На част от индустрията ще бъде изключително трудно да постигне целите на Европа за декарбонизация и това трябва да си го казваме ясно. Това обясни Тодор Николов, директор проекти по енергиен преход на "Солвей Соди" по време на конференцията Green Week 2023 - най-мащабният форум за устойчиви и зелени политики в региона.

Той припомни, че в момента при зеления преход се говори много за декарбонизиране на електропотреблението в индустрията. Тук в момента е силният фокус. "Ако едно индустриално предприятие консумира електроенергия има решенията, и тези решения са наистина налични, дори и да е трудно, но тези решения са тук.

Нека обаче да поговорим за онези производства, които са основополагащи и които консумират много топлинна енергия. Говоря за онази част от айсберга, която не се вижда. Тези производства ще се развият и никой не бяга от факта как в бъдеще време ще се заложи на електрификация и ще се използват иновативни решения от гледна точка на първичната енергия", коментира пред форума Николов.

Важно е обаче да се говори и за онези производства, които в рамките на следващите няколко години трябва наистина да се декарбонизират, да заменят първичната си енергия или топлинната си такава с нещо друго. "За тях няма вълшебна пръчка или решения, които да са толкова бързо случващи се. Не може да бъде заменено с всичко това, за което си говорим и което ще бъде иновация в близките 10 или 15 г. Говоря конкретно за системите на водород, геотермална енергия, дори и електрифицирането" обясни Николов във връзка с концепциите и зеления преход на промишлеността.

Припомняме, че "Солвей Соди" е основен производител на синтетична калцинирана сода с широко приложение в редица индустрии. Там се произвежда и известната на всички сода бикарбонат - отново с широко приложение не само в хранителната промишленост.

"Как обаче към днешна дата да заменим едно огромно потребление на топлинна енергия в "Солвей Соди"?" запита гостите на форума експертът от предприятието. Николов шрихира само няколко примера за какво иде реч в "Солвей Соди". "Ако трябва да се заменят 200 мвт. топлинни, които консумиране ежечасно, за да произвеждаме тази топлинна енергия. Ако се замени производството с петрококс, то това са 23 тона гориво за изгаряне на всеки час. Ако пък преминем на въглища - това са 34 тона/ час. Ако пък използваме биомаса на базата на дървесна основа то тук говорим за консумация от 69 т/ч. Може да се използва RDF гориво, което да е висококачествено, тогава може да се използват по 54 т/час.", изреди вариантите Николов.

Снимка: Иван Коловос

Има и горива, които може да използва и циментовата промишленост, които са с една категория по-високи и добри от RDF продуктите. Тук говорим за консумация от 39 т/час. в момента. От цифрите сами разбирате, че днес, просто с магическа пръчка, решения за тези топлинни процеси няма налични, обобщи експертът.

Има ли решение на предизвикателствата?

Ето и какви са предизвикателствата и това, което се случва в циментовата индустрия и всички останали, които са "в нашата лодка". Едното е свързано с новия натиск върху индустрията за намаляването на вредни емисии. Това е абсолютно логично и ще доведе до предизвикателства в конкурентоспособността на компаниите. Но е и нещото, от което никой не бяга, защото ако искаме да променим планетата, то това е пътят - малко по малко ние трябва да "позеленяваме", категоричен бе Николов.

Другото предизвикателство на групово ниво пред "Солвей Соди" е до 2030 г. предприятието да спре използването на фосилни горива, най-вече въглища. Това е една от поставените цели в стратегията на компанията за устойчив преход. А 2030 година е буквално утре, но това е само първата цел пред компанията. Следващото голямо предизвикателство е въглеродната неутралност и нейното постигане. "В последните години прилагаме и реализираме една много амбициозна пътна карта, която е свързана със замяна на въглищата с алтернативни горива. Първият проект, които реализираме, е за смесено изгаряне на биомасата с въглища. Този микс, ни позволява на година да намаляваме вредните емисии с около 200 хил. тона", обяснява Николов. В краткосрочен план се търси решение за намаляване на емисиите с над 700 хил. тона на година и това трябва да стане до 2027 г.

Снимка: Иван Коловос

Алтернативните горива са бъдещето. Дори и сламата

В духа на казаното по-горе единствения начин да заменим фосилните горива и въглища са всъщност т. нар. "алтернативни горива" - биомаса и всички алтернативни горива, които се създават на базата на неопасни отпадъци, убеден е Николов. Тях ги има в България, ние стоим върху тях и в момента ги депонираме. Ние не правим необходимото, за да ги произвеждаме, за да ги използваме в индустрията си. "А защо не това да се използва и в топлофикационния сектор или на места, където има възможност да се използва и това гориво?", запита се Николов.

Подобни алтернативни горива могат да се внедряват и във всички индустриални производства с технологии, близки до циментовата и химическата промишленост. Другата идея, която искаме да реализираме сега и сме в процедура по ОВОС, е свързана с производството на енергия точно от алтернативни горива от неопасни отпадъци и биомаса. Ние отворихме вратата за използване на даден вид биомаса, която за момента е по-скоро неатрактивна. Тя генерира други разходи, интересна е като гориво и я има в изобилие в България - говоря за сламата, обясни пред участниците във форума Николов.

От "Солвей Соди" са започнали и друг амбициозен проект. Той е свързан с улавянето на въглеродните емисии, но не и с тяхното съхраняване. "Искаме да ги оползотворяваме на следващ етап. Все още целият проект е в много ранна фаза, но на следващия форум ще може да си поговорим повече", загатна Николов.

Като завършек експертът обобщи, че алтернативите за следващите години са ясни и те не са много. "Пътят е този, но е нужно коопериране между държава, институции, наука и индустрия. Но без държавата нещата просто няма как да се случат", категоричен бе Николов.

Снимка: Иван Коловос