Защитеният пейзаж сезон 2021: Серия първа - Витоша на прицел
Спрените лифтове на Витоша - Княжевски и Драгалевски, превърнати в музейни експонати, са отражение на хаоса в туризма, а и в държавата
Планината и туризмът не са непременно в конфликт, те могат и трябва да са в синхрон. Въпросът е къде е пресечната точка между грижата за природата и използването й като здравословна среда и поминък за обществото. Идеалният вариант е, когато планината дава на хората красиви пейзажи, чист въздух и възможности за спорт и разходки, а хората се грижат за планината - да е чиста, да се пазят горите и езерата и туризмът да се развива без излишно натрапване и вреди за природата и нейните обитатели. Реално обаче ситуацията е много по-сложна. И ако няма реална държавна и общинска политика за устойчив бизнес и развитие на туризъм в планината, може да се появи конфликт.
Най-показателен е примерът с Витоша и неработещите от години Драгалевски и от десетилетия Княжевски лифт. Собственик на съоръженията е концесионерът "Витоша ски", а собствеността на земята под стълбовете е държавна. След дълги години в прехвърляне на отговорността трябва ли да се променя Планът за управление за подмяна на лифтовете, най-после всички институции са на едно мнение - промяна на Плана за управление не е необходима.
Само преди дни Столична община обяви, че е получила одобрено от Регионалната инспекция по околна среда и водите (РИОСВ) задание за изработване на специализирания устройствен план за възстановяване на Княжевския лифт. Сега на ход е собственикът "Витоша ски", който трябва да изпълни заявката си за възстановяване на лифта.
"Очаквам от собственика да внесе заданието и нужните документи за предварително съгласуване пред министъра на земеделието, храните и горите, за което ще получи точни указания. След това предварително съгласуване, главният архитект ще може да внесе заданието в Столичен общински съвет", коментира столичният кмет Йорданка Фандъкова.
Адвокат Петър Петров от "Витоша ски" обяви, че процедурата е обърната. От година в общината се намира Подробен устройствен план за подмяна на Княжевския лифт, който все още не е одобрен от главния архитект, обясни юристът. Според него процедурата изисква от главният архитект да възложи на "Витоша ски" да изготви Подробен устройствен план, каквато заявка до момента към концесионера няма.
"Очакваме главният архитект да ни възложи изработването на Подробен устройствен план. Миналата година получихме писмо от кмета Йорданка Фандъкова, според което трябваше да се промени Планът за управление, в момента става ясно, че Планът не трябва да се променя. И ние не разбираме какво се промени в становището на общината в рамките на седем месеца", коментира Петров.
Много е важно общината да обяви какво реално иска да се случи на Витоша. Ако иска сама със собствени средства да изгради лифтовете, редно е да представи ясно намеренията си. "Много е лесно да се прехвърли нечие чуждо бездействие на частника. Подробният устройствен план за Княжевски лифт е в общината, план за цялостна подмяна на Драгалевски сме готови да изпратим също", обясни Петров. На въпроса ни, че недоверието към плана на "Витоша ски" може би се крие във факта, че искат всъщност да продължат лифта, Петров отговори, че "такова предложение няма, но е рационално решение горната станция вместо на Голи връх, да води до пистата на Алеко, това е желание и на хората".
Един добросъвестен собственик на съоръженията отдавна би подменил лифтовете, коментираха за Dir.bg от Столична община. Как ще приключи сагата на първи сезон от 2021 година за Витошките лифтове предстои да разберем.
Но ситуацията повдига отново наболелите въпроси за скрития конфликт между туризма и природата, който се крие в липсата на открит и ясен баланс. И дори да има конспирация срещу развитието на зимния туризъм в България, такава не би съществувала, ако правилно управляваме собствените си ресурси.
Природа за ски туризъм има, но има ли честни инвеститори
В момента се използва ¼ от територията на Витоша, но това важи и за всички планини, коментира Тома Белев, председател на Асоциацията на парковете в България, общински съветник в София /Демократична България/. Защитените територии в България са 5-6% от територията на страната, а националните паркове "Рила", "Пирин", "Централен Балкан" заемат едва един процент от площта на страната. По-строгите ограничения за строителство в тях не са пречка, а са оправдание за инвеститорите. Не е възможно толкова голямо природно богатство да се дава на безценица и да не се оценява екологичното въздействие на проектите.
