Увеличеният праг за максималния осигурителен доход с 400 лева до 3400 от 1 април, заложен в приетия на първо четене Бюджет на Държавното обществено осигуряване (ДОО) за 2022 г. има вероятност да разклати управляващата коалиция. Част от нея е Демократична България, която обяви, че няма да подкрепи вдигането на прага и ще гласува против в пленарна зала при второто четене, ако между двете четения не настъпят промени.

Като се има предвид, че с гласовете на ГЕРБ-СДС и ДПС, които са категорично против (общо 93 гласа), плюс 16 гласа на ДБ и при отсъстващи депутати, може да се оформи мнозинство, което да бламира идеята. Да припомним, че след нейното представяне, когато се обсъждаха финансите преди да бъда съставено правителството непосредствено след изборите през ноември, от IT сектора веднага реагираха, където заплатите са едни от най-високите.

Освен това, само преди два дни вицепремиерът и финансов министър Асен Василев на среща с представители на три от браншовите организации от сектора (БАСКОМ, БЕСКО и БАИТ) обеща да се предвиди механизъм за определяне на максималния осигурителен доход, тъй като този проблем пряко засяга индустрията на информационните технологии, която плаща едни от най-високите заплати в страната и предлага услуги с висока добавена стойност.

До момента липсва подробна информация за въпросния механизъм, затова от Демократична България предлагат промяната да се предвиди от 1 юли, при актуализацията на държавния бюджет, тъй като дотогава се очаква да има изработен и гласуван автоматичен механизъм за определяне на осигурителния праг.

Преди време финансовият министър съобщи, че с актуализацията на бюджета през юни правителството ще предложи минималната заплата и максималният осигурителен доход да се определят по формула, която ги обвързва с нивата на средната работна заплата. Така по предварителни разчети максималният осигурителен праг ще се определя като нивото на средната заплата се увеличи с коефициент 2.3 пункта. Въпреки това, текстът за вдигане на осигурителния праг остана.

Нека припомним, че последното увеличаване на максималния осигурителен доход беше през 2018 година, когато от 2600 лева беше вдигнат на 3000 лева.

Според позицията на Фискалния съвет на България, който по закон трябва да изготвя мотивирано становище и препоръки по законопроекти за бюджетите на държавата, вкл. и на Държавното обществено осигуряване, съветът одобрява предложението на правителството, тъй като имало основателни предпоставки за увеличаване на средния осигурителен доход с 8.2% и максималния осигурителен доход с 13.3%, сред които са: ръстът на минималната работна заплата с 9,2%, ръстът на минималния осигурителен доход за самоосигуряващи се лица (с 9,2%) и земеделски производители (с 69%) до нивото на МРЗ.

Колко ще са ощетените

Ако се запази сегашното предложение, което беше прието с гласувания на първо четене Бюджет на ДОО, и се запише увеличението на осигурителния праг, ще има ощетени от IT сектора, но и не само.

От справка на НОИ, представена от управителя Ивайло Иванов в бюджетна комисия, става ясно, че от увеличението на максималния осигурителен доход се очакват минимални приходи - около 95 млн. лв., но ще засегне 217 хил. души в България, които имат облагаем доход над 3 хил. лв. От тях 25% са IT специалисти, 11% са от здравеопазването, от държавното управление са около 6%, от консултантския бизнес са 4.2%, от финансовия сектор - 2.5% и "другите" са 44 на сто, повечето от които сами се осигуряват от т. нар. "свободни професии".

Според Иванов, максималният осигурителен доход трябва да бъде увеличен, защото не е увеличаван от 2018 година, а за тези години минималният осигурителен доход и средният осигурителен доход са нараснали с 42%. "По този начин много се доближи разликата между максималния и средния осигурителен доход", каза днес в сутрешния блок на БНТ председателят на НОИ.

Остават четири дни до развръзката, тъй като при приемането на първо четене на Закона за бюджета на ДОО депутати съкратиха до 5 дни внасянето на промените между първо и второ четене.