17-11-2017 20-11-2018

За енергийната ефективност между стиропора и контрола

Предвидените около 3 млрд. лева за енергийна ефективност в Националния план за възстановяване и устойчивост трябва да се ревизират, смята енергийният експерт Славчо Нейков

Снимка: istock by Getty Images

За енергийната ефективност между стиропора и контрола

13:08 | 8 декември 2020

| Автор: Славчо Нейков, 3е-news.net

4 1373 Снимка: istock by Getty Images

Освен с по-красиво изглеждащите жилищни блокове, енергийната ефективност лесно може да се свърже и с въпроса доколко разходването на публични средства е ефективно. Това пише в анализа на енергийния експерт Славчо Нейков, специално за 3е-news.net.

Какво още казва енергийният експерт:

Това е една от малкото енергийни теми, които присъстват директно и с много силен акцент в проекта на Националния план за възстановяване и устойчивост, обявен от правителството в края на октомври т.г. Подходът сам по себе си е в унисон и с европейската енергийна политика. Конкретно в този контекст в Плана е заложено разходване на нови почти два и половина милиарда лева, които да бъдат похарчени за т.нар. "саниране" на сгради (преди всичко жилищни). Отделно се предвиждат малко под половин милиард лева за външно изкуствено осветление. За разлика от употребените в последните години два милиарда лева от националния бюджет, засега в случая става дума за изцяло европейско финансиране - и, както вече беше заявено на политическо ниво, съфинансиране от собствениците и този път не се предвижда.

И каква отчетност без достатъчно публична информация?

3е-news.net

В официално огласените до момента становища по проекта на Плана по отношение на енергийната ефективност има два открояващи се и взаимносвързани въпроса по темата "енергийна ефективност". Първият е защо е нужно такива големи европейски средства да се разходват за саниране при положение, че поне част от тях могат да се изразходват и по-разумно (напр. за развитие на мрежите, където незнайно защо само държавното "ЕСО" е единственият щедро предвиден бенефициент). Вторият въпрос е този за контрола - а като се има предвид начинът на разходване на средствата за саниране досега, той изглежда повече от основателен. Посланията са ясни - има силно изразено недоверие към подхода при използването на публичния ресурс, а обосновките са недостатъчни - независимо дали става дума за средства от националния бюджет или за такива от бюджета на Европейския съюз, т.е. средства на българския респ. европейския данъкоплатец.

Всъщност, неслучайно един от проблемите в тези направления е огромният дефицит на публична информация. Властта определено подхожда свенливо към споделянето на дори основни детайли, което естествено оставя много място за спекулации. В този контекст искам изрично да посоча, че не обвинявам никого за нищо - само подчертавам разбирането си за липса на достатъчно прозрачност. Компетентните институции, за които ще стане дума по-късно, имат възможност да установяват останалото в рамките на правомощията си.

За някои факти

Според уебсайта на МРРБ, в рамките на съответната национална програма с цитираните два милиарда лева бюджетни средства са санирани малко повече от 2000 многофамилни жилищни сгради. Данни за икономическите и екологичните ефекти (спестено количество електроенергия, сума на намалени разходи за отопление, спестени емисии и др.) аз лично не намерих, въпреки че те фигурират като конкретно заложени показатели от програмата. Това, което го има (броят на санираните сгради), дава основание чрез елементарни пресмятания да се установи, че в демографско отношение ефектът от двата милиарда лева едва ли е повече от 3% от населението. Така, в национален план реалният ефект по-скоро може да бъде проследен само в контекста на икономическите резултати за ангажирания бизнес - като фирмите, които се занимават с ползвания в случая стиропор или правят обследвания и др. Кои обаче са те, в рамките на какви процедури са били избрани, какви са индивидуалните резултати от дейността им, също не е много видимо.

ИЗБРАНО