Огромен брой български граждани във въглищните региони нямат никаква идея нито какво става, нито какво ще стане с тях и със семействата им - но този отдавнашен проблем все още не изглежда като водещ държавен приоритет.

И макар между тези региони (Стара Загора, Кюстендил и Перник) да има съществени разлики, до голяма степен основните проблеми са едни и същи - особено в по-малките общини. В контекста на зависимостта им от отиващите си въглища и респективно икономическата, социалната и демографската им перспектива, хората в тях масово изглеждат стресирани, а някои и отчаяни в примирението си към бързо настъпващата поради липса на предприемани мерки разруха.

Това до голяма степен се дължи и на затъмнението относно протичащите в административен и икономически план процеси, породено и от недостатъчно адекватно институционално поведение, и от видимата невъзможност за справяне със ситуацията. На този фон, отдавна предлаганото развитие на пазарни формати, които да стимулират привличане на инвеститори в нови дейности и респ. създаване на работни места, от години или се пренебрегва, или се прилагат най-вече антипазарни механизми в опити да се крепи статуквото. Само че пазарът бясно отнася въглищата и камарата от проблеми расте ли расте, докато хората чакат решения.

Визия няма - но, по принцип чакаме инвестиции

В национален план вече свикнахме с отсъствието на дължимата по закон от повече от пет години енергийна стратегия - обещана ни е и сега в правителствената програма, но работа по подготовката й още не се вижда в публичното пространство. На този фон и предвид сгромолясването във въглищното производство повече от три пъти за по-малко от три години (2023-2025), феерията от изговорените и натворени политически и икономически абстракции по темата за въглищата от 2020 г. насам също отдавна не учудва никого.

Естествено, доскоро най-шумни в това отношение бяха желаещите да припечелят някой и друг миньорски глас на избори; е, за радост изборната вакханлия отмина - и настъпи умълчаване! А преди това то не бяха "въглища поне до 2038 г.!", то не беше "поетапно затихване на добивните дейности в рамките на следващите 20 до 25 години!", защото иначе щяло да има енергиен апокалипсис и много други. И приказките - особено в Парламента - бяха гарнирани дори и с явно противоконституционни решения (като това от 31 януари 2020 г.), с което покрай другото в почти прав текст се каза на Европейската комисия че позицията й няма значение - независимо от задължителната и за България европейската правна рамка в тази връзка (интересуващите се от детайли да погледнат напр. Договора за функциониране на ЕС и др.). Добавете и намирисващите на полулегалност плащания за незаработени заплати в държавните мини и ТЕЦ, правени с парите на всички данъкоплатци; игрите с вдигане на капитала и т.н. и т.н. - и лесно ще видите серия от грешни стъпки, които дори по преценка на много хора и на бизнеса по места вече са се обърнали срещу тях.

Славчо Нейков: Липсата на енергийна стратегия забавя прехода на България
Виж още Славчо Нейков: Липсата на енергийна стратегия забавя прехода на България

Същевременно, липсата на адекватна и детайлна концепция за развитие на въглищните региони се компенсираше и от правени на юруш промени в и без това неизглеждащите синхронизирани Интегриран план за енергетика и климат, План за възстановяване и устойчивост, Пътна карта за климатична неутралност; да споменем с добро и поизчезналите териториални планове за справедлив преход ... Така че такава цялостна концепция едва ли ще има скоро, макар и да е отдавна необходима - подготовката й изисква експертиза и стратегическо мислене и от администрацията, и от политиците. А вече и бързина, защото времето си минава и батакът и в тази сфера става все по-голям - заедно с все по-голямото недоверие, че и отчаяние у засегнатите, въпреки усилията на местната власт да подкрепя с каквото и както може в рамките на ограничените си правомощия и ресурси.

Логично, в сегашната програма на правителството вече не е останал и помен от описания по-горе въглищен ентусиазъм. Добрата новина е, че има някои препратки за въглищните региони, които обаче налагат много последваща конкретика - а е ясно, че там на първо място са нужни нов тип и много инвестиции. На парламентарно ниво пък - освен липсата на консолидирана визия - остават серия от други въпроси, включително неотменените, но задължителни въпреки несъстоятелността си актове, свързани с регионите и др. А и като цяло Парламентът отдавна не вдъхва доверие в инвестиционния процес с множеството хаотични стъпки и с периодичното нарушаване на Конституцията и на закона. Междувременно, дори утвърдени в регионите международни инвеститори чакат подкрепа за свои разумни проекти, запазващи и работни места, и мощности - но ако почакат още малко, за едното чудо може и просто да си тръгнат от страната.

