Нужно е базово обучение на хората по темата киберсигурност
AI може да помогне на организациите много бързо да възстановят темпото си на работа след кибератака
"Като говорим си за дигитализация, тя в България е като да гледаш български мач по националната телевизия или по друга телевизия английското първенство. Дигитализацията в България е на забавен каданс, нека да си говорим истината". С тези думи започна изказването си Иво Русев, главен търговски директор на "Телелинк Бизнес Сървисис" по време на най-мащабния регионален форум за Зелената трансформация, иновациите и индустриите на утрешния ден - Green Week 2023, организиран за трета поредна година от Dir.bg и 3E-news.
Според Русев нивото на навлизане на нови технологии при бизнеса, особено при малкия е пренебрежимо ниско. Това е в сравнение със Западна Европа, където нещата вървят с друга скорост. "Всички тези предизвикателства, за които си говорим на Green Transition 2023, те те първа предстоят, защото дигитализацията в България предстои", категоричен бе Русев.
"Ние се опитваме да изпреварим времето и не просто да използваме технологиите, за да помогнем на всички вас, а искаме знанието, което трупаме, да надхвърли обикновените IT нужди или искания. И се опитваме да предизвикваме всеки един от вас да даде повече от себе си. Бих искал да дам и една препоръка: Когато говорим за кибер клуб ние на трябва да каним AI специалисти, технократи и други хора, интересуващи се от технологиите. Ние трябва да поканим всеки, да поканим хората, които управляват малкия и големия бизнес. Това са общностите, които имат интерес да започнат да се разглеждат нещата в мащаб", обяснява Русев. От компанията Telelink участват в проекти, където си партнират с над 30 организации. "В тези проекти ние сме единствената IT организация. Там има университети, институти, клубове, хора с различни интереси. Но с ясната идея да се създаде модел, в който ние да изпреварим времето. Там има платформи, върху които се симулира атака върху хранителни вериги - каскадна атака върху 10 вериги. Но там са хората от магазините, които да кажат какво ги интересува тях. Не какво ме вълнува мен, а какви са техните данни и защо искат да го направят това нещо", обясни идеята Русев.
Той направи и паралел с други проекти, развивани от дружеството: "Говорим си, че създавате среда, в която да обучаваме хората. И тук участваме на ниво големи проекти в Европа. Вече има платформи с всякакви инструменти, в които всеки един от нас може да участва, за да може да отговори на очакването на тези предизвикателства.
Всяка една организация обучава своите служители. Говорим, че е нужно да има базово обучение за киберсигурност. Тоест ние трябва да запознаем хората съвсем базово за тези прости неща. Ние трябва да говорим за тези неща и това да се случва в по-голям мащаб", категоричен бе експертът.
По отношение изкуствения интелект трябва да се знае, че AI вече се използва да ни предпази и да действа като security officer за инфраструктурата на бизнеса. "Но и още по-добре: вече има модели, в момента участваме в проект, чрез който да се позволи бързо на бизнеса да се възстанови от дадена атака. Не говорим само физически, но всъщност AI може да помогне на организациите много бързо да възстановят темпото си на работа. Това са интересните неща, които да очакваме, а не да се плашим от изкуствения интелект. Трябва наистина да се радваме на възможността, че имаме още един инструмент и възможност тези неща да се случват", смята Русев.
Според него голямото предизвикателство пред всички нас и това ние да не бъдем все по-успешни във всичко това, което правим, са компаниите като нас и технократите като нас." Всъщност ние губим страшно много време, за да говорим за технологиите, за предизвикателствата. А това не са всъщност важните неща. Те са тези, които ви интересуват вас като следваща стъпка, за да бъдете по-успешни в бизнеса си. Ние имаме хиляди форуми, на които си говорим как да решим някакъв проблем и какъв инструмент да използваме. Според мен всички трябва да се обединим върху идеята да надскочим чисто технологиите. Те са там, могат да помогнат по хиляди начини и това го решава някой друг. А ние да се отдадем на това да бъде по-успешни, да живеем по-щастливо и да имаме повече време, за да бъдем креативни, за да създадем едно по-добро общество", разви идеята си експертът.
За бариерите и хората
"Ние приемаме обучението на фирмите като част от обществените ни дейности и като част от желанието да живеем в по-добра среда. Голяма част от бизнеса и това, което правим, започва да става дигитален - да искаме повече дигитални услуги, а не да търсим хартиени подписи. И вярваме, че повечето от хората не знаят какво има.
