България внася много повече домати, отколкото банани
Експертът по външна търговия Борислав Георгиев прави огледално сравнение на стоковите потоци
Анализът, сравнението и огледалните разлики (АСО) във външната търговия е подход, необходим за възстановяване, устойчивост и развитие. Числата за износа, вноса и баланса на стокообмена и търговията с услуги за няколко години, сравнени с тези на съседите например са ключов показател. Като се разгледа внимателно и огледалната разлика между националните данни, например на износа на Руската федерация на енерго ресурси за България с българските данни за вноса от Русия, се появяват разлики във валута и без разлики в натура. Разбира се при използване на световно достъпни и световно сравними данни, като например тези на Trademap, Женева.
АСО подходът показва лабораторните числа, които не са диагноза, но без които няма лечение. Обобщава в началото на своя анализ за 3е-news.net Борислав Георгиев, експерт по външна търговия.
Един пример с индекс ДБ (съотношение на внасяните тонове Домати и Банани), като красноречив цялостен показател на местното производството на домати - внос на домати (от мтп 0702) и банани (от мтп 0803) в тона. Направих си труда да изчисля такъв своеобразен индикатор, за да представя най-кратко и най-ясно картината. За да получа ДБ числото разделям тоновете внасяни домати на тоновете внасяни банани.
Средногодишно за последната петилетка, до 2020 включително, в България се внасят близо 81 хиляди тона домати и малко повече от 57 хил. тона банани, т.е. българският индекс 1.41 и сме на първо място на Балканите. Индексите на другите са: Румъния - 0.4, Сърбия - 0.41, Северна Македония - 0.21, Гърция 0.1, Хърватия - 0.19, Турция 0.01. Числото за Германия е 0,55, САЩ - 0,36, Китай - 0,00 , РФ - 0,35.
Всички на Балканите еднакво харесваме бананите. Всички в световните геополитически фактори харесват бананите. Но само България е "отличник" и внася много повече тонове домати, отколкото тонове банани!?
Най- вероятното обяснение за българското първенство тук е значителната промяна (по-скоро заради самоунищожаването) в последните десетилетия на българското производство като мащаб, сортова структура, качество. По никакви глобални теории или в исторически периоди ДБ съотношението не е мярка за развитие и/или устойчивост.
Втори пример за интеграцията на Балканите в ЕС за периода 2010 - 2019. Числата за търговския интерес на ЕС (изрично има и данните за Германия отделно) потвърждават икономическата интеграция, като съществен, устойчив, преобладаващ европейски дял. Или казано по съседски "Европата се шири на Балканите", включително и за Северна Македония, Сърбия и др.
Най-дълбока е интеграцията на Румъния. А каква е позицията в стокообмена на геополитическите фактори като Германия, Китай, Руската федерация и САЩ.
Германия е водещ, определящ и едновременно с това прозрачен и предсказуем партньор за България и за Балканите. Практически липсват или са много малки огледалните разлики за всяка балканска държава във вноса и износа на Германия.
Има съществени огледални разлики при стокообмена на Китай и Руската федерация с всички балкански държави. Особено парадоксални са различията в пъти между числата при вноса и износа например на РФ с България. При износа тя е близо 6 % а при вноса близо 20 %. Подобни картини има и за Китай и за САЩ. Трябва отново да се имат предвид че средногодишната българо-руска огледално разлика при вноса в България е близо 1 милиард лева. Българската статистика дава с близа един милиард лева средногодишно повече отколкото са руските числа за износа за България!?!
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}