелоялност към източните съседи и на специални отношения с Русия", цитира го Дойче веле.
САЩ са вечният критик на газовия проект; те дори засилиха натиска си над Германия. Миналото лято Доналд Тръмп заяви, че Германия ще стане напълно зависима от руските енергийни доставки, ако не промени веднага курса си. Американският посланик в Берлин Ричард Гренел заплаши със санкции германските фирми, които участват в проекта.
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}