17-11-2017 20-11-2018

Кой е най-сладкият лук в България

Атанас Атанасов - модерният фермер, който избра България пред Англия

12:09 | 12 септември 2019 | Редактор: Ема Иванова 0 9143 Снимка: METRO

Освен изключително работлив, модерният фермер трябва да бъде и добре образован. Когато към това се добави и доза упорство срещу капризите на понякога жестоката природа - всички врати се отварят като с магия. Доказателство за това е успехът на Атанас Атанасов от село Реселец, който 7 години след завръщането си от Англия успява да се превърне в най-големия земеделски производител в района на Червен бряг. На пръсти се броят фермерите в България, които гледат над 100 дка пипер, а от тази година братя Атанасови вече се грижат за 150 дка пипер, както и за 2000 дка царевица.

Но основното, за което разговаряме с Наско, е сертифицираното производството на реселешкия воден лук - едно истинско био-богатство, което доскоро беше достъпно само за хората от района на Северозападна България. Благодарение на МЕТРО, клиентите в големите градове ще получат достъп до този изключително сладък и едър местен сорт лук, напояван от варовикови води в карстов район.

Чрез програмата за подкрепа на автентични храни "Отгледано с грижа в България" най-големият търговец на едро у нас подава ръка на малки частни производители. По този начин се стимулира не само развитието на местния бизнес, но и на цели региони.

Екипът на МЕТРО ви кани на " Фестивала на розовия домат", където на едно място отново ще събере производители на розови домати, сладкия реселешки лук и уникалния смилянски боб, на невероятни български фермерски сирена. Датата е 15 септември, неделя, от 11 часа. А мястото- в Княжеската градина, срещу сградата на Софийски университет,

Третото издание на фестивала ще ви предложи възможността да опитате уникални доматени ястия, подготвени от най-добрите софийски готвачи и ресторанти! На място за вас ще готвят ресторантите Космос и Андре, популярните шеф готвачи Георги Бойковски и Джун Йошида, както и екип от млади звездни таланти от софийския Chefs Club.

А традиционалистите ще могат да се включат и в приготовлението на 1 тон лютеница, заедно с майсторите от академия "Кулинарен историк", водени от Ангел Ангелов. Кулинарите ще могат да опитат от фантастичните телешки гюзлеми на "Дивата ферма" и техните незабравими меса и суджуци.

Метро България

Атанас Атанасов е роден в Реселец и е наследствен земеделец, но е първият, който решава да превърне семейното занимание в бизнес. Напълно естествено той започва да отглежда и местния воден лук, чиито семена се предават от поколения сред жителите на селото.

- Г-н Атанасов, как дойде мотивацията да превърнете отглеждането на реселешкия воден лук в бизнес?
- Реселешкият воден лук е сред първите култури, с които започнах да се занимавам. Някога всеки в селото отглеждаше лука в градинката си, но животът се промени и вече няма толкова много баби и дядовци, които да го гледат. Хората се разбягаха по различни държави и градове. А пък реших да превърна това занимание в бизнес.
Започнахме преди 7 години с 200 кв. м насаждения, а сега имаме 20 дка лук, с желание да разширяваме земите. Все още обаче не достигаме до голям пазар, а и количеството произведена стока всяка година е различно - от тези 20 дка, може да добием и 20, 30, 40 или 50 тона в зависимост от метеорологичните условия.

- Как се отглежда този вид лук и с какво точно е специален той?
- Този лук е с червени и бели глави, които не се отличават като вкус. Типичен е за нашия район, защото ние си произвеждаме семената и те се предават през поколенията. Всяка година оставяме най-големите глави и така получаваме семето. Не може да се закупи такова на пазара. И другаде има подобни сортове лук, но се различават по вкусови качества. Много хора - и в съседни села, и в градове - са се опитвали да отглеждат семена от този лук, но резултатът не е същият. Точно същият сорт не вирее никъде другаде по света, на други площи не се получава такъв.
Лукът се нарича "воден", заради река Ръчене, която тече в карстов район. Цялото й поречие от извора до вливането в река Искър е около 10 км. Площите с насажденията са точно там, където е вливането в Искър. Предполагаме, че заради варовика във водата от карстовия район, се неутрализира лютивината и се получава този специфичен вкус на лука.

