17-11-2017 20-11-2018

Цени, заплати, дългове: експерти от Хърватия, Литва и Латвия за пътя към еврозоната

За Загреб политическата стабилност е била от съществена важност. Днес в Литва минималната заплата е 840 евро, а средната - 1947 евро

Снимка: БТА

Цени, заплати, дългове: експерти от Хърватия, Литва и Латвия за пътя към еврозоната

15:24 | 9 май 2023 4 1251 Снимка: БТА

Експерти от Хърватия, Литва и Латвия споделиха своя опит по пътя към присъединяването си към eврозоната. Те акцентираха върху развитието на икономиката след приемането на еврото. Това стана при участието им в дискусията "Ролята на организираното гражданско общество в процеса на присъединяването на България към еврозоната", предаде БТА. Форумът бе организиран от Икономическия и социален съвет на България (ИСС) и се проведе в Гранитната зала на Министерския съвет.

Пътят към Еврозоната

Експертите от трите държави коментираха членството на страните им в еврозоната по време на третия панел, чийто модератор беше президентът на КНСБ Пламен Димитров.

Хърватия се присъедини на 1 януари 2023 г. в еврозоната и Шенген, припомни Паула Летунич, старши съветник на министър-председателя на Хърватия. Тя подчерта, че това е направило страната й част от Европейския механизъм за стабилност. По думите й още преди това икономиката е била значително обвързана с еврото. Летунич даде пример, че почти 60 на сто от износа на Хърватия е бил свързан с еврото, 75 на сто от спестяванията и повече от половината кредити са били в евро преди присъединяването.

Около 75 на сто от нашия външен дълг беше деноминиран в евро, посочи експертът. И добави, че след 2017 г., когато Хърватия е излязла от процедурата за прекомерен дълг, вече е изпълнявала Маастрихтските критерии. Летунич подчерта, че политическата стабилност е била съществено важна за процеса по присъединяване към еврозоната. Тя посочи, че още през 2017 г. подходът на правителството е бил структуриран и заедно с националната банка е представило евростратегията. След консултации и много задълбочен публичен дебат за предимствата и недостатъците, правителството одобри и прие 2018 г. тази стратегия, каза също Летунич.

Стабилността на цените е била едно от големите предизвикателства, посочи Ирена Вебер, главен директор на работодателската организация в Хърватия. Тя също подчерта, че в държавата всички са работели за общата цел - еврозоната.

По време на членството в еврозоната няколко пъти се увеличиха заплатите, каза Инга Ругиниене, президент на Конфедерация на синдикатите в Литва. Тя подчерта, че минималната заплата днес в страната е 840 евро, а средната - 1947 евро. Минималната и средната заплата се очаква да нараснат още догодина. По думите й така се постига някакъв баланс между увеличението на цените и ръста на заплатите.

Ругиниене отбеляза, че ролята на синдикатите по пътя към еврозоната е важна. Според нея те трябва да работят с правителството, за да се избегнат страховете на работещите, както и да не се допуска само заради промяната на валутата бизнесът да вдига неоснователно цените.

Литва беше във валутен борд, преди да влезе в еврозоната, обърна внимание президентът на КНСБ Пламен Димитров. Инезе Степина, представител на Конфедерация на работодателите в Латвия, каза, че членството в еврозоната е било цел за страната още при присъединяването към Европейския съюз. Въпросът не беше "дали", а "кога", подчерта тя и добави, че формалната подготовка е започнала още в края на 2005 г.

Гражданското общество е имало ключова роля и без обществена подкрепа процесът е нямало да бъде възможен, посочи Степина.

ИЗБРАНО