Атанас Тасев: Решението на КЗК може да ни вкара в "Параграф 22"

От доклада на комисията излиза, че токът от соларните централи е евтин

Снимка: Булфото

Атанас Тасев: Решението на КЗК може да ни вкара в "Параграф 22"

От доклада на комисията излиза, че токът от соларните централи е евтин

07:19 | 25 юли 2018 | Редактор: Белчо Цанев, "Стандарт" 13 2236 Снимка: Булфото

Фактите сочат, че сделката ЧЕЗ - "Инерком" не води до господстващо положение на пазара, казва енергийният експерт проф. Атанас Тасев в интервю пред Белчо Цанев от "Стандарт".

- Проф. Тасев, обективно ли е, според Вас, решението на Комисията за защита на конкуренцията (КЗК) да не допусне покупката на активите на ЧЕЗ в България от "Инерком"?

- Принципно КЗК трябва да се произнесе по два члена от Закона за защита на конкуренцията. Първият е чл. 22 за контрол на КЗК върху концентрацията при сливане или вливане на две независими предприятия, какъвто е и случаят с покупката на активите на ЧЕЗ в България от дружеството "Инерком". Във връзка с него е и чл. 20 - дали след осъществената вследствие покупката концентрация "Инерком" би заело господстващо положение на енергийния пазар.

В случая концентрацията е факт, тъй като едно действащо предприятие в сферата на енергетиката, каквото е ЧЕЗ със своите дейности - производство, пренос, разпределение и пр., се влива в друго предприятие - "Инерком", което има подобна дейност. Тук същественият въпрос обаче е дали тази концентрация довежда до господстващо положение на пазара по чл. 20 от закона. Според методиката, с която борави КЗК, общ пазарен дял под 15% не може да възпрепятства конкуренцията и антимонополният регулатор не може да се намесва. Ако обаче след концентрацията пазарният дял надхвърли 40%, то тогава КЗК е длъжна да предприеме необходимите мерки - ограничителни, забранителни и пр., за да не го допусне, както е действала и в конкретния случай с продажбата на активите на ЧЕЗ на "Инерком". Само че, лично аз, ровейки се в цялата общодостъпна енергийна информация, не намерих никакви убедителни доказателства, че концентрацията между ЧЕЗ и "Инерком" ще доведе до господстващо положение на пазара. Това е особено валидно за сектора на възобновяемите енергийни източници (ВЕИ), където досега е била концентрирана и основната дейност на купувача "Инерком". Компанията има близо 22 МВт инсталирани мощности във фотоволтаични паркове, които заедно с новопридобиваните соларни мощности от ЧЕЗ стават общо близо 27 МВт. Така че, както и да изчисляваме тази концентрация като дял от пазара на инсталираните ВЕИ мощности, които са 1089 МВт, това прави под 2.5% пазарен дял. Следователно дори и под микроскоп да гледа сделката, КЗК няма как да открие тук господстващо положение на пазара.

От друга страна се развива някаква теза във връзка с промените в Закона за енергетиката, според които ВЕИ централите с мощност под 4 МВт остават в регулаторен режим, а тези над 4 МВт излизат на свободния пазар. Във връзка с това, според КЗК, "Инерком" щяла да има възможност да играе на пазара, като "предвид ниската себестойност на произведената от фотоволтаичните електрически централи енергия, същата се очаква да бъде реализирана при по-изгодни търговски условия".

- Чакайте, чакайте, какво значи "ниската себестойност на произведената от фотоволтаичните електрически централи енергия", при положение, че вече доста години пишем и говорим, че именно високата цена на тока от соларните централи е една от причините за повишаването на крайната цена на тока?

- Да, така е, но именно това е записано в доклада на КЗК за сделката и аз като го чета, както казваше един герой - "не вярвам на ушите си"! Защото тук очевидно има някакво тотално разминаване с истината или, както обичат да казват някои, има "грешка в превода".

Защото, пак повтарям - четейки доклада на КЗК, аз не намерих убедителни доказателства за придобиване на господстващо положение на пазара след приключване на сделката, именно поради което тя задължително трябва да бъде спряна, за да се спази законът.

Разбира се, това е моето мнение, съставено на база на информацията, с която разполагам, но може да има и такава, за която да не знам. В крайна сметка у нас има Върховен административен съд, който, след като провери всички данни, ще вземе обективно решение.

- За целта "Инерком" ще трябва да обжалва решението, за което все още няма информация?

- Логично е решението на КЗК да бъде обжалвано, тъй като то ще провали една голяма сделка. Освен това вече получих информация, че само шумът от решението на КЗК вече е предизвикал сериозна ответна реакция на фондовите пазари, като котировките на акциите на ЧЕЗ, които се търгуват на БФБ, вече са се сринала с около 12 пункта, а същото се отнася и за котировките на акциите на чешката компания майка на фондовия пазар в Прага. Така че ЧЕЗ ще се стреми сделката да се случи, след което акциите ще върнат досегашната си стойност, а логично е дори и да поскъпнат.

