Първите стъпки в кариерата, които всеки трябва да извърви са изключително важни. Затова са студентските стажове, които стават все по-актуални и все по-търсени от бизнеса в България. Преди две години Dir.bg стартира своята платформа "Идеалният кандидат", която улеснява процеса на търсене и предлагане на стажове. Заедно с нейното начало, поставихме старт и на специалната ни рубрика "Формулата за успешна кариера", в която разговаряме с популярни, интересни и успешни личности, които вдъхновено разказват за своя кариерен старт.

"Безценно е да попиваш от опита на професионалистите, които срещаш всеки ден в офиса", споделя Кристина Газиева (журналист на bTV и автор на поредиците "Спасените" и "Личностите"), следващият гост на Бисер Кунчев в рубриката "Формулата за успешна кариера".

Коя е тя?

Казвам се Кристина Газиева, журналист. Името ми е избрано от моята майка, двоумяла се между Кристина и Катерина, но в крайна сметка избрала Кристина. Обичам фамилията си, защото носи послание. Идва от турската дума "гаази" - титла, която означава "герой-победител", "победител над неверните", "войн в защита на справедливостта". Автор съм на поредицата "Спасените", която си извоюва специално място в българския ефир заради надеждата, която вдъхва всяка една от историите, разказани в нея. От тази есен приех и предизвикателството да водя поредицата "Личностите" - ще срещам зрителите ни с онези хора, които променят света към по-добро. Дълги години трупах опит като репортер на bTV Новините, отразявайки предимно теми от сферата на здравеопазването, образованието и социалната политика. Автор съм на десетки филми от поредицата "bTV Репортерите", снимани в България и по света.

До 13-годишна възраст живях в Абланица, където и до днес живеят моите родители. Завърших Езиковата гимназия "Акад. Людмил Стоянов" в гр. Благоевград, където живях от 7-и до 12-и клас. Висшето си образование по "Комуникационни науки" завърших в "Лудвиг-Максимилиан" Университет в гр. Мюнхен, Германия, където живях пет години. След това завърших и специалността "Журналистика, продуцентство и финанси" във ВУЗФ, София. Любопитен факт е, че в Германия, за да се издържам, работих във влаковете-стрели (Intercity Express) - обслужвах пътниците с храна и напитки. Нещо като стюардеса, но във влак.

Разкажете ни за първите стъпки във Вашата кариера. Кога, къде и как се случиха те?

Когато завърших в Мюнхен, реших да се върна в България, за да направя 3-месечeн стаж в отдел "Новини, актуални предавания и спорт" в bTV. Съчетавах стажа в телевизията с работа във в-к "Капитал", където пишех статии към периодичното им издание "Кариери". Но постепенно работата с думи и картина, съчетано с много динамика, ме завладя. Така, трите месеца стаж в телевизията се превърнаха в години. Първият ми авторски репортаж като стажант-репортер беше за едно момче от ромски произход на име Миро, което беше студент по медицина, при това пълен отличник. Отгледан от баба си, загубил родителите си на много ранна възраст, той се беше посветил на това да учи за кардиолог - защото и двамата му родители си отишли заради сърдечни заболявания. Тогава осъзнах, че това е нещото, което искам да правя - тези необикновени истории да стигат до повече хора, защото носят в себе си и уроци, и надежда, и смирение. 

Как си представяхте тогава Вашата кариера 10 години по-късно?

В продължение на историята за студента по медицина - тогава си обещахме с него, че един ден, когато аз изградя име на журналист и водещ, а той стане утвърден кардиолог, отново ще се срещнем, за да разкажем заедно остатъка от историята. И това се случи миналото лято - в първия ми ден като водеща на "Тази събота" мой първи гост беше д-р Мирослав Ангелов, вече един от любимите кардиолози в УМБАЛ "Света Анна". Когато тази среща се осъществи, си дадох сметка, че съм точно там, където искам да бъда - натрупала опит със стотиците истории, които са минали прeз сърцето ми, и готова да бъда полезна на хората около мен с работата ми. 

Успяхте ли да сбъднете мечтите си? Достигнахте или ги надминахте?

Сбъдвам ги, живея ги. Бих определила мечтите ми като разумни и логични. Не съм от хората, които мечтаят за невъзможни неща. Нито пък имам мечти, които да са на всяка цена. Щастлива съм с всичко, което ми се случва.