И логичните въпроси, които възникват, е как точно при такова институционално поведение и при липса на визия България ще привлече нови съществени инвестиции във въглищните региони?! И в какво? И кога? Междувременно хората, които неизбежно ще напуснат въгледобивната индустрия поради бързото й свиване или чиято работа е зависима от нея, непрекъснато са призовавани да се преквалифицират - съпротивата срещу това логично е огромна, а и дори да го направят, какво точно ще работят? И къде? И след като веднъж се разбягат поради липса на перспектива, дали ще се върнат обратно по места ако все пак някога се появят възможности за работа? Все риторични въпроси...

И за конфликта с гражданско общество

Да напомня, че раздаваните извънпазарно пари за няколко хиляди души, за които стана дума по-горе, се вземат от всички останали няколко милиона данъкоплатци, които на база на политическо решение реално субсидират губещи дейности без никой да ги пита. И това е с явната цел да няма протести -така хората и бизнесът, които нямат никакво отношение към проблема, плащат на държавните дружества от въгледобива нещо като "такса спокойствие" в полза на политиците. Станахме свидетели и на редица други стъпки със същата цел - по време на миньорските протести в края на септември 2023 г. се толерираха откровени закононарушения, довели до множество неудобства за гражданите и огромни некомпенсирани загуби за бизнеса; безразборно се променяха приоритети; подписваха се нелоши за момента споразумения със синдикатите, които не стигнаха доникъде. А миналата година властта започна и едни полутайни, но съвсем сериозни преговори за обезщетения и ранно пенсиониране на работещите в държавните мини и ТЕЦ. Та дори беше изготвен и законопроект, който в зародиша си е откровено противоконституционен и антисоциален - той предвиждаше дългогодишни щедри издръжки за работниците от държавните дружества, платими реално пак от данъците на няколко милиона души, които дори и не подозират за това.

На фона на посоченото по-горе относно икономическата и социална перспектива пред въглищните региони и предвид описаните финансово-юридически схеми, ползвани досега от политиците, конфликтът "граждани - власт" по темата само ще се разраства - и то по няколко линии. Към момента това обаче видимо не притеснява правителството - в посочения контекст то като че ли засега по-скоро търси варианти не как да ползва, а как да реформира създадения към него и незнайно защо замрял Консултативен съвет за европейската зелена сделка, което е отразено и в програмата му - и би било жалко, ако това се прави с цел да се ограничи максимално участието и контрола от страна на гражданите.

А за депутатите обществеността по традиция някакси стои на по-заден план - достатъчно е човек да погледне ограничените прояви на Парламентарна комисия за пряко участие на гражданите и взаимодействието с гражданското общество, които стоят доста далече от актуалните проблеми и социалната адекватност - там като че ли се ползва тактиката на снишаване пред най-чувствителните за хората теми, като напр. при граждански протести за злоупотреби с власт, вкл. и в Парламента и т.н. Та не е чудно, че тази комисия не е правила нищо и по повод конкретния въпрос. Същевременно, дори и депутатите от въглищните региони в последно време не казват нищо публично за случващото се с десетки хиляди граждани, които са ги и избрали, и за които негативните последствия с огромни социални, икономически и демографски измерения въобще не са химера, а са живата реалност - а всъщност депутатите трябва не само да говорят, но и да предлагат логични, икономически обосновани и възможни решения.

По принцип, в Парламента специфичното отношение към гражданското общество може да бъде проследено и не само по конкретни, но и по основополагащи въпроси - да си спомним напр., че още през 2018 г. по време на председателството на Цвета Караянчева целенасочено беше ликвидиран Консултативният съвет по законодателството към Народното събрание. А този съвет, съставен от топ юристи на страната, беше важна обществена преграда пред бездействието или пред нормотворчески недомислици на институцията, за част от които вече стана дума.

Във връзка темата за въглищата е важно да се подчертае, че именно представителите на гражданското общество (национални и международни неправителствени организации, научни звена, анализатори и др.) от години предупреждаваха за идващия рязък спад на въглищното производство поради технологичния бум и респ. за огромни икономически и демографски проблеми с национално измерение. И затова отдавна призоваваха политиците да се концентрират преди всичко върху запазване на доходите на хората чрез създаване на адекватна на промените заетост. Само че обществените гласове в такива случаи често-често се заглушават чрез традиционни политически похвати, ползвани при липса на аргументи, при които логиката не е от особено значение.

За съжаление, на този етап изглежда, че решаването на актуалните проблеми на хората във въглищните региони от страна на институциите още не е във водещите властови приоритети въпреки конкретните данни за широкомащабните проблеми там. За сравнение, същите тези институции, които явно не виждат достатъчно добре конкретиката на болното настояще в посочения контекст, демонстрират огромен политически ентусиазъм за проекти, които евентуално биха могли да станат в светлото, но доста отдалечено бъдеще. Вижте голямата активност посред лято относно 7 и 8 блокове на АЕЦ "КОЗЛОДУЙ", които дори на теория биха могли да заработят най-рано след 12-15 години. Естествено възникват въпроси като например относно сериозните съмнения за икономическа обреченост и на този многомилиарден проект и поеманите въпреки това ангажименти, за които също следва да се говори конкретно и експертно. Въпросите са логични - за разлика от случващото се във въглищните региони, за този проект няма никаква (ама никаква!) икономическа конкретика извън грубите сметки за цената на реакторите. Това обаче е тема, която предполага много по-детайлно обсъждане.

