Заведенията засега губят подкрепа за запазване на 9% ДДС, но последната дума има парламентът

Ресторантьорите аргументират с данни недоволството си от евентуалното възстановяване на единната данъчна ставка. Но правителството, работодателските организации, синдикатите държат данъчното намаление да бъде премахнато

Снимка: БТА

Заведенията засега губят подкрепа за запазване на 9% ДДС, но последната дума има парламентът

14:03 | 21 ноември 2024 | Автор : Виктор Стефанов 55 5745 Снимка: БТА

Възстановяването на единната ставка на данъка върху добавената стойност (ДДС) е сред мерките, които се очаква да донесат повече приходи в бюджета за 2025 г. В проекта за бюджет е заложено връщане на единната, 20-процентна, ставка за хляба и дейността на ресторантьорите. Финансовият министър Людмила Петкова залага от изпълнението на тази мярка допълнителен приход от 400 млн. лева.

Още по темата

До края на годината е в сила нулева ставка на ДДС върху хляба и брашното и 9% за ресторантьорите - след решения на 50-ото Народно събрание.

И преди въпросът да започне да се разглежда в парламента вече се чуха първите политически коментари. Мерките за увеличаване на приходите (като цяло) са такива, че ГЕРБ не може да ги подкрепи, каза на 4 ноември Бойко Борисов. Ако се съди по предложенията на Министерството на финансите, когато министър беше Асен Василев, за бюджет 2024 г., то ПП-ДБ би подкрепило възстановяването на единната ставка.

Да отбележим, че в проекта за промени в Закона за ДДС, предложен за обществено обсъждане на 18 септември, не се виждат изменения в текстовете за данъчните ставки.

В края на 2023 г. депутатите блокираха поне до края на 2024 г. възстановяването на единната ставка от предпандемичните нива. Тогава връщането й още от началото на т.г. бе поискано с аргумента, че вече няма ограничения заради COVID-19. От рестораньорския бранш обаче тогава настояваха, че все още търпят последици заради кризата. За да приеме запазването на данъчното облекчение от 9%, тогавашното правителство предложи различни мерки за изсветляване на бизнеса, като тази да не плащаш в заведение, ако не ти дадат касова бележка, хотелите с категория 3, 4 и 5 звезди да плащат заплати само по банков път и да се въведат минимални ставки за всички длъжности. Предложенията бяха отхвърлени от 50-ото Народно събрание, а диференцираната ставка беше запазена.

9-процентната ставка на ДДС, респективно връщането на 20-те процента, далеч не засяга само ресторантьорският бизнес и кетъринговите услуги. Член 66а на ЗДДС изрежда дейностите с намалена ставка (до 31 декември 2024 г., когато изтича и периодът за нулева ставка за хляба и брашното), сред тях се открояват хотелиери и туроператори, които също поискаха да се запази данъчното намаление. Но в следващите редове ще се ограничим само до ресторантьорския бизнес, защото сблъсъкът на мнения е най-силен там. Именно този бранш най-остро се противопоставя на възстановяването на единната данъчна ставка.

Защо ресторантьорите са "против"

Ричард Алибегов, председател на т Българската асоциация на заведенията, смята например, че "некадърни политици са изхарчили парите в бюджета" и сега е необходим той да се пълни с увеличеното им ДДС. За да се стигне до дупката в бюджета, не е вината в ресторантьорския и хотелиерския бранш. Това се дължи на лоши политици и лоши финансови министри, каза Алибегов пред БНТ на 29 октомври.

Според него, ако се върне ставката от 20% ДДС за ресторантьорите ще се стигне до освобождаване на служители и намаление на заплатите.

Позицията си изразиха и от най-представителната организация на ресторантьорите - Сдружението на заведенията в България. Връщането на 20 процента ДДС за заведенията ще донесе повече вреди на бюджета, отколкото ползи, сочи анализ на бранша, смятат там.

С конкретни показатели сдружението прави опит да обоснове позицията си. Ето някои от аргументите.

