Производители на хранителни продукти апелираха по време на конференция ДДС за храните да бъде намален на 9 процента. От бранша обаче настояват ДДС да падне не само за основните, но за всички храни, защото в противен случай механизмът за изсветляване на икономиката нямало да сработи.

Сивият сектор расте с часове и намаляването на ДДС за храните от 20 на 9 процента означава по-малко корупция в държавата. Това каза Мариана Кокушева, председателят на УС на браншовия съюз на хлебарите и сладкарите и модератор на Националния форум за бъдещето на земеделието и зеления преход "Криза и зелена сделка: време за бързи решения в земеделието", който се провежда в София, предаде БТА.

Преди два дни Съветът на финансовите министри към ЕК взе решение всяка държава да има право да диференцира ДДС на различни групи стоки, между които са и храните, припомни Кокушева. Затова според нея днешната дискусия е "на точното място и в точното време", а паричният поток, който ще влиза в държавата през 2022 г. при 9 процента ДДС на храните вместо при 20 на сто, ще бъде по-голям, защото сивият няма да присъства.

Председателят на УС на Националната лозаро-винарска камара Йордан Чорбаджийски, бе категоричен, че браншът е обединен в мнението си за намаляване на ДДС на 9 процента за всички храни и напитки, обусловено от инфлацията и повишените цени на енергията. Това да стане в спешен порядък, подчерта той.

Винопроизводството е в криза и това е заради липса на субсидии от държавата. Субсидията за 1 декар лозя е 27 лева, колкото е за пасище, което е неадекватно, посочи Чорбаджийски. Според него трябва дългосрочна политика за гроздо и вино-производството в България, а правилата трябва да залегнат в национална стратегия за сектора. Освен това Чорбаджийски призова да купуваме вино само от лицензирани производители, за да се пресече сивата икономика и да защитим здравето си. Той препоръча кампания за разпространението на българските вина и други спиртни напитки в чужбина със съдействието на държавата и дипломатите ни по света.

Председателят на Асоциацията на месопреработвателите Атанас Урджанов също определи намаляването на ДДС за храните на 9 процента като единствена мярка, за да не се вдигат цените. Той каза още, че потребителите имат един предел и ще ни кажат "гледайте си работата", след което ще купят полско, гръцко или друго чуждо производство.

Владо Михайлов, председател на Асоциацията на млекопроизводителите, категорично се обяви за намалена ставка на ДДС. Твърденията, че от това ще загуби държавата, както от Министерството на финансите твърдят, са пресилени, посочи той. При БВП от над 100 млрд. лева и бюджет от над 50 млрд. лева да нямаме социална справедливост и да плащаме по-малко за хана от първа необходимост не е добре, обоснова се Михайлов.

Яна Иванова, представител на бизнеса, каза, че България е една от трите държави в ЕС, която все още няма понижена ставка на ДДС за храните. Освен че потреблението пада, в момента хранителната индустрия има спешна нужда от подкрепа, както другите браншове, посочи тя. Намаляването на ДДС е антиинфлационна мярка за незабавно повлияване на нарастването на цените, смята още Яна Иванова.

"Големият сегмент на сивата икономика в храните неизбежно ще бъде изсветлен при падане на ДДС, както това стана в Румъния. Нелоялната конкуренция уврежда не само фиска, тя уврежда всички производители, които плащат законно данъците си и обявяват оборотите си", подчерта тя. 

Как реагираха политиците

Усилията ни трябва да бъдат насочени към намаляване на ДДС за храните от първа необходимост, за да не виждаме повече хора, които не могат да си позволят да си купят хляб, сирене, олио и мляко, каза Ива Митева - заместник-председателят на Народното събрание, при откриването на форума. Време е, ние, политиците, да започнем да милеем истински за българските храни и да станем отговорни към българското земеделие, допълни тя.

Министерството на земеделието, храните и горите (МЗХГ) твърдо подкрепя намаляването на ДДС за храните, каза в обръщението си към форума зам.-министърът на земеделието Георги Събев.

Събитието има за цел да запознае присъстващите с най-важните политики по отношение на агросектора в България и ще акцентира върху бъдещето на селското стопанство и хранително-вкусовата промишленост през призмата на Зелената европейска сделка.