Има ли нещо, което бихте променила тогава, ако можехте да се върнете в тези години?

Бих вярвала повече на себе си и на това, което мога. Понякога прекалената ми самокритика е слагала сянка върху способностите ми. Винаги съм смятала, че трябва да бъда по-добра и по-добра в това, което правя. А понякога просто трябва да спреш, да се огледаш и да си повярваш. 

Какво е мнението Ви за стажовете? Колко важни са те за един млад човек?

Това е основата, върху която трябва да стъпи всеки един млад човек. Това е мостът между университета и кариерата. Моят първи стаж беше в голямата международна PR агенция "Waggener Edstrom" в Мюнхен - в рамките на половин година аз успях да изляза от ролята си на студент и да вляза в обувките на служител, правещ първи стъпки в света на комуникациите. Безценно е да попиваш от опита на професионалистите, които срещаш всеки ден в офиса. 

Вижте всички актуални обяви за стаж:
https://www.idealcandidate.bg/stajove

Преди две години и половина Dir.bg стартира своя платформа за студентски стажове, която нарече "Идеалният кандидат". Според Вас какви качества трябва да притежава идеалния кандидат в студентските години, за да впечатли компаниите и да го поканят на стаж?

Да има желание да работи, да се учи, да надгражда. Да бъде постоянен и взискателен към работата си. Да бъде смел в идеите си. 

Какви са трудностите, които според Вас срещат студентите при избора и откриването на подходящия стаж?

Мисля, че когато един млад човек вече е решил с какво точно иска да се занимава, ще му е по-лесно да открие желания стаж. Голяма част от компаниите предлагат стажове. Нужна е самоинициатива от страна на студента, за да открие своето място. Проблем виждам единствено в това, че голяма част от стажовете са неплатени. Това е редно да се промени. 

Достатъчно ли е нивото на подготовка, което дават университетите в България? Какви са акцентите, с които бихте подкрепили или не българската образователна система?

Мисля, че подготовката трябва да бъде и по-практически ориентирана. Теорията, разбира се, е важна, защото това е основата, но на повечето студенти им се налага да трупат практика, търсейки сами стажове по специалността. 

Каква е рецептата за кариерен успех на Кристина Газиева?

Да гориш в това, което правиш. Да влагаш сърцето си в работата. Да я обичаш. Защото само тогава й прощаваш това, което ти взима. И ако към тази всеотдайност добавим постоянство и амбиция за усъвършенстване, мисля, че рецептата е готова.

Ако трябва да дефинирате Вашата кариера до момента с 3 думи, кои ще са те?

Мисия. Всеотдайност. Сърце.

Случващото се и реализацията Ви към момента са огромен повод за лична и на близките Ви гордост. Какви съвети получавате именно от тях?

Получавам много ценна, градивна критика. Майка ми, която е учител, винаги следи колко правилно използвам българския език. Не ми спестява неволните грешки, които се е случвало да допускам. Близките ми виждат как горя в работата си, затова понякога се опитват да ме вразумят, че това е просто "работа" и не трябва да преживявам всяка история/ситуация, през която минавам. Разбира се, че искат да се съхраня. Но това е моят съзнателен избор и не бих си представила да правя нещо друго, ако не това.

А какви са Вашите съвети към младите хора в страната? Ако зависеше от Вас, как бихте ги мотивирали да проведат стаж и да се развиват кариерно?

Да търсят и да намерят онова нещо, което ще ги прави щастливи. Голяма част от живота си прекарваме в работа, така че този избор е важен. Нали не искаш да вършиш цял живот нещо, което не те прави щастлив?!

Коя е добрата новина, която искате да прочетете един ден и се е случила с Вас и Вашето семейство?

Преди години беше немислимо Hepatit C да бъде елиминиран. Това беше равно на смърт. Имах щастието да бъда активен здравен репортер в годините, в които иновативната терапия за елиминиране на Hepatit C навлезе и в България. Преди две години разказах за успешно разделени сиамски близнаци след 27-часова операция - и двете момиченца растат здрави и без усложнения. А през април тази година разказах за най-недоносените бебета в света според "Рекордите на Гинес" - те оцеляха въпреки прогнозата на лекарите за 0% шанс за оцеляване.

Аз съм щастлив човек, защото често имам привилегията да съобщавам онези добри новини, които звучат като чудеса. И съм сигурна, че предстоят още много чудеса, за които да разкажа.