Инвеститорите искат държавата да им построи лифтовете и съоръженията, които те да получат на ниски цени и да печелят, смята Любомир Попйорданов, председател на Асоциацията на планинските водачи, член на УС на Българската асоциация за алтернативен туризъм. Да направим продукт с висока добавена стойност в хармонична среда, красиво направени къщи за гости и малки хотели, призовава той.
Климатичните промени са факт в България, отдавна са факт и в Европа
Климатичните промени се отразяват навсякъде и са видими в планината особено сега. Първият истински сняг вече пада през януари вместо през декември. Сезон 2021 също ще бъде малко по-кратък и ще продължи до края на март. С близо 70-80% към момента е спадът на желаещите да карат ски, но естествено това се дължи преди всичко на по-строгите мерки заради пандемията, отчита Аспарух Мачирски, собственик на "Мачирски спорт". Ски училищата се надяват на"глътка въздух", когато Районното управление на Министерство на образованието даде зелена светлина за обучението на децата от детските градини и училищата. Те призовават инициативи като "Научи се да караш ски", предвиждащи безплатно обучение, да обхващат всички ски училища в страната.
Липсата на сняг е проблем, който стои в Европа отдавна. С глобалното затопляне и вдигането на температурите сезонът се измести и започва по-късно. Европа отдавна разчита на технологичния сняг. Машините за изкуствен сняг работят на пълни обороти от октомври, за да се подготвят за сезона. Заради използването на големи количества вода в много страни прилагат практиката за депониране на сняг. От 1 м3 вода се произвежда 3 м3 сняг, а когато водата е 3 евро и е в недостиг, най-важната цел е снегът да се използва повторно, завит в трици или винили, при което загубите са само около 10%, коментира Мачирски.
В българските планини има вода и тя може и се използва за производството на изкуствен сняг.
Ски туризмът е скъп спорт и голяма инвестиция
На първо място трябва да отбележим, че ски туризмът е скъп спорт, не само това, развитието му прозрачно и реално е голяма инвестиция и този бизнес никак не е лесен и трябва да се прави от професионалисти. В Алпите говорим за много ски курорти, но това е субсидиран от местните общности бранш, твърдят експерти.
В момента алпийски ски и ски бягането дори, което в северните страни е много разпространено, не влизат в училищните програми у нас. Необходим е финансов ресурс, който общината да задели и да субсидира спорта, но при този вариант от програмата "Научи се да караш ски" трябва да могат да се възползват всички ски училища, а не само концесионерът на Витоша "Витоша ски", коментират запознати с бранша.
Разпадът на плановете за мега курoртите
През годините имаше много шумно рекламирани проекти за мега ски курорти, но никой от тях не се реализира, което показва първо, че оценките им не са били реални и второ - затвърждава позицията, че това не е лесен бизнес. Според инвеститори обаче причината далеч не е, че интерес и средства липсват, а в тежките и бавни процедури, а понякога и липсата на единна политика на институциите.
Дълго оспорваният мега проект в Рила: Паничище-Езерата-Кабул на фирма "Рила спорт" не се случи заради плановете да завземе голяма част и от територията на Национален парк "Рила" в нарушение на екологичното законодателство.
Да, много от проектите, макар че започнаха и с много нарушени процедури за опазване на околната среда, бяха извън националните паркове и можеха да се реализират, защо това не се случи, попита Тома Белев.
Супер Боровец беше извън национален парк, но не се реализира. През 2008 г., когато гръмна балонът с недвижимите имоти Главболгарстой не успя да завърши мащабния си план заедно с общината за развитието на курорта.
Банско не може повече да се развива, но за сметка на това интересът може да бъде много добре развит в Добринище и Разлог. В момента раздвижване има в Разлог, където общината иска със собствен ресурс да изгради втора писта и още един лифт и това е извън Националния парк. Това предложение подлежи на оценка в Регионалната инспекция по опазване на околната среда (РИОСВ), но също така и на детайлна оценка каква ще е необходимата инвестиция.
