Драматичната ситуация в електроенергийния сектор се дължи не толкова на повишено потребление или по-малко предлагане на българския пазар, колкото на свързването на българския пазар с международните пазари и изключително голямото ниво на износ, което вдига цените. Това каза заместник министър-председателят по еврофондовете и министър на финансите Асен Василев по време на съвместно заседание на парламентарните комисии по бюджет и финанси и по енергетика, съобщи БТА.

По този повод вече бяха изплатени компенсации за месеците октомври и ноември, припомни министър Василев.

"Със свое решение правителството прие допълнителни 450 млн. лева за компенсации от бюджета. Освен това още 410 млн. лева от спестявания в бюджета. т.е. общо 860 млн. лева Министерството на финансите е предвидило като бюджетни средства за допълнително подпомагане на бизнеса в периода декември, януари и март. Това са бюджетните средства", обясни Василев. По думите му освен това има пари и във Фонда за сигурност на енергийната система, които могат да бъдат използвани. Биха могли да бъдат използвани за подпомагане и свръхпечалбите в държавните енергийни дружества, добави вицепремиерът.

За 2021 г. във Фонд "Сигурност на електроенергийната система" са постъпили 1 млрд. и 625 млн. лева приходи от квоти,  каза по време на заседанието председателят на Управителния съвет на Фонд "Сигурност на електроенергийната система" (ФСЕС) Диан Червенкондев.

 Един от основните приходи на ФСЕС са приходите от въглеродните квоти, които България търгува на международната борса, определена от Европейската комисия.

Освен приходите от квоти другият източник на пари са 5-те процента, които ФСЕС събира от всички производители на електроенергия. Третият приходоизточник е таксата за задължение към обществото. Всичките тези приходи се разпределят за основните задължения на фонда - да компенсира Националната електрическа компания като обществен доставчик. Другият основен разход на ФСЕС е премирането на всички производители над 500 киловата инсталирана мощност. Това са производителите от възобновяеми енергийни източници и висококомбинирано производство - т.е. топлофикациите.

Според Министерството на финансите схемата трябва да бъде балансирана.

"Не може държавата да поеме пълния риск на бизнеса", изтъкна Василев. Според него държавата трябва да поеме това, което е допълнителен риск, но не може напълно да се прехвърли рискът от държавните субекти към държавата. По думите му това би било изключително лоша практика и тя води до изкривяване на пазара и до лошо поведение на "играчите на пазара в бъдеще".

Това правителство няма намерение да излиза от европейските пазари под една или друга форма, каза още Асен Василев по време на съвместното заседание на парламентарните комисии по бюджет и финанси и по енергетика.

Ако България спре износа на електроенергия, цените могат да станат много ниски, каза той.

 "Гарантирано няма да видим цени от 800 лева, ако спрем износа на електроенергия", посочи Василев. Той изтъкна обаче, че ако страната ни излезе от европейския енергиен пазар и спрем износа на електроенергия, много скоро 60 процента от бизнесите на България, които изнасят за Европейския съюз, няма да могат да изнасят, и ще загубим пазарите за реализация на нашите продукти. Според него това ще доведе до много по-големи загуби, отколкото ползи.

"Нетно печалбата ни от достъпа до пазарите до ЕС е доста по-голяма от загубата ни от гледна точка на износа на електроенергия", коментира Василев.

Министърът на енергетиката Александър Николов добави, че Косово е с режим на тока в момента. Според него България има доста стабилни базови мощности и страната ни балансира региона. "Цените в региона са сравнително еднакви и това е, защото ползите от отворен, либерализиран, единен европейски пазар, са значително по-високи, отколкото негативните ефекти", заяви Николов. Капацитетът към европейските държави се разширява. Заради натиска, който изпитва българският бизнес поради високите цени на тока, се водят преговори с държави, които са извън ЕС, поне за енергийноинтензивните месеци частично и плавно да се ограничат капацитетите, така че да остане излишък за бизнеса.

Наблюдава се, че има търговци, изкупуващи електроенергия на дългосрочни договори, които я продават на сегмента "ден напред", използвайки волатилността на пазара.

"Това си е чиста спекулация", изтъкна Николов. Затова се търсят механизми това да се избегне.

Освен това ведомството прави оценка на социалните ефекти заради високата цена на тока за бизнеса. Скоро ще се изготви ясна дефиниция за енергийна бедност. Тя ще помогне да се определят по-ясно и по-точно засегнатите групи, добави министър Николов.

"В резултат на последните промени в цените на природния газ ще се разработи допълнителна помощ и за битовите потребители на природен газ, за да се намалят разходите за отоплителния сезон", каза още министърът на енергетиката Александър Николов.

Размерът на помощта ще се съобрази с новото ценово решение, с което от 1 януари се повиши цената на природния газ с над 30 процента.

"Следва да съобразим помощта и размерът й с новото ценово решение и ще бъдат оповестени, веднага след като имаме яснота докъде може да разширим помощта с оглед на това да се вместим във възможностите както на държавния бюджет, така и с потенциално допълнително разходи, които са реализират било от Фонда за сигурност на енергийната система или дивиденти от дружествата, които са под шапката на Българския енергиен холдинг", заяви Николов.

..