Евангелизма в тази сфера и това, което колегите правят е много съществен. Защото повечето хора не си дават сметка какво могат да постигнат. Не си дават сметка колко би им коствало. Ние работим като общество с много предпоставки. Слагаме си бариери, преди да разберем. А всички трябва да сме по-открити.
Ние няма да спрем да се учим и за да бъдем успешни, ние трябва да го правим постоянно. Страшно много хора спират, след като научат нещо. И смятат, че това им е достатъчно, за да са успешни. И така слагаме бариери и не успяваме да продължим напред. Ние се опитваме да счупим тази бариера. Да покажем на хората, че всичко е достъпно, не всичко струва много пари", смята Русев. Според него вече има достъпна сигурност и тя може да се види навсякъде - има много възможности и всеки един от нас може да има достъп. А и това не би трябвало да струва много пари.
Новият прощъпулник са данните. А дигиталната раница е пример за страната ни
Новият вид прощъпулник в образованието вече са данните. Не са нужни бабите, за да кажат какво ще бъде детето един ден. С тази препратка към българските традиции започна своето изказване Албена Спасова, Мениджър "Образование" в Microsoft за Централна и Източна Европа, която също участва в Green Transition 2023. "Mоже да разчитаме на данните. И в България имаме доста добри примери в това отношение. Ние имаме един от най-добрите проекти, който се реализира в Министерство на образованието, и е за дигитална раница. Това е една добра основа за това как ние може да го надграждаме и да продължаваме да помагаме на нашите деца да имат достъп до съдържание, да може да използваме данните, за да взимаме правилните решения", обясни Спасова. Тя даде пример с Азербайджан, където е бил реализиран проект, където Министерство на образованието използва силата на данните, за да може да подобрява учебния процес в класните стаи. И да може да улеснява работата на учителите.
А ние имаме една добра основа, която можем да използваме и да продължим да надграждаме различни проекти. В случая "дигиталната раница" като идея може да бъде копирана във всеки един университет, за да даде една добра основа на учебните заведения да извършват и да надграждат с други трансформационни проекти, убедена е Спасова. Тя като преподавател вече има солиден опит и вижда как дигитализацията променя образованието в последните 20 години.
"Има една сентенция на Аристотел: Образованието не е пълнене на съд, а запалване на пламък. И наша отговорност като преподаватели, родители, учители, бизнес лидери, е наистина да запалим това пламъче на образованието. А ние чухме прекрасни примери за това какво се прави в България и в другите държави, за да може да го надграждаме", заяви Спасова пред участниците във форума.
Достъп до образование и развита инфраструктура в подкрепа на младите
Положителна е и идеята, че МОН дава заявки за продължаване на дигиталната трансформация, защото тя е необходима. "Какво трябва да направим? Първо трябва да създадем едно справедливо образование. Винаги се кичим с титлите на изявените деца, най-добрите ученици. А никога не мислим за абсолютно всички. Трябва да създадем среда, в която всяко едно дете има достъп до образование. Една справедлива среда, защото не всички деца имат достъп до технологии. Не всички родители могат да си го позволят и не навсякъде има изградената инфраструктура и свързаност. Трябва да я създадем тази среда, за да може всяко едно дете от България да мечтае да бъде следващият Нобелов лауреат. Защото нашите деца имат право на това", категорична е Спасова.
Следващото нещо, което трябва да направим е да работим върху уменията на нашите деца, смята екпсертът. "Ще опитам да обобщя накратко - цифровите умения на децата са много важни, но те не се изразяват в това да дадем на детето телефон, да му пуснем TikTok, за да мълчи. Цифровите умения се изразяват в това, ако имаме час по география и изучаваме един вулкан например, то да може чрез технологията децата да се пренесат в този вулкан, за да видят каква е структурата му. Чрез технологиите децата да се свържат с други деца от съседна Румъния и да обменят опит", обясни идеята тя.
"Когато говорим за цифрови умения, за внедряване на технологии в учебния процес, аз изцяло съм съгласна с идеята, че трябва да се прави балансирано. И това не се изразява с подхвърляне на едно устройство към детето. Това не е дигитална трансформация", сподели опитът си Спасова.
Емоционалната интелигентност е ключова
Според нея друго умение, което трябва да развиваме е емоционалната интелигентност на нашите деца. "Вижте каква е агресията по улиците и училищата например. Овладяването на емоциите е едно от най-важните умения и ние като родители, учители и преподаватели имаме отговорността да развием тези умения при децата. Чрез подобряване на учебните програми и включване на такива методи на преподаване, които да развиват тези умения сред нашите деца. Говорим за критично мислене, комуникация и други важни социални аспекти", заяви още тя.
