След като четиридневната среща на върха на европейските лидери приключи с 29 млрд. евро за България от общата бюджетна рамка до 2027 година, Министерството на финансите публикува детайлен разчет на постигнатите резултати по трите основни елемента от преговорите. От него става ясно кои са инструментите, чрез които можем да ползваме финансовия ресурс.

По предварителни изчисления и прогнозни данни страната ни ще получи 12,3 млрд. евро от Инструмента за възстановяване "Следващо поколение ЕС", като според финалното споразумение по-голямата част от тях - 7,7 млрд. евро, ще са под формата на безвъзмездни средства. Най-много грантове се очакват по линия на Механизма за възстановяване и устойчивост (6,23 млрд. евро) и на Фонда за справедлив преход (общо 1,2 млрд. евро). Страната ни ще получи допълнителен грант и по линия на Кохезионната политика - 656 млн. евро, и за развитие на селските райони - 188 млн. евро. Заемът, който страната ни ще може да ползва от Механизма за възстановяване и устойчивост, се очаква да бъде в размер на 4,55 млрд. евро.

От програмите и фондовете в МФР 2021-2027 г., по които има предварително разпределени пакети по държави членки, се очаква България да получи 16,7 млрд. евро.

"България успя да излезе от преговорите с повишен национален пакет по приоритетната за страната Кохезионната политика, като бе договорен национален пакет, надвишаващ с 597 млн. евро този от настоящия програмен период. По този начин България е сред малцината, които ще получат увеличение и то в максимален размер от 7 %. Като най-голямо постижение в преговорите по МФР следва да се отличат договорените на най-високо политическо равнище, безпрецедентни за България до момента, допълнителни целеви средства в размер на 200 млн. евро за по-слабо развитите региони на страната по линия на Кохезионната политика, предназначени за засилване на конкурентоспособността, растежа и създаването на работни места в тези райони. По този начин средствата за България от КП се увеличават с общо 797 млн. евро спрямо националния ни пакет за КП в настоящата МФР 2014-2020 година. Дългогодишните ни съвместни и системни усилия дадоха резултат и за договарянето на желаните по-изгодни условия за изпълнение на традиционните политики. Те се изразяват в запазване на значително по-високите настоящи нива на съфинансиране от ЕС за Кохезионната политика и за Общата селскостопанска политика. Също така, за 2021-2026 г. в КП има запазване на т.нар. "правило N+3", даващо по-дълъг срок за изпълнение на проектите преди автоматичното отписване на бюджетните кредити. Директните плащания и пазарните мерки на ОСП също нарастват с около 305,5 млн. евро. Значително е повишението и по фондовете, свързани с миграция и сигурност. По тях се очакват със 143 млн. евро повече спрямо настоящите пакети", съобщават още от Министерството на финансите.

Приходна част на бюджета на ЕС

На финалната част от преговорите е договорен по-висок размер на компенсацията на националните разходи за събиране на мита, които държавите членки да задържат - приоритет, които системно бе отстояван от България. По отношение на изменените настоящи и нови собствени ресурси е постигнато съгласие, което представлява балансиран и справедлив компромис. Конкретно, като положително развитие за страната ни, следва да се отбележи включването на корекционен механизъм, отчитащ благосъстоянието на държавите членки, и гарантиращ намаляване на вноските на България по новия собствен ресурс от вноски на база нерециклирани пластмасови опаковки.

Запазва се положителният нетен баланс и през следващия програмен период.