За три години намалена ДДС ставка в сектора се отчитат увеличени заплати, по-висока данъчна основа и повече обороти. Близо 200 млн. лв. повече данъци плащат заведенията в сравнение с 2019 г. По официални данни, получени по Закона за обществена информация, за 2019 г. преките и косвени данъци от заведенията за хранене и развлечения са в размер на 440 млн. лв. - под формата на осигуровки, данък печалба и ДДС. За 2023 г. сумата е 560 млн. лв. Прогнозните резултати за 2024 са цифрата да достигне до 640 млн. лв., посочват от организацията. Според анализа през 2019 г. делът на сивия сектор в бранша е около 50 на сто. Към 2024 е намалял до 20 на сто. Очакванията са до 2 години да се свие между 5 и 8 на сто. През 2019 г. декларираният оборот е 2,3 млрд. лв. През 2023 г. е бил 5,3 млрд. лв. Очаква се за 2024 г. да мине 6 млрд. лева, посочват от организацията. Осигурителните вноски за 2019 г. в сектора са 330 лв. при 660 лв. среден осигурен праг за страната. За 2023 г. осигурителният доход е 840 лв. при среден за страната 960 лв. Припопмнят, че през 2019 г. се съгласа да вдигнем минималния праг над минималната работна заплата, която го настигна едва през миналата година.

Сдружението отбелязва, че 85% от бизнеса със заведения е семеен. "Това са хора и съдби, които оцеляват в трудната икономическа и политическа обстановка на България." Изтъкват, че 2-часовият и 4-часовият работен ден са почти изчезнали в сектора. Служителите се осигуряват на 8 часа. Допускат да има изключения, "но няма как всяко заведение да е под контрола на браншовите асоциации". И подчертават, че "в тези цифри не са включени чуждестранните работници. "А защо легитимирането на персонал от трети страни е толкова трудно, трябва да отговори държавата."

Но ако този бизнес и техните организации настояват за данъчна диференциация, то големи работодателски организации са против утвърждаването на такава.

Защо "другият" бизнес е "за" връщането на 20% ДДС

В дискусията, която споменахме, по БНТ Васил Велев, председател на Асоциацията на индустриалния капитал в България (АИКБ), се обърна към Ричард Алибегов с думите: къде да се увеличат данъци - там, където е ясно, че клиентите явно не са бедни и харчат, или там (в промишлеността), където постоянно има свиване.

Ето становището на АИКБ от преди година, което е напълно актуално и днес. То бе разпространено на 10 октомври 2023 г. във връзка с тогава предложени промени в данъчните закони, включително такива за връщане към времето на единната ставка (не и за хляба).

"АИКБ не подкрепя удължаването на срока за ползване на намалена данъчна ставка за доставка на хляб и брашно. Изследванията показват, че намалената данъчна ставка не води до намаляване на цената на стоките, което означава, че целта на данъчното намаление не беше постигната. Така мярката не е ефективна и по отношение на ограничаване на потребителската инфлация. Принципната позиция на АИКБ е, че погрешно и икономически необосновано е да се провежда социална политика чрез намаляване на данъци/данъчни ставки. Публичните ресурси са ограничени и те трябва да се разходват ефективно и ефикасно, а от намалените данъци/данъчни ставки се ползват и субекти, които нямат нужда от социално подпомагане. Например - 100 000 българи са декларирали пред НАП месечни доходи над 5 000 лв. купуват "евтини" хляб и брашно, необложени с ДДС. АИКБ смята, че данъчните ставки по ЗДДС трябва да се върнат на нивата преди COVID-кризата, а нуждаещите се социално слаби граждани трябва да бъдат подпомогнати от системата на социалното подпомагане. В тази връзка подкрепяме отпадането на намалената ставка по ЗДДС на доставка на ресторантьорски и кетъринг услуги, като и на услуги за използване на спортни съоръжения. Тази мярка изигра своята роля в периода на ограничаване на стопанската дейност заради пандемията COVID-19. Три години по-късно и двата сектора са се възстановили и регистрират рекордни приходи от продажби и печалби, тъй като потребителското търсене надхвърли предкризисните нива. В същото време тези браншове остават сред първенците по "сиви" практики и избягване на данъчно облагане. Намалените ставки по ДДС увеличават данъчните измами и намаляват приходите в държавния бюджет."

