Всички сгради в ЕС трябва да станат енергоефективни до 2050 г.: каква е българската позиция
По време на Съвета на ЕС по енергетика Росен Христов влезе в спор с представителите на Нидерландия по въпроса за енергийната ефективност на сградите и сроковете за постигането й
Министрите на енергетиката от страните членки се разбраха, че до 2030 г. всички нови сгради трябва да бъдат енергоефективни, да не отделят никакви вредни емисии, а до 2050 г. целият сграден фонд в Съюза да не отделя вредни емисии.
Задача, която е непосилна за България, коментира служебният министър на енергетиката Росен Христов, цитиран от БНТ.
"Ние обсъждаме целите, т.е. нивото на енергийна ефективност към тези дати. Но това, което ние предлагаме да постигнем към 2030 година, нидерландците казаха, че вече са го постигнали, тоест, те де факто казаха: "Ние до 2030 година няма какво да правим", но това, което аз отговорих е, че няма причина държавите, които са по-напред да продължат да преизпълняват целите. Важно е целите да бъдат реалистични, защото ако ние поставим нереалистични цели, никой няма да ги изпълнява, защото ще знае, че това е неизпълнимо. Това има обратен ефект. Много е хубаво сградите да бъдат енергийно ефективни. Ние в България далеч не сме използвали този потенциал както за новото строителство, така и за старите сгради", коментира Христов.
Цитиран и от БТА, енергийният министър отбеляза, че въпросът е свързан и с пестенето на енергия, което се превръща в спестяване на въглеродни емисии и отпадане на зависимостта от изкопаеми горива, включително от вноса от Русия. Проблемът е свързан и с необходимите инвестиции за придобиването на тази ефективност, поясни министърът. В България сградният фонд е по-стар и ще бъдат необходими значителни средства за превеждането на сградите в такъв формат, подчерта Христов.
От МРРБ наскоро съобщиха, че близо 93 на сто от жилищните сгради у нас имат нужда от енергийно обновяване. След като в началото на ноември бъдат одобрени насоките за кандидатстване за саниране на жилищните сгради по Плана за възстановяване и устойчивост, ще можем да подаваме заявления пред общините, каза в интервю за БТА в средата на октомври служебният заместник-министър на регионалното развитие и благоустройството Десислава Георгиева.
По Плана МРРБ ще инвестира над 1,4 млрд. лв. за енергийна ефективност на жилища с минимум 4 апартамента и повече от един собственик във всички 265 общини на страната. Кандидатстването ще е до 31 март 2023 г., а сдруженията на собствениците ще получат безвъзмездно 100 процента от средствата за саниране.
Вторият етап за кандидатстване ще продължи до 31 декември, като одобрените жилищни сгради ще получат 80 на сто безвъзмездна финансова помощ от Плана, а останалите 20 на сто ще са за сметка на собствениците.
Междувременно Министерството на регионалното развитие и благоустройството пусна за обществено обсъждане наредба, която урежда изискванията към енергийните характеристики на сградите в съответствие с новия пакет европейски стандарти (EPB стандарти). Проектът е разработен въз основа на Закона за устройство на територията (ЗУТ), Закона за енергийната ефективност (ЗЕЕ) и транспонираните европейските директиви, относно енергийните характеристики на сградите и енергийната ефективност.
С наредбата ще се определят показателите на енергийните характеристики (EPB показатели) и изискванията към енергийните характеристики на сградите. Регламентира се и скалата на класовете на енергопотребление с числови граници за различни по предназначение категории сгради и минималните изисквания за енергийна ефективност в съответствие със скалата за съответната категория сгради. Въвежда се и националната изчислителна методика за оценка на енергийните характеристики на сградите, както и изискванията за енергийна ефективност към инвестиционните проекти на сгради, се казва в съобщение на МРРБ.