В момента един от най-големите приоритети е изграждането на STEM среда във всяко едно училище в България. А начинът на преподаване е изключително важен за изграждане на емоционалната интелигентност на децата, защото те работят в екип. Тези деца общуват помежду си, те се учат на критично мислене. "Аз имам наблюдения, че ние не сме научени да приемаме критика. А именно критиката е този инструмент, който ще ни накара да бъдем по-добри. И всичко това може да се случи с развитието на емоционалната интелигентност на децата", обобщи Спасова.
Най-важно е качественото образование
"Трябва да направим децата си граждани на света. Ние днес говорим за зелен преход. Колко от нашите деца са запознати с тази тематика?. Колко от учителите обсъждат тази тема в учебните програми?" запита аудиторията тя. Важно е какво се правиза подготовката на нашите деца, за да станат те граждани на глобалния свят и какво разбират те ако участват в доброволчески програми например.
Според Спасова в учебните програми трябва да включват предприемачество и иновации и това е много важно. Това ще помогне да се изгради този качествен човешки капацитет, от които всички имаме нужда. "Така ще може тази наша красива държава да върви напред и да има икономически прогрес. Най-важното нещо за това е качественото образование. А уменията, които ще развиваме сред нашите деца са едни от основните компоненти. Създаването на справедлива среда е другият основен компонент", сподели тя.
Важен е индивидуалният подход
Така в свят, в който индивидуализмът придобива безграничност, ние искаме всички да са еднакви - да отговарят на едни и същи въпроси в училище, да имат едни и същи оценки. "Това няма как да стане. Ние живеем в изключително засилен индивидуализъм. Вижте например хората в социалните мрежи, за да направят едно селфи - ще отиде на ръба на планината, с риск за живота си, само и само да бъде по-оригинален. И заради това в учебните програми ние трябва задължително да развиваме индивидуален подход, за да може да докоснем, да събудим пламъка в очите на всяко едно дете", убедена е Спасова.
Най-важното е, че трябва да променим нагласата си от "Аз знам всичко" към това "Аз мога да науча всичко". Нашата огромна отговорност е да запалим пламъка в очите на нашите деца чрез програмите, които ще създаваме, реализираме. И така да обединим всички тези прекрасни инициативи, които имаме в България, да ги канализираме и умножим", сподели тя.
Технологиите са инструмент за улеснение хората
"Технологиите са просто един инструмент, ако се замислим. Това, което ние разглеждаме в момента като част от системата на образованието от гледна точка на технологичния аспект е нещо, което винаги го е имало". Това обясни от своя страна и Яни Гебеджелиев старши технологичен Консултант TBS. Той също се включи в панела на Green Transition 2023 "Как иновациите и дигитализацията променят образованието? предизвикателства и добри практики".
Според него технологиите не са панацея по никакъв начин. "Ние ако очакваме утре да измислим една кутийка с копче и чрез него да получим всички знания и умения, то това няма да стане. Въпросът е, че ние сме превърнали технологиите в нещо, което си мислим, че от утре ще ни реши нашите проблеми. Факт е, че технологиите се развиват, а чрез развитието си те се опитват да решат някакъв проблем или предизвикателство пред нашето общество", заяви Гебеджелиев. Според него технологиите не се пръкват от нищото или пък извънземна цивилизация да ни ги предоставя. "Ние сами си ги измисляме, има логика в това, което измисляме. Има логика в технологиите които облекчават работата ни. Но те са само и единствено инструмент. И само от нас зависи как ще използваме технологиите", категоричен бе експертът.
Как стои въпросът в системата на образованието? Ние с всички вас трябва да си говорим за модела, с който прилагаме всички технологии и използваме този инструмент. И също така, ако се замислим, то има различни технологии. "Микрофонът също е технология, но някой ни е научил как да го използваме. ChartGPT също е технология, заедно с всички други нововъведения, за които смятаме че има страх заради новостите, Обществата винаги се е чудили. Която и нова технология да бъде внедрена, обществото винаги се е притеснявало дали тази новост няма да ни завладее в един момент", сподели разсъжденията си Гебеджелиев.