- Кога е сезонът на водния лук?
- Обикновено реколтата излиза през септември, а дали през първата или втората половина зависи от метеорологичните условия. Но във всички случаи за Фестивала на Розовия домат (https://pinktomatofest.dir.bg/), организиран от МЕТРО на 15 септември, ще осигурим количество току-що изваден лук.

Атанас Атанасов

Снимка: METRO

- Как се съхранява този лук? В това също ли има традиция?
- Да, има. Най-добрият начин за съхранение по традиция е да се плете на плитки. Сплитат се луковите глави с перата около сезал по средата. За МЕТРО го правим на плитки по 5 кг, иначе го продаваме и на по 10.
От начина на съхранение на плитките зависи колко време ще трае лука. Докато е топло времето, плитките могат да се съхраняват под някой навес отстрани, без пряка слънчева светлина, на проветриво място. Когато паднат температурите, плитката е добре да се прибере в мазето. Този лук е малко по-специфичен от обикновения, защото има по-високо съдържание на вода. Затова и трябва да се съхранява на много проветриво място. Някои хора, които искат да съхранят лука до март-април, даже пускат вентилатор. Но на повечето им трае до декември, до Нова година - като заколят прасето и го изядат на салата и вече няма откъде да си купят наново. Защото реселешкият лук за това се ползва най-много - за салати, за мезета.

- Кой е най-големият ви клиент?
- Засега аз съм си най-големият си клиент, защото продавам лука директно на хората в района. А единствените прекупвачи, с които работя, са МЕТРО. Но идеята на кампанията "Отгледано с грижа в България" и изобщо на работата ни с МЕТРО е да се разрасне бизнесът, за да може един автентичен български продукт да достига до повече хора в цялата страна. Иначе нашият воден лук е познат основно в района на Плевен, Враца и донякъде Тетевен. Аз имам клиенти и софиянци, но целта е те да бъдат много повече.

- Разкажете повече за сътрудничеството си с МЕТРО?
- С МЕТРО работим от 3 години, но миналата година реколтата беше лоша и я пропуснахме. Нямаше достатъчно производство, имаше градушки и наводнения, които увредиха продукцията. Така че реално сме работили заедно само една година.
За мен сътрудничеството ми с МЕТРО е много полезно, смятам че по този начин трябва да постъпват всички вериги. На първо място трябва да се представя българската стока на потребителите и чак тогава, ако няма родно производство - да се търси внос. Към този момент партньорството ни върви много добре, а и те правят страхотен маркетинг. Като цяло ми се струва, че кампанията им върви в много правилна посока както за нас, производителите, така и за тях, така и за крайния потребител. Колкото до продукцията - каквото и количество да им предложа, получавам тяхната гаранция, че ще го пласират.

- Сертифициран ли е по някакъв начин реселешкият лук?
- В момента работим по въпроса за защитено наименование и произход. Вече сме направили сдружение и събираме набора документи, които да внесем в Европейската Комисия. Тогава друг производител от нашия район ще може да използва името само ако е член на нашето сдружение.

- Какво гарантира сертификатът?
- По този начин патентоваме името, за да няма злоупотреби. Примерно отивате на пазара в Тетевен и навсякъде пише "Реселешки воден лук", а няма нито един. ЕК дава знак и нашият лук ще бъде специално етикетиран и някой ако злоупотреби, вече ще могат да му се налагат санкции.

- От МЕТРО толерират ли продукти със защитено наименование?
- Да, МЕТРО много помагат. Всъщност те се свързаха с нас именно по линия на това, че тръгнахме да сертифицираме лука. Иначе сертификацията си е наша инициатива, за която ни помага организацията за автентични вкусове и храни Slow Food.

- Засилва ли се интереса към лука и успявате ли да отговорите на търсенето?
- Преди години, преди да имаме реклама, ни оставаше продукция, защото не достигаше до достатъчно хора. Но сега вече маркетингът и търсенето изпреварват предлагането. Имаме възможност да увеличим производството поне още 2-3 пъти и тогава нещата ще се балансират.

ИЗБРАНО