Американският стартъп за споделено пътуване Uber претърпя съдебно поражение в България, след като в края на февруари тричленен състав на Върховния административен съд (ВАС) e отхвърлил жалбата на двете дъщерни компании "Юбер Б.В" и "Разиер Опърейшънс Б.В." срещу решението от юни 2015 г. на Комисията за защита на конкуренцията (КЗК), с която на платформите бе забранено да извършват дейност в страната. Двете дружества освен това бяха глобени за извършеното нарушение с глоби в размер на по 50 000 лв. Сега и глобите са потвърдени от тричленния съдебен състав.

В жалбата се твърдеше, че решението на КЗК е нищожно и неправилно поради съществени противоречия с административнопроизводствените правила, нарушения на материалноправните разпоредби, необоснованост, като е постановено и в противоречие с целта на закона. Жалбоподателите считат, че българският орган по конкуренция не е компетентен да разследва дейността или санкционира двете дъщерни компании, тъй като последните са холандски "доставчици на услуги на информационното общество" по силата на Директива 2000/31/ЕО. Затова според адвокатите на Uber решението на КЗК е нищожно и следва да бъде отменено, съобщи Investor.bg.. 

Ответникът - Комисията за защита на конкуренцията, оспорва от своя страна жалбата като неоснователна и релевира доводи за законосъобразност на издадения административен акт.

Според съда е неоснователно оплакването на жалбоподателите за нищожност на атакувания акт поради липса на компетентност на националния орган по конкуренция. ЗЗК е приложим към всички предприятия, извършващи дейност в България, ако изрично или мълчаливо предотвратяват, ограничават, нарушават или могат да предотвратят, ограничат или нарушат конкуренцията в страната. Според тричленния съдебен състав "Юбер Б.В" и "Разиер Опърейшънс Б.В." извършват дейност в България, като законодателят не е въвел разграничение между това дали нарушаването на конкуренцията се извършва чрез поведение на определено предприятие в интернет или в реално физическо място на осъществяване на стопанската дейност.

На следващо място в жалбата се посочва, че КЗК не е изследвала въпроса за наличието на конкуренция между страните по преписката, което било съществено нарушение на административнопроизводствените правила.

Настоящият състав обаче намира, че противно на твърденията в жалбата, в проведеното производство не са допуснати съществени нарушения на административно- производствените правила. По случая е извършено всестранно, пълно и обективно разследване съгласно установената в закона процедура. Според съда решението на КЗК е надлежно мотивирано, като са обсъдени всички доказателства, представени от страните, относими към извършеното проучване.

Жалбоподателите също така твърдят, че КЗК не им е предоставила достъп до всички събрани по преписката доказателства, което съществено е нарушило правото им на защита. Според ВАС обаче тези възражения са неоснователни. Според чл. 55, ал. 1 от ЗЗК страните и конституираните заинтересовани лица в производството имат право на достъп до всички материали, събрани в хода на проучването, с изключение на материалите, съдържащи производствена, търговска или друга защитена от закон тайна и вътрешни документи на комисията, включително кореспонденция с Европейската комисия и други национални органи по конкуренцията на държавите - членки на Европейския съюз. Изрично са предвидени две изключения от правото на достъп до преписката, свързани с документите и материалите, които съдържат производствена, търговска или друга защитена от закон тайна, както и с вътрешните документи на комисията, включително кореспонденцията с Европейската комисия и други национални органи по конкуренцията на държавите членки на Европейския съюз.

Според адвокатите на Uber дружествата от групата не са превозвачи и не организират такива, а са технологично иновативни софтуерни компании, които събират лица, които желаят да споделят пътувания. В този смисъл "Юбер Б.В." и "Разиер Опърейшънс Б.В.", като доставчици на услугата UberX не извършвали обществен превоз по смисъла на Закона за автомобилните превози (ЗАП), което е и причината Изпълнителна Агенция "Автомобилна Администрация" (ИА "АА") да няма основания и да не е санкционирала до момента дейността им.