Изправени пред безпрецедентни кризи, и двамата президенти, в началото по-скоро центристи, станаха привърженици на държавата покровителка. Но докато тези кризи са твърде различни, то истинската цел и на Байдън, и на Рузвелт, е преобразяването на страната, се казва в коментар на телевизия Бе Еф Ем Те Ве (BFMTV), предаде БТА.

Малко след избирането му за президент през 1933 година Франклин Д. Рузвелт имал посетител, който му казал: "Господин президент, ако вашата програма успее, вие ще бъдете най-великият президент в американската история. Ако се провали, ще сте най-лошият".

"Ако се провали, отговорил Рузвелт, ще бъда последният".

Това пише в книгата си "The Defining Moment" журналистът Джонатан Алтън за първите сто дни от президентството на Рузвелт.

Историята доказа, че първата му програма за масови инвестиции на държавата (New Deal) не се провали, но и не беше напълно успешна. В момент, когато Джо Байдън отбелязва днес своите 100 дни начело на федералната държава, сравненията със славния му предшественик са многобройни.

Впрочем, самият Рузвелт е измислил политическото понятие за стоте дни.

Какво е общото в първите 100 дни от управлението на двамата президенти?

Първото е идването на власт в разгара на историческа криза - депресията през 30-те години след борсовия срив през 1929 година при Рузвелт и кризата с Covid при Байдън.

Следват спешните мерки, приети от двамата. Ден след идването си на власт Рузвелт нарежда да бъдат затворени всички банки в страната, за да няма верижни фалити. Следват 15 други закона, засягащи земеделието, промишлеността, безработицата.

20 процента от американския БВП - за държавни разходи.

При Байдън също нещата не се забавиха. Още вечерта след встъпването си в длъжност президентът подписа 17 указа, сред които и връщането на САЩ в Парижкото споразумение за климата и задължителното носене на предпазна маска на обществени места.

Най-очевидна е близката политика на двамата президент в сферата на държавните инвестиции.

След влизането си в Белия дом Байдън внесе за гласуване план за 4,4 трилиона долара за нови държавни разходи - 20 процента от американския БВП.

Първият план за 1,9 трилиона долара беше одобрен през март.

Помощ за домакинствата и компаниите. Пътища, мостове, тунели, обществен транспорт - Байдън иска да обнови страната и да я вкара в модерната епоха.

Мащабите са различни, но Рузвелт извървя същия път.