17-11-2017 20-11-2018

Политически турбуленции може да сложат прът в колелото към еврозоната

Да обясним на хората и на бизнеса какви са ползите и защитните механизми от приемането на единната европейска валута, призова вицепремиерът Атанас Пеканов

Снимка: БТА

Политически турбуленции може да сложат прът в колелото към еврозоната

13:14 | 9 май 2023 181 6037 Снимка: БТА

Поредна дискусия очерта ползите от влизането на България в еврозоната, демонстрира твърдата увереност на политици и експерти, че подготовката е в ход въпреки отлагането в сроковете. Същевременно не бе пропусната и заложената "бомба" в предложения от служебния кабинет бюджет за 2023 г. - високия дефицит във финансовия план на държавата. Разбра се и че не само икономически ще са критериите пред страната, но и политически. Но по-важно е, че беше поставен акцент и върху ролята на институциите в приобщаването към съюза от държави, приели единната европейска валута.

Пътят към Еврозоната

И така, ето някои от мненията, изразени по време на дискусията "Ролята на организираното гражданско общество в процеса на присъединяването на България към еврозоната", организирана от Икономическия и социален съвет (ИСС).

От разговори с европейските ни партньори става ясно, че за държавите от еврозоната, освен икономическите критерии, които страната трябва да покрие, от ключово значение е и политическата стабилност и подкрепата за продължаване на европейската икономическа интеграция, гарантирани от наличието на едно стабилно правителство, каза зам.-министърът на финансите Методи Методиев, цитиран от БТА.

Заместник-министърът каза още, че за гражданите въвеждането на еврото ще бъде един по-пасивен процес, като даде примери - банковите ни сметки, спестяванията, кредитите, задълженията ще бъдат автоматично превалутирани, цените ще бъдат предварително изписани в двете валути, парите в брой, теглени от банкомати или получаване на ресто ще бъдат в евро. За да изглежда всичко това "автоматично" за гражданите, Методиев отбеляза важността бизнесът да партнира на държавата с предприемане на активни действия, необходимо е също публичните надзорни и контролни органи да положат усилия за намаляване на злоупотребите и спекулата, и за предотвратяване покачването на цените вследстве въвеждането на еврото.

България полага всички възможни усилия да бъде готова да приеме еврото не по-късно от 1 януари 2025 г., потвърди позицията на МФ Методиев, като изброи част от работата по техническата подготовка. В процес на изпълнение са мерки, заложени в Националния план за въвеждане на еврото в България, приет от Министерския съвет през месец май 2022 г., в процес на подготовка е и закон за въвеждане на еврото у нас, а проект на нов закон за БНБ, регламентиращ функционирането на централната ни банка в еврозоната, предстои да бъде одобрен от МС и внесен за разглеждане в Народното събрание.

Методиев отбеляза, че наред с техническата подготовка за членство, следва да се изпълнят и Маастрихтските критерии, чрез които се оценява номиналната конвергенция (сближаване) на България. Той припомни, че на този етап България не покрива критерия за ценова стабилност. Инфлационният процес в България до голяма степен зависи от цените на суровините и реалния процес на конвергенция в държавата, отбеляза зам.-министърът.

Предизвикателство вече е и постигането на критерия за стабилни публични финанси и ограничаването на бюджетния дефицит на 3 процента от БВП, обърна внимание Методиев. Той каза, че приетият от МС в края на април проектобюджет за 2023 г. отразява фискалните ефекти върху параметрите на бюджетната рамка при сценарий без промяна на политиките, повлиян е от рамката на политиките, заложени в Закона за бюджета за 2022 г. и актуализацията му, както и от политическия цикъл, свързан с процеждане на предсрочни парламентарни избори.

Методиев каза, че целта е 49-ото Народно събрание да заложи своето виждане за бюджета и политиките в него, за което по думите му МФ ще окаже пълно техническо съдействие.

Виж още Николай Василев: България закъсня с десетилетие за еврото

Зам.-министърът изтъкна, че МФ има готовност с приходни и разходни мерки, с оценен годишен фискален ефект, които могат да бъдат разгледани в НС и ако получат необходимата политическа подкрепа, биха могли да спомогнат за привеждането на дефицита в рамките на 3-процентното ограничение.

В дебатите се включи председателят на Народното събрание, който бе категоричен, че парламентът ще изпълни своите ангажименти и ще приеме законите, които да гарантират нормативната база за приемане на еврото в съкратени срокове.

Няма нищо по-добро като пример от примера на съседа, на тези, които са от "нашата черга". Вървели сме заедно с Хърватия по трънливия път на приемането в Евросъюза и ще продължим да вървим заедно, каза Желязков. Инфлацията в Хърватия падна до под 9% - четири месеца след влизането на страната в еврозоната.