Славчо Нейков: Защитата на социално слабите е въпрос, който не трябва да пречи на развитието на енергийния сектор
Виж още Славчо Нейков: Защитата на социално слабите е въпрос, който не трябва да пречи на развитието на енергийния сектор

Ясно е, че в контекста и на посоченото по-горе, към проблемите на хората от въглищните региони ще се добави и общовалидното за всички данъкоплатци задължение да плащат за политическите финансови решения, за които нито има ясен положителен ефект, нито има конкретни отчети - а за това има доста примери. За сравнение - и огромните и налични грантови средства, предвидени конкретно за реформи във въглищния сектор, не се ползват ефективно, а част от тях май бяха и загубени - пак поради липса на визия и на институционален капацитет. Но и тук публичната отчетност все още е рехава, а за контрол да не говорим.

Така, ако спешно няма конкретни и целенасочени реформи във въглищните региони с използване на всички легитимни и икономически обосновани възможности, разпадът само ще се засилва; но оттук нататък това ще става в рязко ускорени темпове - особено в малките общини. Паралелно с това вече се виждат и фрапиращи демографски негативни тенденции - макар че властта като че ли има и много сериозни основания да не се притеснява от демографския срив; и това обаче е друга тема.

Още преди години предложих Министерски съвет да изготви конкретна, ясна и разбираема пътна карта за развитието на въглищните региони и да я представи пред обществото - и пак правя това предложение с уговорката, че стъпката и сега е ужасно закъсняла. Ако трябва, да я защити и в Парламента. Само че вече не е достатъчно да чуем общи приказки на режисирани пресконференции. Всъщност, паралелно с подготовката на пътната карта, е нужно и спешното провеждане на серия от срещи на министри и депутати с хората - и това да стане по места, "очи в очи", в максимално публични формати. От първо лице зная, че има огромни очаквания точно за такива срещи - а това ще бъде в унисон и с чудесната премиерска заръка министрите да започнат да обясняват на гражданите конкретно какви ги вършат и защо. Тогава представителите на властта ще могат и да се поразходят например из Бобов дол, из Гълъбово или защо не из остатъците от близкото село Трояново - та да видят и лично да усетят "бъдещето" на хиляди граждани и техните семейства, чието здраве, бизнес, работа и въобще цялостно социално съществуване по места са поставени под въпрос; при това днес и сега. Шансовете за положителна промяна зависят единствено от много бързи и адекватни на реалностите решения, които могат да дойдат само от институциите; стига, разбира се, последните да знаят какво правят и да имат капацитет за това.

Е, поне аз така мисля. С удоволствие ще прочета и други мнения на хора, които се подписват с имената си.

–––––––––––––––––––––––––––––––––––––––

Текстът е публикуван в 3e - news.net

* Всички изразени мнения са строго лични и отразяват само и единствено мнението на автора

ИЗБРАНО
ГЕРБ алармира за "Баба Алино 2": 10 дка гора е изсечена и върху нея се строи от КУБ (снимки) Днес
ГЕРБ алармира за "Баба Алино 2": 10 дка гора е изсечена и върху нея се строи от КУБ (снимки)
23354
Филип Киркоров: Благодарение на мен България спечели "Евровизия" Лайф
Филип Киркоров: Благодарение на мен България спечели "Евровизия"
30279
Сензация: Рускиня обърна по невъзможен начин фучащата от гняв Сабаленка и я унижи в Париж Корнер
Сензация: Рускиня обърна по невъзможен начин фучащата от гняв Сабаленка и я унижи в Париж
20233
Обикновените хора победиха: Вирджиния спря мегапроект за центрове за данни с мощност 900 MW IT
Обикновените хора победиха: Вирджиния спря мегапроект за центрове за данни с мощност 900 MW
28427
В мъничко крехко тяло, фина и красива, а с огромен актьорски талант. Що е то? Impressio
В мъничко крехко тяло, фина и красива, а с огромен актьорски талант. Що е то?
13746
Как малкият Бон стана столица на Западна Германия? Trip
Как малкият Бон стана столица на Западна Германия?
1860
Какви са спецификите при приготвянето на сос Холандез Вкусотии
Какви са спецификите при приготвянето на сос Холандез
6146
Скритата карма, с която всеки зодиакален знак ще се сблъска чак до началото на 2027 г. Zodiac
Скритата карма, с която всеки зодиакален знак ще се сблъска чак до началото на 2027 г.
1422
Опасно време в 13 области, очакват се порои, гръмотевици и градушки Времето
Опасно време в 13 области, очакват се порои, гръмотевици и градушки
7901