Рила цялата е опасана от малки туристически центрове - Семково, Трестеник, Рилски езера, Паничище, Картала. В Осогово също се развива зимният туризъм - комплексът Трите буки, Кюстендил. В Габрово, местността Узана също е подходящо място. Да не говорим, че в населените места като Враца, Сливен, Силистра дори има малки ски писти, които никой не стопанисва. Ски туризмът изисква голям инвестиционен ресурс, а такива инвеститори с ясна визия липсват.
Не може да се сравняваме нито в летния туризъм с Гърция, нито в зимния с Австрия
Според Любомир Попйорданов българският туризъм не трябва да се развива на база на мега курорти и комплекси, а на базата на малки къщи за гости, които по-успешно ще защитят природата, а с персонално отношение и преживяване ще дадат добавена стойност към туристическия продукт.
Обичаме да копираме от съседите, за съжаление успяваме само лошите примери да вземем, допълни той.
Нямаме нужда от голяма леглова база, в Гърция например не е лесно да построите нов хотел, там е приоритет обновяване на съществуващите и стари хотели. Банско е застроен. Витошката яка е цялата застроена, да, в Кулиното, Разложко изникна цял нов град, но е празен.
За застрояването не можем да виним инвеститорите, това е отговорност на общината, защо е издавала безконтролно толкова много разрешителни за строеж, попита Петър Петров. Не може за всичко да се винят инвеститорите. Да, баланс между природата и туризма трябва да има, затова е важна ролята и ангажимента на държавата, защо на Витоша няма застрояване?
Според Попйорданов имаме нужда от малки семейни бизнеси, които да се развиват. Съоръженията на Витоша - Драгалевски, Княжевски лифт са пример за хаоса в туризма, който е портрет на целия хаос в държавата. Не може държавата да изгради съоръженията, които определени фирми да получат на безценица. Тази природа и използването на ресурсите има висока цена и трябва да го осъзнаем, смята Попйорданов.
За малките къщи, за горите и защитения пейзаж
Защитените територии са изключително малка част от площта на България. И ако трябва все пак да дадем сравнение с Австрия, нека кажем, че там нямат толкова горски територии, колкото имаме тук. Старите гори са голямо богатство и най-голямата ни ценност с огромно значение за чистия въздух и за запазването на водата. А в много случаи под претекст за мащабни туристически проекти и подмяна на лифтове се изсичат гори. За съжаление на много места в природните паркове като например ПП "Беласица" и ПП "Странджа" се извършва незаконен дърводобив, коментира планинският водач. И пак, ако трябва да сравним с Франция или Испания, ние нямаме дива природа. Ако там на сравнително ниска надморска височина могат да се видят много диви животни, ние все по-рядко свободно в природата ще видим кози, сърни и елени, мечки или вълци, допълни той.
Трябва да опазваме нашето биоразнообразие, нашите горски територии, нашият пейзаж. Защитеният пейзаж са запазените кътчета в природата, на които да се насладим - на цялостната култура, на виното, на традиционната българска храна, която изчезна от менютата на българските хотели и ресторанти, на цялостното преживяване. Такива са дори планинските хижи, много от които вече се държат от млади и будни хора, които искат да правят устойчив продукт.
Но развитието на този успешен бизнес модел трябва да бъде подкрепено с канализация, чиста вода и чиста природа без пластмасови отпадъци навсякъде. От първи януари вече поетапно трябва да спрем да използваме еднократни пластмасови продукти и да ги заменим с алтернативи и стъкло не заради ЕС, а заради нас. Да създадем една устойчива икономика. Все ми се струва, че това е пътят. Министерството на туризма трябва да прегърне идеята "Зелена къща" на Българската асоциация за алтернативен туризъм, предложи Попйорданов.
Заради пандемията или не, хората се промениха, търсят малките семейни къщи, далеч от цивилизацията. Много от тези къщи и хижи са в подножието на планината и предлагат истински стойностен туристически продукт.
На първа линия местата са заети от мегахотелите и те също трябва да помислят как да подобрят своята услуга, защитавайки красивия пейзаж.
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}