На драматичния фон на планината Тетон, това, което мнозина смятаха, че би било почти невъзможно, изглежда се превърна в реалност за топ централните банкери, участвали на традиционния икономически форум в Джаксън Хоул, щата Уайоминг.

След като претърпяха най-лошия инфлационен шок от четири десетилетия, присъстващите на годишната конференция, организирана от Федералния резерв на Канзас Сити в края на миналата седмица изразиха надежда, че могат да преодолеят предизвикателствата и да постигнат "меко приземяване" за световната икономика*.

Андрю Бейли, управителят на Английската централна банка, и неговият колега от Фед Джером Пауъл отхвърлиха опасенията, че икономическият растеж ще трябва да бъде пожертван, за да се постигнат целите за инфлация. Като започнаха да намаляват разходите по заемите, и двете централни банки дадоха знак, че остават ангажирани с избягването на рецесия.

Икономистите в залата изразиха оптимизъм. "Никой не знае точно какво ще донесат следващите няколко месеца, но данните сочат продължаваща ниска безработица и по-нататъшно укрепване на икономиката", отбеляза Хедър Буши, член на Съвета на икономическите съветници на президента на САЩ Джо Байдън, пред Financial Times.

Преди две години прогнозата беше мрачна.

Агресивното повишаване на лихвените проценти за справяне с най-лошата инфлация в развитите икономики от 80-те години на миналия век се очакваше да предизвика болезнена рецесия, която да коства работните места на милиони.

По онова време политиците предупредиха, че това е най-предизвикателният икономически пейзаж, в който е трябвало да се справят в последно време.

Но последните 12 месеца бяха повратна точка.

Инфлацията спадна рязко през втората половина на 2023 г., като се отдалечи доста от върховите си стойности през 2022 г. и сега изглежда е напът да постигне целта на централните банки от 2%. В някои случаи, като във Великобритания, това вече е факт.

Междувременно пазарите на труда остават стабилни.

Въпреки това банкерите са наясно с предстоящите предизвикателства - как да изберат правилното темпо за намаляване на лихвените проценти.

Пазарите отразяват очакванията за по-ниски разходи по заеми, което допринася за спада на лихвите по ипотеките и други финансови продукти. Но централните банки все още закъсняват и трябва да действат.

Пазарните сътресения в началото на август, след разочароващите данни за заетостта в САЩ и неочаквано ястребовата позиция на Японската централна банка, подчертаха основните опасения относно икономическите перспективи.

"Разпродажбите на акции в началото на август са "ранен знак" за възможно "намаляване на риска", особено ако продължаващото забавяне отстъпи място на по-сериозен спад", предупреди Пиер-Оливие Гуринша, главният икономист на МВФ в интервю за Financial Times. "Ще видим известна волатилност, защото пазарът трябва да се адаптира към новата фаза на цикъла на дезинфлация, чрез която ще се нормализира паричната политика."

Гуринша приветства обръщането на позицията на централните банки, като отбелязва, че това е "правилният" ход.

"По принцип подобно облекчаване (на паричната политика чрез намаляване на лихвите) може да бъде добро за глобалния растеж, защото би помогнало за стабилизиране на бизнесите", каза главният икономист на МВФ. Той добави, че по-специално развиващите се икономики ще се възползват от по-слабия долар, вероятно следствие от по-ниските лихвени проценти в САЩ.

Европейската централна банка (ЕЦБ), Английската централна банка и Канадската централна банка намалиха лихвите това лято, като се очаква да продължат да ги намаляват през следващите месеци.

Федералният резерв на САЩ ще се присъедини към тях през септември, обяви Джером Пауъл в петък. Срещата в Джаксън Хоул се проведе само шест седмици преди президентските избори в САЩ, чийто изход "виси" над най-голямата икономика в света.

Проблемът с инфлацията

Снимка: iStock by Getty Images

Това, че на Фед и на други централни банки им отне толкова време, за да започнат намаления на лихвите, говори за мащаба на проблема с инфлацията, който ги измъчва през последните 3 години.

Първоначално инфлацията се разглеждаше като "преходно", краткосрочно предизвикателство, но бързо се превърна в експлозивен и постоянен проблем за потребителите по света. Пътят към намаляване на инфлацията до 2% беше неравномерен и усложнен от конфликтите в Украйна и Близкия изток. В началото на годината неочаквано възобновяване на ценовия натиск разтревожи американските банкери и членове на правителството във Вашингтон.

Централните банки отдавна са фокусирани върху риска твърде бързото намаляване на лихвените проценти да доведе до задържане на инфлацията над целта или, още по-лошо, да се повиши отново.

Те още не са готови да обявят победа над най-лошия ценови натиск за едно поколение.

В петък Бейли повтори, че ще предприеме предпазлив подход към намаляването на лихвите, като повиши очакванията, че централната банка на Англия ще запази лихвените проценти през септември и след това отново ще намали разходите по заемите през ноември. В събота главният икономист на ЕЦБ Филип Лейн предупреди, че целта за инфлация "още не е постигната", което може да се тълкува като предупреждение, че ЕЦБ може да задържи трите си лихви на сегашното ниво.

Американските банкери също подкрепят идеята за постепенно намаляване на ставките. Но също оставиха вратата открехната за по-агресивни ходове, ако се наложи.

След като повишиха разходите по заеми твърде късно, за да ограничат инфлацията, лицата в САЩ, определящи лихвите, признават, че може да се движат твърде бавно в следващата фаза.

"Притеснявам се, че сме на най-тясното ниво от цикъла", заяви Остан Гулсби, президент на Фед на Чикаго, пред Financial Times, като отбеляза, че коригираните спрямо инфлацията лихви са се повишили, тъй като ценовият натиск е отслабнал, въпреки че основната лихва по кредитите в САЩ остава непроменена повече от година.

Същевременно Сюзън Колинс, президент на Фед от Бостън, вярва, че има "ясен път" за постигане на целта за инфлация от 2% без "ненужно забавяне". Тя предупреди, че рисковете за най-голямата икономика в света могат да се материализират, заради забавянето.