Националният съвет за тристранно сътрудничество е провело онлайн заседание, свикано от заместник министър-председателя по икономическата и демографската политика и министър на туризма Марияна Николова, съобщи пресслужбата на кабинета.

Правителството и социалните партньори обсъдили проекта на Закон за изменение и допълнение на Кодекса за социално осигуряване, внесен от министъра на труда и социалната политика.

С проекта на промените в закона се регламентира фазата на изплащане на пенсиите от втория стълб на осигуряване. Уреждат се и трите вида пенсионни продукти, които ще се изплащат от универсалните пенсионни фондове (УПФ) - пожизнената пенсия за старост, разсроченото изплащане на средствата по индивидуалната партида и еднократното изплащане в случаите, когато натрупаните средства са недостатъчни за отпускане на посочените два вида пенсионни продукта.

Регламентират се основните правила за отпускане, изплащане и преизчисляване на пенсиите, правата на наследниците на осигурените лица. Изрично се предвижда, че гарантираният размер на допълнителната пожизнена пенсия за старост и на разсроченото плащане не могат да бъдат по-малки от тези, които се получават на база на брутния размер на осигурителните вноски, за което се създава допълнителен резерв.

Промените дават възможност на лицата, които навършват възрастта за пенсиониране от 2022 г. до 2025 г. включително, да могат да упражнят правото на избор на осигуряване до 1 година преди тази възраст. Този период се увеличава плавно до 2038 г., когато осигуряването ще може да се променя не по-късно от 5 г. преди навършването на възрастта за пенсиониране, уточнява правителствената пресслужба.

Социалните партньори принципно подкрепили законопроекта, с изключение на КТ "Подкрепа", се посочва още в съобщението.

Направени били множество предложения за промени.

От позиция на Българската стопанска камара (БСК) става ясно, че организацията подкрепя предложения законопроект.

"Нашето убеждение е, че дейността на дружествата за допълнително пенсионно осигуряване нямат алтернатива за осигуряване на прилични доходи след пенсиониране. Считаме, че ролята на капиталовите стълбове - вторият задължителен и третият доброволен, ще нараства във времето, защото демографската картина и тенденциите на пазара на труда налагат да се търсят нови решения за осигуряване на прилични доходи след пенсиониране", обясниха от бизнес организацията.

Според Камарата основанието, на което настъпва правото за отпускане на пенсия, обаче трябва да е еднакво за ДОО и УПФ - определените в чл. 68, ал. 1 от КСО пенсионна възраст и осигурителен стаж.

"Считаме, че е правилно лицата да направят избора за промяна на участие непосредствено преди пенсиониране. Създава се възможност на основата на актуална и коректна информация за размера на пенсията от ДОО - с и без намаление и очакваната пенсия от УПФ, всеки тогава да прецени подходящия за него вариант", допълват от БСК.

От Асоциацията на индустриалния капитал в България изразяват позиция, в която не просто се подкрепя законопроекта, а: "смята, че законопроектът следва да бъде разглеждан като приоритетен, предвид малкото време за подготовка до старта на масовото пенсиониране на жените, родени след 1959 г."

"Определено добрите решения, предложени с настоящия законопроект, който трябва да се движи по "бърза писта", могат да бъдат допълнени в обозримо бъдеще с нов, добре подготвен и широко обсъден законопроект", допълват от Асоциацията.

В позицията си КТ "Подкрепа" настоява пенсионноосигурителното дружество да предоставя информация на осигуреното лице за размера на прогнозната добавка към пенсията във всеки момент, в който лицето я поиска, но задължително поне веднъж годишно. Така, както това се прави от Националния осигурителен институт.

"Когато разполага с тези данни, осигуреното лице може да направи осъзнат, информиран избор и да реши дали да продължава да се доверява на частните пенсионни фондове, докато все още се труди и може да се погрижи за доходите си, с които ще трябва да живее в извънтрудова възраст", мотивират се от синдиката. Според организацията друга възможност би било осигуряването на достъп на осигурените лица до данните за тях в УПФ по същия начин, по който НОИ предоставя такъв достъп.