Ползите и предизвикателствата пред България по пътя към приемането на еврото; предизвикателствата и възможностите за повишаване на икономическата конкурентоспособност на България. Това бяха някои от основните теми, които експерти обсъдиха по време на петото издание на Софийския икономически форум, организиран от Делфийския икономически форум, предаде БТА.

Време за иновации

Без иновации Европа не може да бъде конкурентоспособна, силна и стабилна. Това каза българският еврокомисар с ресор "Стартъпи, изследвания и иновации" Екатерина Захариева във видео обръщение по време на форума. "Европейският съюз (ЕС) е най-демократичният в света. За да останем такива, трябва да използваме целия си капацитет - икономисти, учени, предприемачи, изследователи и млади хора. Като първи еврокомисар с ресор стартиращи предприятия искам да върнем ЕС на лидерските позиции по иновации - там, където му е мястото. Затова първата ми цел е премахването на бюрократичните пречки", заяви Захариева.

По думите й в момента в ЕС има близо 100 закона, свързани с работата на технологичните компании. Затова ще бъде въведена единна и улеснена регистрация на иновативните компании, валидна за целия Съюз. Захариева подчерта, че целта на ЕС е значително увеличение на иновациите, което изисква повече средства, за да се задържат младите учени в Европа.

"Имаме обща цел - да направим Европа и България по-иновативни и проспериращи", обобщи Захариева.

По пътя към еврозоната

 

Бившият вицепрезидент на Европейската инвестиционна банка (ЕИБ) Лиляна Павлова посочи, че ползите от влизането на България в еврозоната ще бъдат не само за страната, но и за целия регион. Според нея приемането на еврото и въпрос на стратегическо решение, което ще повлияе положително на развитието на България след присъединяването ни към Европейския съюз.

Павлова заяви увереност, че страната ще бъде готова за приемането в еврозоната от 1 януари 2026 г. Тя подчерта, че изпълнението на финансовите и икономическите технически критерии е важно. По думите й, когато става въпрос за членство в еврозоната, това означава споделяне на просперитет, укрепване на фискалната стабилност, повишаване на доверието на инвеститорите и стабилизиране на банковата система. Тя отбеляза, че членството в еврозоната ще допринесе за положителния имидж на региона като добро място за растеж и икономическо развитие. Според нея това е политика, която гарантира, че в този процес няма губещи страни.

Лиляна Павлова подчерта необходимостта от реформи, поддържане на фискална дисциплина и провеждане на мащабна информационна кампания от страна на правителството. Тази кампания, според нея, трябва да бъде насочена към справяне с дезинформацията за смяната на лева с еврото, и да се проведе в сътрудничество с частния сектор. "Вече сме член на Шенген и сега е правилният момент да обединим усилията си, за да не пропуснем тази възможност", призова тя.

Павлова обърна внимание, че е важно да се анализират предизвикателствата, за да не бъдат изложени на риск ключови елементи. Тя даде пример с необходимостта от стратегическо балансирано бюджетиране и фискална дисциплина, защото спазването на Маастрихтските критерии не е моментен процес. Тя посочи, че липсва ясна програма за реформи и модернизация на администрацията, както и дигитализация, които са ключови в контекста на приемането на еврото. Според нея малките и средни предприятия ще имат нужда от програми и обучение за подготовка за смяната на лева с еврото.

Асен Ягодин, заместник главен изпълнителен директор с ресор "Корпоративно банкиране и капиталови пазари" на "Пощенска банка", изтъкна, че банковата система в България е готова за приемането на еврото. По негови думи, свързаността на лева с еврото на практика означава, че България вече е частично интегрирана в еврозоната, но не се възползва от всички предимства на общата валута. Той посочи като конкретни ползи отпадането на таксите за превалутиране и валутните преводи.

С приемането на еврото и присъединяването към най-богатите страни от ЕС ще бъде даден сигнал на инвеститорите, че могат да инвестират повече и по-уверено в България. Това ще даде възможност на българските компании и банки да получават по-изгодни условия за финансиране от европейските пазари, добави Ягодин.

Посланикът на Германия в България, Ирене Мария Планк, изтъкна, че ако България изпълнява критериите за конвергенция, тя трябва да се присъедини към еврозоната. По нейни думи това ще увеличи износа на България.

За по-голяма конкурентоспособност

Емил Ангелов, главен изпълнителен директор и заместник-председател на Борда на директорите на "Главболгарстрой Холдинг" АД, отбеляза, че икономиката е въвлечена във всеки процес и конкурентоспособността на България се измерва по различни начини, които за съжаление показват тенденция към спад. Според него политическата стабилност е основно условие за "отключване" на конкурентоспособността и при наличие на редовно правителство могат да се очакват необходимите решения, подкрепени от значими инвестиции в инфраструктурата. Той подчерта, че фискалната дисциплина е пряко свързана с политическата стабилност и е ключова за влизането на България в еврозоната.

Иван Михайлов, главен изпълнителен директор на Американската търговска камара в България, счита, че страната ни има нужда от "нейния доклад Драги".

Докладът "Драги", изготвен от бившия президент на Европейската централна банка и бивш премиер на Италия Марио Драги, предлага стратегически препоръки за засилване на устойчивостта и конкурентоспособността на европейската икономика чрез ключови структурни реформи и целеви инвестиции.

Михайлов добави, че конкурентоспособността зависи от множество фактори, включително политическа стабилност, предвидимост на икономическата среда, върховенство на закона и ниски нива на корупция. Според него базовата свързаност в дигитален, физически и енергиен аспект е от изключителна важност, както и че индустриализацията трябва да отчита новата реалност, свързана с разходите за труд и енергия. Михайлов добави, че е необходимо преодоляване на регионалните дисбаланси, реформи в образованието, съобразени с нуждите на бизнеса, както и укрепване на индустриализацията за по-висока конкурентоспособност.

Анастасиос Анастасатос, главен икономист на групата "Юробанк", заяви, че макроикономическите показатели на България са добри, като страната демонстрира стабилен икономически растеж, ниски нива на задлъжнялост и стабилни дефицити. Той прогнозира годишен ръст от 2-3 процента, движен основно от инвестиции и износ, което според него е знак за по-балансиран икономически модел.

Анастасатос отбеляза, че демографските предизвикателства са значими и подчерта необходимостта от създаване на привлекателна инвестиционна среда, която да задържи и привлече работна ръка. Той подчерта, че за устойчив икономически растеж България трябва да реализира структурни реформи, да подобри данъчната система и да укрепи пенсионната система, като същевременно остане конкурентоспособна и след влизането в еврозоната.

Сергей Влайков, старши директор "Финанси" на "София Мед", изрази притеснения относно намаляването и застаряването на населението, което ограничава капацитета на индустриите. Той подчерта нуждата от подобрения в професионалното образование и привличане на квалифицирани кадри, включително чрез внос на работна ръка, но посочи и административните пречки пред този процес. Влайков акцентира върху предизвикателствата, свързани с колебанията в цените на енергията и липсата на компенсаторни механизми за бизнеса. Той добави, че индустриализацията и инвестициите са от ключово значение, като държавата има важна роля за осигуряване на условия за икономическо развитие.