Ако обаче сделката зацикли заради решението на КЗК и обжалването се проточи, цената на акциите на ЧЕЗ и у нас, и в Чехия може да падне още. Но, кой знае - може пък и това да е целта на някой, за да дойде в крайна сметка друг купувач на активите на ЧЕЗ в България?!

- В този смисъл дали не бихме могли да търсим политически подтекст зад това решение на КЗК по сделката между ЧЕЗ и "Инерком", каквито съмнения вече се чуха?

- Познаваме се от толкова години и знаете много добре, че не се занимавам с политика и политически мотиви никога не ме интересуват. Принципно всичко е възможно, но не съм аз човекът, който ще коментира политически игри.

Друг е въпросът, че със своето решение КЗК може да ни вкара в "Параграф 22". Защото не трябва да си чак толкова голям специалист, за да разбереш, че на практика "Инерком" не е някакъв енергиен октопод на пазара у нас, за да може, добавяйки активите на ЧЕЗ, да придобие господстващо положение тук.

Така че ако сделката пропадне, всеки следващ купувач, който и да е той, по всяка вероятност ще бъде по-голям играч от "Инерком" на българския енергиен пазар, следователно ще попадне под ударите на Закона за защита на конкуренцията и на КЗК, така че на практика задачата "продажба" няма да има решение.

Ако ли пък следващият купувач е по-малък от "Инерком", то за него ще важат с още по-голяма сила същите съмнения, които досега бяха многократно коментирани и за "Инерком" - кой е той, откъде са парите му, какво общо има с енергетиката. Ще завалят приказки за енергийната сигурност на 3 млн. граждани и пр. Последните съмнения ще се появят и ако се появи купувач, който няма никакви активи в България, защото е възможен и такъв сценарий.

- Знаем, че една от компаниите, които кандидатстваха за активите на ЧЕЗ в България, беше и "Приста ойл". При положение, че тя няма активи на електроенергийния пазар и не би могла да бъде подозирана в концентрация и в господстващо положение, бихме ли могли да допуснем, че тя би могла да бъде купувач?

- От гледна точка на интереса на продавача - за него е без значение каква компания ще купи активите му в България, тъй като след сделката той вече няма да носи отговорност. Единственото, което го интересува, е да си получи парите. Проблемът със сигурността на доставките си остава единствено за нас.

Но, както показва практиката, ако някой има толкова много пари, за да плати такава крупна сделка, очевидно ще намери достатъчно пари и за да гарантира високо ниво и на мениджмънта. По света има много примери, когато компании, които нямат нищо общо с даден бизнес, в рамките на диверсификация на своя портфейл го купуват и го развиват успешно, като придобиват дял и влияние на нови пазари. Така че лично аз нямам притеснения относно това, че щяла да дойде някоя никому неизвестна компания, която си няма и понятие от електроенергиен пазар, да купи активите на ЧЕЗ в България! За мене важното е тази компания да има понятие как се прави бизнес и как се управляват парични потоци. Още повече ако това е добре известна и доказала се компания, каквато е споменатата "Приста ойл".

- Все пак как наистина може да бъде абсолютно гарантирана енергийната сигурност на близо 3 млн. абонати в Западна България?

- Ние похарчихме толкова много обществена енергия, за да направим последните изменения и допълнения в Закона за енергетиката, които вменяват някакви задължения на КЕВР по отношение на такива сделки. Говоря за задължения, които, по всеобщо мнение, не вършат никаква работа. Още в самото начало аз предложих в закона да бъде приет един много прост текст, който е най-добрата гаранция. Според мен, ако има банка или банков синдикат, който да плати сумата на ЧЕЗ, значи сделката е коректна, тъй като нито една банка няма да даде кредит, ако няма обезпечения.

Така че на практика репутационният и финансовият риск са само за банката и следователно ако банката плати - отпадат всички въпроси. Ако пък банката не плати - то няма сделка и пак отпадат всички въпроси. Толкова е просто! А ние тука променяме Закона за енергетиката, вменяваме някакви измислени задължения на КЕВР и пр. глупости! Какво ги интересува чехите, че дадена компания на нас не ни харесва? Тях ги интересува да си получат парите, а този, който купува и хвърля толкова много пари - се интересува как да работи добре, за да си ги върне. Всички останали глупости, които се коментират и правят у нас, нямат връзка с елементарната пазарна логика!

- Не чух нищо за гарантирането на прословутата "национална сигурност"?

- Не бива да се забравя, че енергийните дружества са в регулация, т.е. - под постоянното наблюдение на КЕВР, както и че има едно понятие, което се нарича "лиценз". Така че още в първия миг, в който собственикът на активите на ЧЕЗ в България - независимо дали е чешка компания или фирма от "Факултето" - престане да изпълнява изискванията на този лиценз, в дружеството може да бъде назначен "особен управител", който да гарантира доставките на електроенергия. Така че в Закона за енергетиката са предвидени достатъчно механизми, които да гарантират енергийната и националната сигурност.

ИЗБРАНО