Виж още БНБ: Няма причина за промяна на курса на лева към еврото, такава не е и възможна

Знаем, че инфлацията в България е малко по-специфичен фактор и той всъщност ни препъна да влезем от 1 януари 2024 г. в еврозоната, коментира президентът на КНСБ Пламен Димитров. Синдикатите в България винаги сме били за влизане в Еврозонат, категоричен бе той.

България трябва да почерпи от опита на Хърватия и Прибалтийските държави по отношение на еврозоната, каза президентът на КНСБ и представи таблица с данни за средната работна заплата (СРЗ) в Литва, Латвия и Естония в годината на влизане в еврозоната. Когато през 2015 г. Литва влиза със СРЗ 758 евро, а през 2021 г. тя вече е 1579 евро. В Латвия СРЗ продължава да се повишава, а в Естония за 10 години ръстът е близо 85%, посочи Димитров. Той изрази надежда да приемем еврото в началото на 2025 г. и минималната работна заплата да бъде поне 500 евро, а средната - поне 1000 - 1100 евро.

Виж още Хърватският финансов министър: Инфлацията у нас нямаше нищо общо с въвеждането на еврото

Вицепремиерът по европейските фондове Атанас Пеканов подчерта: подготовката за приемането на еврото не е спряла. Той апелира да превърнем забавянето на приемането на еврото до 1 януари 2025 г. в позитив и да обясним на хората и на бизнеса какви са ползите и защитните механизми от приемането на единната европейска валута. Това е национално значима цел, за която ни е нужна ясна и точна информация, която да стигне до всеки български гражданин, каза Пеканов.

В анализ на ИСС се посочва, че приемането на общата европейска валута ще подобри инвестиционната среда и ще увеличи експортната насоченост, и ще има по-голяма ефективност на пазара на труда и високи нива на икономическа активност, обобщи Пеканов някои от ползите. Целта от приемането на общата валута е конвергенция, сближаване до най-развитите икономики, по-висока икономическа активност, заетост с устойчиви и добре платени работни места, обясни той. Това ще спести разходи на страната, ще подобри инвестиционната среда и ще стоим по-силно на картата на света в една силно турбулентна среда, и ще стоим там, където се вземат решения.

Виж още Всичко, което трябва да знаем за еврото: БНБ и МФ с отговори на най-задаваните въпроси

В 21-ви век единственият път на България е да има по-тясно сътрудничество и кооперация. Суверенитет в 21-ви век е да вземаш решенията и да си там, където се вземат решенията и където се решава бъдещето ти. По този начин влияеш на решения, които ще влияят на теб, поясни Пеканов. Това е начин да се борим за националния ни интерес, да повишаваме благосъстоянието на българските граждани и да правим България по-силна, изтъкна вицепремиерът.

Станислав Попдончев, зам.-председател на Българската стопанска камара, отбеляза ползите за българския бизнес от въвеждане на еврото: по-ниски трансакционни разходи, облекчени условия за експортно ориентираните отрасли, по-ниски разходи за лихви, по-добър достъп до финансиране, стимулиращ ефект върху инвестиционната активност. Той добави, че пред българските предприемачи стоят и немалко въпроси и предизвикателства, повечето от които с регулаторен и технически характер, като необходимост от промени в организацията на работа, превалутиране на парични наличности и активи, собствен капитал и ценни книжа, адаптиране на информационните системи и бизнес софтуер за работа с евро, деклариране и отчитане пред приходната администрация, националната статистика, Комисията за финансов надзор.

Виж още Домбровскис: Еврозоната е нещо много повече от замяната на лева с евро

Богомил Николов, изпълнителен директор на Асоциация "Активни потребители", отбеляза, че е необходим откровен, прагматичен, човешки разговор, с който да се преборим със страховете на голяма част на българските граждани. Това ще стане с дискутиране на предизвикателствата, а не с поглед към миналото, каза той. Българите като държава и нация отдавна сме възприели еврото, отбеляза той. Остава като един спортен отбор да си дадем сметка, че сме тренирали години наред, натрупали сме умение, знания и сега на финала - трябва просто да си завържем правилно обувките, да излезем и да отбележим гол, и да продължим напред, образно описа Николов процеса на присъединяване на страната ни към еврозоната.

Можем да се обединим и в рамките на една година да поставим правната рамка за приемане на еврото, да поставим важните въпроси и да им намерим решения, каза председателят на ИСС Зорница Русинова.

Приемането на еврото е значимо и положително събитие за страната. Днес еврото е валута на 346 млн. европейци, а 20 от 27 държави от Европейския съюз вече са въвели еврото, каза още тя. Все по-разширяващата се територия на еврото позволява на европейската икономика да има по-ниски разходи, повече инвестиции и конкурентоспособност. БНБ работи в тясно сътрудничество с Министерството на финансите и с Европейската централна банка в подготовката на приемането на еврото, отбеляза членът на УС на БНБ Нина Стоянова.

ИЗБРАНО