Специалностите "Металургия" и "Математика" са най-слабо предпочитаните от студентите в България, затова и се заемат само 64-65% от утвърдените за университетите бройки държавна поръчка.
Следват "Химически науки" със 71%, "Военно дело" със 72% и "Проучване, добив и обработка на полезни изкопаеми" със 74%. В общо 29 професионални направления са заети по-малко от половината от отпуснатите бройки от 2015 г. до 2019 г. включително.
Това показва проучване и анализ по повод проект за решение на Министерския съвет за приемане на Национална карта на висшето образование в Република България, предложена от Министерството на образованието и науката за обществено обсъждане до 19 юли 2021 година.
Анализът установява, че има различни дисбаланси в структурата на висшето образование у нас. Главно става дума за разминавания в търсенето и предлагането на образователни услуги на национално и регионално равнище, както и в реализацията на завършилите на пазара на труда по професионални направления и специалности от регулираните професии.
В същото време броят на студентите е равен на определения капацитет в професионалните направления "Медицина", "Стоматология" и "Театрално и филмово изкуство". Над 90% са запълнени бройките още в професионално направления "Педагогика", както и в специалностите от регулираните професии "Зъботехник" и "Ветеринарна медицина".
Най-масовите професионални направления в национален мащаб са "Икономика", "Педагогика", "Администрация и управление", "Медицина", "Комуникационна и компютърна техника", "Информатика и компютърни науки", "Педагогика на обучението по .." и "Право". В тези осем направления се обучават приблизително половината действащи студенти в национален мащаб.
Националната карта на висшето образование в Република България ще бъде актуализирана всяка година. Така ще се идентифицира необходимостта от специалисти на всеки регион. Ще се отчита наличният ресурс от преподаватели и кандидат-студенти, както и възможностите за привличане на чуждестранни студенти и на българи, живеещи в чужбина.
Съществуват сериозни дисбаланси в териториалната структура на висшето образование. Най-много висши училища (27) има в Югозападния район за планиране, който включва София. На другия полюс е Северозападният район, в който са базирани само две висши училища (Медицинският университет - Плевен и Висшето военновъздушно училище "Георги Бенковски" в Долна Митрополия), а други три действат чрез филиали.
Регионални дисбаланси се наблюдават и по отношение на реализацията на завършилите висшисти. За период от пет години - от 2015 г. до 2019 г. включително, са завършили 263 500 студенти. От тях 46.6% са излезли от висши училища в Югозападния район. Подобен е процентът на висшистите, които са останали да работят в този район, част от който е и столицата. За разлика от Северния централен район, който повечето абсолвенти напускат скоро след своето дипломиране.
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}