Всички нови сгради от 2030 г. следва да бъдат с нулеви емисии, а новите сгради, които се ползват от публични органи или са тяхна собственост, трябва да възприемат тези изисквания още от 2028 г. Изключение е възможно за селскостопанските сгради и сградите, които са част от културното наследство.

Мерките са част от процедурата за от преразглеждане на Директивата за енергийните характеристики на сградите, като текстовете бяха приети в понеделник от Европейския парламент с 370 гласа "за", 199 гласа "против" и 46 гласа "въздържал се", съобщи БТА.

В момента секторът на недвижимите имоти отделя около 36 на сто от емисиите на парникови газове в ЕС.

В екипа, участвал по разработването на промените, е и депутатът от ЕНП/ДБ Радан Кънев, който по-рано пред български журналисти в Страсбург подчерта, че новите разпоредби ще позволят разработването на механизми, чрез които собствениците на жилища и търговските банки да пристъпят без участието на държавата към обновление и реновации на сградния фонд.

Предвидено е чрез специален фонд за декарбонизация държавата все пак да може да бъде гарант в процеса, каза още Кънев.

В промените се залага целта сградният фонд в ЕС да стане неутрален по отношение на климата до 2050 г. Предвижда се и саниране на повече сгради с най-лоши характеристики и подобряване на обмена на информация относно енергийните характеристики.

Този закон ще помогне за намаляване на сметките за енергия и ще се справи с основните причини за енергийната бедност, като същевременно ще осигури хиляди висококачествени местни работни места в целия ЕС, заяви докладчикът от Ирландия Киран Къф от групата на Зелените/ECA. По думите й "справянето с 36 на сто от емисиите на въглероден диоксид в Европа добавя нов стълб в Европейския зелен пакт".

По отношение на жилищните сгради държавите членки ще трябва да въведат мерки, с които да се гарантира намаляване на средната използвана първична енергия с най-малко 16 на сто до 2030 г., и с най-малко 20 - 22 на сто до 2035 г.

Според новата директива, като прилагат минимални изисквания за енергийните характеристики, до 2030 г. страните членки ще трябва да санират 16 на сто от нежилищните сгради, които са с най-лоши характеристики, а до 2033 г. - 26 на сто от сградите с най-лошите характеристики.

За да стане закон, сега директивата ще трябва да бъде официално одобрена и от Съвета на ЕС.

Евродепутатът Радан Кънев

Снимка: Георги Велев, 3eNews

Финансирането

Радан Кънев заяви още, че се предвижда създаването на нов вид финансова система за подкрепа на санирането - така наречените pay as you safe схеми, или "плащай, докато спестяваш". При тях вноските по кредитите за реновиране на сградите никога не надвишават спестената енергия, а вноските за обновяване ще се определят от характеристиките на сградата и спестените средства.

Самите банки приеха с неохота предложението, обясни евродепутатът в отговор на въпрос на 3eNews и Dir.bg. Подобни схеми обаче ще може да има в България след поне 2-3 години, когато бъде транспонирано законодателство и бъдат направени промени във финансовите закони. Подобна схема ще подкрепи частната инициатива и ускоряване на обновяването на сградния фонд у нас.

Според Кънев в момента политиката за саниране у нас е несправедлива. "Не е нормално хора с ниски доходи да плащат реновирането на сградите на хората с високи доходи. Обективно няма как хора с 1000-1500 лева доход да участват в реновирането на моя апартамент. В България приетата практика за реновиране е изначално порочна", смята Кънев.

Говорим за реалната възможност голяма част от населението да има в пъти по-малки сметки. Няма причина хора със средни доходи да получават сто процента субсидия, за да си намалят разходите. Нужно е да има някакво ниво на отговорност. Българите със стабилни приходи трябва да бъдат подпомогнати да намерят верния начин и добрия финансов продукт. А не да седят и да чакат правителството да им покрие изцяло санирането на жилищните сгради.