17-11-2017 20-11-2018

Увеличението на заплатите в България през 2023 г. е 10% в отговор на инфлацията

Наблюдава се лек спад в увеличението на броя персонал от страна на работодателите, текучество възвръща темповете си от преди пандемията, сочи проучване а "Мърсър Марш Бенефитс"

Снимка: iStock by Getty Images

Увеличението на заплатите в България през 2023 г. е 10% в отговор на инфлацията

15:14 | 6 октомври 2023 | Редактор : Лилия Чалева 12 3552 Снимка: iStock by Getty Images

Увеличението на заплатите през 2023 г. е около 10 на сто, в резултат на инфлацията, сочи проучване на "Мърсър Марш Бенефитс" (Mercer Marsh Benefits) на възнагражденията и придобивките за 2023 г. Компанията ежегодно провежда изследването в България, проследяващо тенденциите сред работодателите и техните служители, съобщиха от фирмата.

Още по темата

Тази година проучването обхваща 493 компании (ръст от 7 на сто спрямо 2022 г.) и 127,562 служители от 14 различни икономически сектора. Най-големият брой участници в изследването на компанията са с профили "Производство" и "Високи технологии".

Проучването се фокусира не просто върху заплащането на служителите, а върху пълния пакет от възнаграждения. Ввзети предвид факторите естество на работа и йерархия на служителя.

Текучеството възвръща темповете си от преди пандемията

Резултатите относно текучеството на кадри у нас сочат, че има лек спад в увеличението на броя персонал от страна на работодателите - 46 на сто, спрямо 54 на сто за 2022 г. Същевременно доброволното текучество възвръща темповете си от преди пандемията и се наблюдава по-голяма склонност към вземане на решение за смяна на работното място спрямо миналата година, коментират авторите на проучването.

"През 2023 г. се наблюдава догонване на инфлацията от страна на работодателите, което свидетелства за по-ефективно планиране на бюджетите и отразяване на икономическата действителност", каза старши консултант в "Мърсър" Стела Юлзари при представянето на проучването.

"Увеличението на заплатите през 2023 г. е около 10 на сто за различните сектори, което в голяма степен се дължи на наваксването на работодателите с инфлацията, започнала през миналата година", допълни тя.

Увеличението на заплатите на база кариерни групи е най-осезаемо при служителите, заемащи длъжност на оперативно ниво - 12,1 на сто, което се дължи на ниското заплащане в съответната група и нуждата от финансово поощрение на същата с цел справяне с инфлацията.

Следва групата на специалистите (11 на сто), мениджмънта (10,7 на сто) и топ мениджмънта (9,6 на сто).

Тенденциите при брутните заплати по сектори сочат, че най-бързо и последователно нарастват възнагражденията в секторите "Високи технологии", "Изнесени услуги" и "Фармация". София е единственият регион в България с по-високи заплати от средните за страната - 6 на сто, докато в Северозападна България възнагражденията са най-ниски с цели 35 на сто под средното за страната. Причините се коренят в бързоразвиващите се и високотехнологични сектори, които са ситуирани основно в столицата, за сметка на производствените, търговските и финансови сектори, чиито служители са главно в провинцията.

Данните от проучването сочат още, че 87 на сто от компаниите имат схема за променливо възнаграждение, което се изразява в бонуси и премии за служителите. 9 от 10 от последните имат право на подобни облаги, а 8 от 10 мениджъри получават бонуса си на годишна база.

Специалните придобивки най-често са здравна застраховка (84 на сто), мобилен телефон (80 на сто) и ваучери за храна (74 на сто). Последните заемат трето място (в сравнение с шесто през изминалата 2022 г.), което се дължи на законовите промени, касаещи данъчните облекчения в сумата за ваучерите за храна.

С 12,% повече взимат мъжете спрямо жените за еднакъв труд

При представянето на проучването е поставен акцент и върху Директивата на Европейския парламент за укрепване на прилагането на принципа на равно заплащане за еднакъв труд или труд с еднаква стойност между мъжете и жените чрез прозрачност на заплащането и механизми за правоприлагане.

Последните данни за Европа от 2021 г. сочат, че най-осезаема разлика във възнагражденията по полов признак се наблюдава в Естония (20,5 на сто), Австрия (18,8 на сто) и Швейцария (17,7 на сто), докато най-равнопоставени са служителите в Люксембург, Румъния и Словения, респективно с - 0,2 на сто, 3,6 на сто и 3,8 на сто отклонения.

България се нарежда в средата на класацията с 12,2 на сто разлика в заплащането. Въвеждането на Европейската директива ще доведе до нуждата от нейното имплементиране в българското законодателство, посочват авторите на проучването.

Благополучие и устойчивост на служителите

Вече в България не може да става дума за инцидентни инициативи, а за стандарт за работодателите, които се стремят към устойчивост и социална ангажираност за своите служители. Благополучието и инициативите вече не се правят самоцелно, а са част от културата на компаниите, отчитат от "Мърсър Марш Бенефитс".

Дан Добре, регионален лидер на MMB за растеж и решения за Германия, представи глобалните тенденции, които "Мърсър" изследва ежегодно в проучване сред изпълнителни директори, мениджъри "Човешки ресурси" и служители в над 140 държави в света.

"Когато питаме CFO и COO на компании какви са техните основни притеснения, за 87 на сто от тях това са кризите, 52 на сто се притесняват от инфлацията, а четвърт от тях очакват тя да е по-висока за 2023 сравнено с 2022 г.", каза Дан Добре.

"Проучването ни показва, че 49 на сто от запитаните се притесняват повече от инфлацията, отколкото от рецесията. Въпреки това, повечето от тях са готови да посрещнат икономическа криза от някакъв вид и не очакват тя да има последици като финансовата криза през 2008 г., когато видяхме много съкращения. Те споделят, че дори да има рецесия, са подготвени, защото имат по-високи стандарти като работодатели. Това означава, че ние като организации трябва да сме по-подготвени и да сме по-устойчиви, нещо, което "Мърсър Марш Бенефитс" практикува като политика от години. На практика това означава да се съсредоточим върху култура на компанията, приемане на нови, гъвкави модели за работа, създаване на мащабируеми организации, разнообразие, справедливост и приемственост, адаптивност", допълни Дан Добре.

ИЗБРАНО