За страна, изобретила 1500 вида наденички, определено може да се каже, че държи на месото. Предвид че става дума и за страната, въвела един от първите стандарти за качество на храните, или по-точно на бирата (още през 1516 година), да се отбележи просто, че в Германия качеството на храната е важно, е омаловажаване.

Макар консумацията на месо като цяло и на свинско в частност сред германските потребители устойчиво да намалява през последното десетилетие, месните храни остават съществена част от националното меню.

След близо десет години спорове властите са готови с мерки, които да стимулират потребителите да избират месо от животни, отглеждани по възможно най-добрия начин, а фермерите - да инвестират повече в благополучието на животните и защитата на околната среда.

Министърът на селското стопанство Джем Йоздемир, самият той вегетарианец от 17-годишна възраст, предложи миналата седмица петстепенна скала на етикетиране, която да указва на потребителите при какви условия са били отглеждани животните. Планира се първоначално новото етикетиране да влезе в сила за свинското месо, а в последствие - и за пилешкото и говеждото.

Надеждите са осемте основни пункта на новите разпоредби да бъдат приети от правителството преди лятната ваканция, а до края на годината да минат и през Бундестага, след което да влязат в сила догодина. Първоначално новите етикети, които ще указват дали животните са били държани в заграждения по минималните стандарти или в "свободни пространства", ще бъдат задължителни само за месото от животни, отглеждани в Германия, а вносителите ще могат сами да решават дали да ги прилагат.

Целта е да се осигури бъдещето на свиневъдството - фермерите да получават добри доходи, животните да живеят при добри условия, а околната среда да бъде щадена, отбелязва земеделското министерство.

Още с поемането на министерството Йоздемир, представител на екопартия "Зелените", постави сред приоритетите си повишаването на качеството на храните, чиято цена в крайна сметка да отразява "екологичната истина", и борба с нездравословния, по думите му, начин на хранене на германците.

Проблемът е част от сложния комплекс въпроси около евтиното месо в Германия, чиито цени се поддържат ниски благодарение на евтина работна ръка от Източна Европа и натиска на големите търговски вериги върху фермите да поддържат ниски цени, което изтласква от бизнеса по-малките производители.

Броят на свиневъдните ферми в Германия между 2010 и 2020 г. се е свил наполовина. Сред целите на новите разпоредби е именно и това да окажат подкрепа на фермерите, като направят видими инвестициите, които животновъдите правят в осигуряването на по-добри условия за животните, подчертава Йоздемир.

Дали обаче в този си вид проекторазпоредбите ще стимулират производителите да преустроят фермите си, е спорно. Засега министерството е предвидило за тази цел до 2026 г. 1 млрд. евро, за които само признава, че далеч няма да бъдат достатъчни, припомня в. "Франкфуртер алгемайне". Предложенията за набиране на необходимите средства чрез вдигане на ДДС за месото или специален данък изглеждат неизпълними предвид високата инфлация в момента и цените, вече повишени заради разпространението на Африканската чума по свинете.

Все още не се знае как точно ще изглеждат новите означения - графичният им вид ще бъде уточнен с приемането на съответното законодателство.

Някои страни вече имат подобно етикетиране - в Дания на държавно ниво е одобрен етикет, макар и прилаган доброволно от производителите, обозначаващ условията, при които животните са отглеждани, с три зелени сърца. В Нидерландия се е утвърдило означението на организация за защита на животните, която присъжда до три звезди. В самата Германия редица търговски вериги са разработили собствени означения, които да дават информация на потребителите за отглеждането на животните.

Какъвто и да е окончателният вид на новите германски стандарти обаче, отражението им изглежда неизбежно за потребителите и в други страни.

Германия е най-големият износител на свинско месо в ЕС с експортирани 5,2 млн. тона през 2019 година, следвана от Испания (4,6 млн. тона) и Франция (2,2 млн. тона), като общо трите страни са източник на над половината от свинското, произвеждано в Европа.

Германската продукция е важна и за България, която покрива от собствено производство едва около 40 процента от консумираното свинско месо, като вносът ни идва основно от няколко европейски страни - Испания, Германия, Дания, Белгия и Полша.