Образованието може да бъде консервативно, но да не изостава от модерните тенденции
В системата на образованието конкретно трябва да се опитаме да използваме технологиите така, че те да бъдат в наша полза - било то в класната стая, било то в университетската аула, от ученици студени, преподаватели и учители, смята още експертът. Според него това е добре да се прилага още в ранното детско развитие. "Защото ние вече стигаме до този момент, в който имаме т. нар. модерно общество. То в ежедневието си използва модерни технологии, но въпросът е как това го прилагаме в системата на образованието. Аз заради това много се радвам, че г-жа Наталия Митева сподели, че МОН има визия за това как да се опита да вкара един модел на adoption технологиите. Защото ако ние правим нещата на парче, то тогава нищо няма да ни се получи", смята Гебеджелиев. По добре е да имаме модел, който да върви ясно, да следва принципи и тогава ние да извлечем най-добрите ползи, а технологията да ни помага, а не да ни пречи", убеден е експертът.
Според него е критично важно е да се говори за баланса при технологиите и образованието. "Баланс винаги има, винаги може да се намери. Всички сме грешили, когато се хвърляме от едната крайност към другата. "Представете си сега да отидем към крайност "ще бъде много дигитални". Тогава ще използваме изцяло технологии, аз можех да накарам микрофона сам да говори, а аз да си отварям устата. Но така какво правим? Губи се социума. Губи се груповата динамика и обратната връзка. От друга страна, ако ние сме, традиционни, то тогава губим връзката с модерното общество. Ако кажем, че системата на образованието трябва да бъде традиционна и ще си остане традиционна, то тогава тя започва да става неадекватна спрямо учениците и студентите, които са постоянно в модерното общество и използват технологии. Така ножицата между преподавателя, учителя и неговите ученици все повече се разтваря, губи се фокусът, губим тяхното знание и умение те да могат да работят в екип", смята още преподавателят.
Според Гебеджелиев системата на образованието е консервативна и тя трябва да си остане такава. Това е нещото, което развива човек и системата трябва така да го развива, за да може той лесно и бързо да придобие знания, умения и компетентности, смята той.
Но фактът, че системата е консервативна, не означава, че не трябва да се променя, "Въпросът е как се променя. Заради това споменах за единен модел, при който ние трябва да научим системата да е тази, която да идентифицира нуждата от технологията. Системата сама да може така да реши и така да направи, че да разбере, че има нужда от този инструмент".
Повишаване на компетентността на младите
А сега решения има всякакви. През 2023 г. в системата на образованието има различни инструменти. Ние не сме ли готови да ги използваме? Да внедряваме този инструмент? Тогава системата казва: "аз не съм готов и не мога да го използвам"" и отхвърля въпросните иновации. Ние се стремим всички тук да се опитаме да повишим компетентностите на всички - не само на учителите и преподавателите в училища и университети. Говорим си и за студенти, и за ученици - как да се използва даден инструмент, как той да даде всички плюсове, които може да даде. Защото ако хората не са подготвени да използват даден инструмент, то тогава няма смисъл от него. И ето още един пример от ежедневието ни: аз мога да използвам един обикновен гаечен ключ. Но аз мога да си купя и мултифункционален гаечен ключ с изкуствен интелект, който да ми казва къде е дадена шайба. Но аз ако не съм готов да кажа на този технологичен гаечен ключ какво да прави, или ако не знам как да го включа, то аз използвам традиционния гаечен ключ", даде за пример Гебеджелиев. По думите му трябва да се концентрираме да развиваме хората, а технологиите са просто инструмент, който ни помага и върши работа вместо нас. "Технологиите са създадени да решат някакъв проблем. Те няма как да се пръкнат от само себе си. И няма как да са панацея за всичко, което искаме да постигнем. Хората сме това, което сме в момента и което искаме да постигнем занапред", завърши изказването пред участнитице във форума Гебеджелиев.
НАЙ
Постигнат е пробив в преговорите във "Фолксваген" - няма да се закриват заводи
Ефектът Lidl - историята за социалното въздействие на един смарт ритейлър
Shell вече не продава дела си в германската рафинерия на "Роснефт"
Със заплати от 10 000 лв. магистратите настигат най-високопроизводителните и иновативни сектори
Постигнат е пробив в преговорите във "Фолксваген" - няма да се закриват заводи
Със заплати от 10 000 лв. магистратите настигат най-високопроизводителните и иновативни сектори
РЦБ изненада пазарите като остави основната лихва непроменена
Испания се доближава до въвеждането на по-кратка работна седмица