Българската икономика има силно отворен характер. Затова числата за износа и вноса във времето в евро и в натура са много показателни за икономиката, пише в анализа си Борислав Георгиев. Например за 2020 година, данните показват, че износът е в размер на 27.8 млрд. евро, а вносът - 30.5 млрд. евро, или балансът е на минус 2.7 млрд. евро.

България заема от 65-та до 60-та позиция в световния стокообмен през годините. За 2020 е на 61-ва позиция при износа и на 62-ра при вноса. България има близо 60% обвързаност с ЕС. През 2020 г. COVID-19 ни върна малко назад на нивото на 2017 г. Балансът на българския стокообмен е устойчиво отрицателен между 2,4 и 9,9 млрд. евро годишно.

Износът на услуги от България последните години е в диапазона между 5 и 8,5 милиарда евро годишно. Вносът е между 2,6 и 5,1 милиарда евро годишно. Устойчивия положителен годишен баланс при услугите е между 2 и 3,3 милиарда евро.

Балансът при услугите неутрализира отрицателното българско външнотърговско салдо. С COVID-19, обаче, услугите търпят значителни щети. Затова срочно и задълбочено трябва да осмислим и възстановим дейността в сектори като туризъм, транспорт и други.

Обобщавайки картината със стоките и услугите и отчитайки растящия външен дълг, трябва изрично да посочим необходимостта от създаване и прилагане на българска доктрина за възстановяване и устойчивост. Става дума за българско разбиране за икономическо развитие поне до 2050 година. Битуващите партийни и институтски визии за 2-3 години или пък необходимите за усвояване на средства на ЕС са помощно и ограничено, а не основно средство.

Съществени особености на българската външна търговия, които не се обсъждат или анализират са свързани с търговската политика, някои интегрални показатели и разбира се пригодността и функционалната грамотност на различните обществени структури.

България няма собствена търговска политика. В качеството си на пълноправен член на ЕС, България има задължението да следва търговската политика на ЕС. Разбира се, има и правото да участва в нейното формиране, което ние прилагаме в твърде ограничен брой случаи.

Приоритетите на ЕС

Търговската политика на ЕС за 2021 - 2027 г. с хоризонт поне 2030 г. към февруари 2021 г. има три приоритета и шест области. Цитирам приоритетите:

На първо място, оказване на подкрепа за възстановяването и коренната трансформация на икономиката на ЕС в съответствие с неговите екологични и цифрови цели.

На второ място, оформяне на световни правила за по-устойчива и по-справедлива глобализация, като следва да се използват всички налични инструменти, за да се подкрепят социалната справедливост и екологичната устойчивост.

На трето място, увеличаване на капацитета на ЕС да преследва интересите си и да прилага правата си, включително самостоятелно, когато това е необходимо.

Кои са областите, според Европейската комисия

За да постигне трите цели, изложени по-горе, Комисията ще се съсредоточи върху шест области.

1. Реформиране на СТО

2. Подкрепяне на екологичния преход и насърчаване на отговорни и устойчиви вериги за създаване на стойност

3. Подкрепяне на цифровия преход и търговията с услуги

4. Засилване на регулаторното въздействие на ЕС

5. Укрепване на партньорствата на ЕС със съседни държави, държави, обхванати от процеса на разширяване, и Африка.

6. Засилване на вниманието на ЕС към изпълнението и прилагането на търговските споразумения и осигуряване на еднакви условия на конкуренция

Всеки разговор по търговската политика трябва да е свързан и да отчита тези цели и области, още повече някои от тях, въпреки на пръв поглед значителните трудности, са съществени и стратегически за българската икономика. Всичко това не означава и не пречи да имаме национална политика.

Разбира се, трябва да се отчитат някои съществени български фактори като огледалните разлики, геополитически фактори и административен капацитет.

3e-news.net