Българските превозвачи заобикалят пакет "Мобилност" - ще се регистрират в чужбина
Ако на 8 юли изискванията бъдат приети в сегашния им вид, България ще започне дело в Съда на ЕС
Българските превозвачи имат готовност да регистрират своите фирми в чужбина, за да избегнат част от рестриктивните режими, от което нашата държава губи заради пропуснатите данъци и осигуровки. Това потвърди министърът на транспорта, информационните технологии и съобщенията Росен Желязков пред журналисти днес в отговор на въпрос какви инструменти има българската държава да защити превозвачите ни по пакета "Мобилност". По думите на министъра такава тенденция вече се наблюдава.
Още по темата
- Бизнесът се кани да атакува в съда пакета "Мобилност"
- България и още 7 страни от ЕС поискаха отмяна на пакета "Мобилност"
- Ройтерс: България и други от Източна Европа обмислят съдебен иск срещу пакет „Мобилност“
- Пакет Мобилност: 53% от международните ни превози ще бъдат празни и 14 000 души ще загубят работата си
Росен Желязков беше изслушан от депутатите в комисията по транспорт и съобщения в парламента.
На този етап ресорната комисия в Европейския парламент отхвърли предложенията на България и другите периферни страни на Съюза по пакет "Мобилност". С тях българските евродепутати и техни колеги от други шест държави настояваха за отпадане на текстовете за задължителното завръщане на камионите в страната на определен период от време, както и за ползването на седмичните почивки от водачите.
Пред журналистите Желязков каза, че гледането на пакет "Мобилност" в пленарна зала е насрочено за 8 юли. Тогава ще бъдат гледани и допълнителните предложения за промени.
"Ако бъде приет пакетът в настоящият си вид, ние сме обявили нашата позиция и търсим съмишленици за воденето на дело в Люксембург, пред Съда на ЕС", посочи още министърът.
Месец по-късно, на 8 август, промените ще бъдат публикувани в официалния вестник на ЕС. След тази дата ще имаме два месеца да заведем този иск в Люксембург. Той може да бъде заведен от България и към него да се присъединят другите държави от единомислещите. Може и искът да бъда колективен, отбеляза транспортният министър.
При всяко положение предметът и основанието на иска ще внесем за одобряване от Министерския съвет. Ако приемем, че на 8 юли имаме решение на парламента, на 8 август ще бъде публикувано в Официалния вестник на ЕС и около септември ще депозираме иска в съда в Люксембург, обясни Желязков.
По отношение правилото за връщане на превозното средство има 18-месечен преходен период, тоест до началото на 2023 г., подчерта той.
"Също и по отношение на командироването на водачите периодът е до 2023 г. В този период комисията ще извърши необходимия анализ и оценка на въздействието - дали връщането не е в нарушение на друг европейски принцип и няма да се направи ново законодателно предложение", коментира министърът.
Тоест, двата процеса - по водене на делото в Люксембург и по оценката на въздействието, не биха нанесли такава непоправима щета на превозвачите, за каквато в момента се говори, коментира Росен Желязков.
По отношение на връщането на водача също имаме нашите аргументи, каза министърът. Предимството е, че контролът ще се осъществява от националните органи и ще в предприятието, добави Росен Желязков, като подчерта, че това е наш национален ангажимент.
Кои са двете неблагоприятни за българските превозвачи изисквания
Превозвачески организации от седем държави, сред които и Съюзът на международните превозвачи у нас, изпратиха писмо до членовете на Транспортната комисия в Европейския парламент (преди последното гласуване) с което помолиха за отмяна на двата спорни текста които изискват:
- шофьорът да се връща в страната, в която е регистрирано превозното средство, поне веднъж на 4 седмици, независимо къде се намира;
- камионите да се прибират в държавата, в която е регистрирана фирмата, поне веднъж на 8 седмици.
В писмото, което е обща позиция на превозвачите от България, Полша, Унгария, Румъния, Литва, Кипър и Малта, се подчертава, че налагането на конкретно местоположение за завръщане на водача нарушава основни права за свободно придвижване, гарантирани на всички граждани на ЕС.