От времето на енергийната криза, породена от COVID-пандемията, все по-активно се заговори за сключването на дългосрочни договори между производители и потребители на енергия. В особена сила това се отнася до тази от възобновяеми източници, като те ще заемат все по-голям дял от търговията и потреблението в Европа, а и не само.

Това мнение изрази Здравко Попов, експерт търговия и регулации в компанията Enery. Той взе участие в Green Week 2023 - най-мащабният регионален форум за зелената трансформация, иновациите и индустриите на утрешния ден, организиран от Dir.bg и 3E-news. Според Попов за известно съжаление обаче този пазар в България се развива по-бавно, отколкото в останалата част от ЕС. За това си има и конкретна причина - регулаторната несигурност тук.

Друга спънка, която пречи на по-широкото разпространение на т.нар. дългосрочни договори за изкупуване на енергия (РРА - Power Purchase Agreement, бел. ред.) договори у нас, е липсата на стратегия в енергийния сектор. Според Попов това е причината все още компаниите в България да не сключват такива контракти или ако ги сключват, те да са за значително по-кратки периоди в сравнение с други държави в ЕС. 

Той подкрепи тезата си и с конкретни случаи как едни и същи компании в Чехия и Австрия, например, които организират търгове и сключват РРА за покупка на зелена енергия за техния бизнес, търсят някой да им продаде чиста зелена енергия на фиксирана цена за 10 или повече години. Докато тук, в България, същите тези компании не са склонни да сключат контракт за повече от 1 или 2 години. 

Снимка: Иван Коловос

Но в същото време у нас през последните години се наблюдават и добри тенденции и практики, отбеляза експертът. Технически енергийната система на България е много добре свързана със своите съседи. А от няколко години спот пазарът ни е обединен с тези в Румъния и Гърция. Резултатът е, че от началото на 2023 г. досега разликата между българския спот пазар и румънския е средно под 20 евроцента. "Ако разглеждаме само соларния профил за производство, то тази разлика е още по-малка. Това дава възможност да говорим и с румънски контрагенти за проекти, които се реализират в България и потребители в Румъния, между който да се сключват такъв тип трансгранични РРА договори", обясни Попов.

От тази гледна точка нещата ще се подобрят още повече в момента, в който заработи и вторият електропровод между България и Гърция. Тогава и на българо-гръцката граница ще се случи същото, което вече го има на българо-румънската - преносният капацитет ще се увеличи значително. "Резултатът ще бъде един регион в Европа с единна цена - подобно на Иберийския и Балтийските държави", даде пример Попов. И допълни, че от негова и на Enery гледна точка това е чудесно, тъй като ще повиши възможностите за работа със съществуващи и нови партньори. Припомняме, че в момента текат финалните проби на новия електропровод "Перперикон", който свърза гръцката подстанция Неа Санта с региона на "Марица Изток". Но в същото време това ще е добре и от гледна точка на потребителите. Когато те не могат да си намерят съответния продукт в България, ще могат да сключват такива презгранични РРА договори. "За да се случи всичко това обаче има още стъпки, които трябва да се извървят. На първо място това е България и Румъния да станат част от AIP - европейския инструмент за трансфер на гаранции за произход на енергията. Това е документът, който удостоверява, че дадена енергия е зелена. Което се надяваме да се случи скоро, за което има и индикации от доста време насам", каза Попов. 

Експертът разясни, че РРА договорите могат да бъдат различно структурирани. Понякога от страна на потребителя е плашещо, когато насреща има възобновяем енергиен източник с производство, зависещо от метеорологичните условия. Но нещата с времето се подобряват и доверието се увеличава. В Австрия, например, Enery е подписала 20-годишен РРА за фотоволтаична централа, която към момента на подписването дори не е била изградена. Чрез този договор купуваччът - голяма компания от австрийската химическа индустрия, купува цялото произведено количество енергия от централата.

През 2022 г. пък Enery извършва две придобивания в Румъния. Едното е на голямо портфолио, състоящо се основно от вятърни паркове, но и соларни мощности. "Подписахме 7-годишен РРА с компания, която е голям търговец и снабдител с енергия в страната. На него доставяме едно и също количество за целия период на договора", разказа Попов. Другото придобиване в северната ни съседка е на портфолио от соларни централи. "С тях не можем да предложим такъв продукт с равни годишни количества доставяна енергия. Но това, което предложихме, бе фиксиран соларен профил, т.е. за целия период на договора ние се задължаваме да доставяме един и същи соларен профил, вариращ от месец до месец. И така проблемът, ако имаме по-ниска или свръхгенерация на енергия от тези фотоволтаични паркове, остава при нас, а не при потребителя на енергията. А ние ще изпълняваме задължението си независимо от самата генерация на фотоволтаична енергия", разясни политиката на Enery Попов.

Снимка: Иван Коловос

Друг пример е последният РРА за 2022 г., сключен от Enery в Чехия. Той е структуриран по различен начин. Става въпрос за договор с индустриален консуматор по проект на място (On-Site проект). Това ще рече, че потребителят отстъпва терен в близост до своята фабрика, на който Enery изгражда фотоволтаична централа. "Ние изцяло се занимаваме с нейния дизайн, финансирането, с поддръжката и експлоатацията. А потребителят има право след няколко години или в края на самия договор да я придобие", поясни Попов.

Всички тези примери показват колко различно структуриран може да бъде един РРА договор. Също и че големият проблем защо са бавни процедурите по сключване на РРА не е в юридическата тежест и сложност на самия контракт, а в това да се "влезе в обувките" на насрещната страна и да се разбере каква е тяхната необходимост - тоест и как може двете страни да се срещнат по средата.

По отношение на бизнеса в България Попов отбеляза, че през август т.г. Enery започва изграждането на нова 115-мегаватова фотоволтаична централа. Във връзка с този проект през май са започнали разговори с потребители. Компанията вече анонсира и първия си PPA договор у нас.

В тази връзка Попов подчерта, че на база обратната връзка, която се получава от всички тези разговори с местния бизнес все повече компании имат интерес към дългосрочни ВЕИ договори. Според експертът този интерес вероятни е "привнесен отвън" - това са компании, които са чуждестранни или техните компании-майки от чужбина имат много сериозни ESG цели. "Те на първо място са най-заинтересовани от такъв тип проекти. Също така обаче интерес имат и компании, работещи със западни контрагенти и искат да покажат своя зелен принос", обясни експертът.

Здравко Попов разказа накратко и за компанията, която представлява - тя е сравнително млада за европейския пазар. Enery е австрийска, а основният й акционер е фондът към инициативата "Три морета". Дружеството развива проекти за възобновяема енергия в страните от Централна и Източна Европа и по-точно в пазарите между Балтийско, Адриатическо и Черно море. В същото време още преди ЕК да разпознае PPA като инструмент за защита на пазарните участници от екстремни цени, стратегията на Enery е била за всички проекти, които изгражда, да има сключен подобен дългосрочен договор.

ИЗБРАНО

Днес

Украйна е изправена пред трудни решения заради острия недостиг на войски

15757

Лайф

Блейк Лайвли обвини режисьора Джъстин Балдони в сексуален тормоз

5792

Корнер

Усик е безапелационният боксов крал след нов триумф над Фюри

27667

Impressio

Новият семеен игрален филм на БНТ - "Заведи ме вкъщи" - с телевизионна премиера на Коледа по БНТ 1

589

Trip

Хотелиери и ресторантьори гневни заради пътните блокади: Туризмът е приоритет само на думи

8431

Вкусотии

Какво трябва да има задължително на трапезата на Бъдни вечер и Коледа

1429