Пред Bulgaria ON AIR Станислав Попдончев, заместник-председател на Бългаската стопанска камара (БСК) е по-умерен. Според него връщането на 20% ДДС няма да доведе до достатъчни приходи в хазната, но ще вдигне цените, което ще се отрази на потребителите.

"Когато от 0% ДДС за хляба стане 20% няма как цената му да остане същата в магазина. В бюджета ще има ефект от 300-400 млн. лв. - това при положение, че запазим досегашната събираемост. Ако вдигнем данъка, има опасност от укриване на приходи. Големият проблем на бюджета не са данъчните приходи, а разходите... с приходни мерки трудно ще се покрият дефицитите", каза Попдончев на 29 октомври, цитиран в съобщение на Камарата.

Защо и синдикатите са "за"

Нормално е профсъюзите да подкрепят плановете за увеличаване на приходите в бюджета, за да разчитат на увеличаване на разходите в частта им за бюджетната издръжка (заплати). Ето аргументът на президента на КНСБ Пламен Димитров, изказан на 19 ноември пред Нова. "Минималното, което очакваме да видим в бюджета за следващата година и сме коментирали с финансовия министър, е минимална заплата от 1077 лв. и ръст на възнагражденията в бюджетните системи с поне 10%. Има откъде да се намерят парите, без да вдигаме данъците. Ако върнем ДДС на 20% за всички, това са 500 млн. допълнително."

Анализаторите - и те са "за"

Николай Василев, икономист и бивш министър в няколко правителства е привърженик на единна ставка за ДДС, но предложи единствено изключение за хотелиерите, където ставката да падне от 9 на 5 процента. Това Василев каза на представяне на алтернативен държавен бюджет за 2024 година от Института за пазарна икономика преди година.

Популярният финансист (дългогодишен главен изпълнителен директор на Уникредит Булбанк) Левон Хампарцумян отбеляза по bTV, че "не бива да ставаме данъчни талибани", но се застъпи за 20-те процента. От друга страна - данъчните системи, колкото са по-прости, толкова са по-ефективни, а административно е по-лесно, смята той. "А това, което те не плащат като ресторантьори, ние плащаме чрез нашите данъци - обществото има нужда от тези пари, част е от обществения договор, време е да възстановим това, за което сме се разбрали, за да може държавата да върви напред", коментира Левон Хампарцумян. По думите му когато различни сектори са третирани по различен начин, се получава напрежение.

Връщането 20-те процента за ресторантьорите е абсолютно неизбежно, тази мярка влиза в по-малко съпротивление, смята икономистът Владимир Сиркаров (казано в същото предаване).

Алибегов възрази: "Щом в 20 страни в ЕС ДДС ставката за хотелиерство и ресторантьорство е намалена - не чувам нито един аргумент за това вдигане у нас, освен че много сектори са с 20% ставка и затова и нашият трябва да бъде".

Ако правим социална кухня, да дадем субсидия, ако правим ресторант, за да бъде в баланс всичко в икономиката, "нещата трябва да струват, толкова, колкото струват", категоричен е Хампарцумян.

Алтернатива - патентен данък

В края на м.г. през пространството премина предложението на МФ с министър Асен Василев всички обекти, които правят оборот под 100 000 лева, да минат на патентен данък, а техните приходи от данък печалба да бъдат превеждани в общинската хазна.

Патентният данък е "хубаво решение" според съпредседателя на Българската асоциация на заведенията Павлин Петров, но сумата от 100 000 лева оборот е неясна.

"Не е изготвен стандарт за прилагането на патентен данък. Идеята е хубава, но трябва да се направят разчети през работна група и тогава да се предложи", подчерта в края на 2023 г. представителят на браншовата организация пред БНР.

В заключение може да се каже, че засега е налице предложение от Министерството на финансите (служебното правителство) за възстановяване на единната ставка от 20% ДДС, но централна роля, разбира се, играе законодателят, който в момента е поставен в неясна политическа ситуация. И въпреки многото "за" мярката, на която разчита МФ - в случая за ресторантьорите, твърде вероятно е да не намери подкрепа в 51-ото (или 52-ото) Народно събрание, както стана и в 50-ото.

ИЗБРАНО