Скок на пенсионните вноски и максималния осигурителен праг ще пълнят Бюджет 2026

По-ниска от очакваното минимална заплата е заложена в проекта

Снимка: БТА

Скок на пенсионните вноски и максималния осигурителен праг ще пълнят Бюджет 2026

По-ниска от очакваното минимална заплата е заложена в проекта

16:58 | 28 октомври 2025 | Редактор : Ирина Велева 84 12794 Снимка: БТА

Скок на пенсионните осигурителни вноски с 2%, както и по-висок таван на максималния осигурителен доход са заложени в проектобюджета за догодина, съобщи БНР като се позова на проекторазчети, с които разполага. Все още параметрите на макрорамката не са обявени официално от финансовото министерство.

Кабинетът "Желязков"

Според информацията, от 1 януари 2026 г. общата осигурителна вноска за хората, родени преди 1 януари 1960 г., ще се повиши от 19,8% на 21,8%, а за родените след 31 декември 1959 г. — от 14,8% на 16,8%. Предвидено е и още едно покачване с 1 процент през 2028 г.

Така, че общата тежест върху труда ще нарасне, като вноските се делят между работодателя и служителя по стандартното съотношение. Увеличението е аргументирано с нуждата от допълнително финансиране на пенсионната система и поскъпващите социални разходи.

Очакваният реален ръст на пенсиите е 4,8 на сто при прогнозирана стойност на средногодишната инфлация от 3,5 на сто.

Средният размер на пенсията на един пенсионер се предвижда да достигне малко над 541,20 евро. Номиналното нарастване е 8,5 на сто при среден размер през тази година от 498,61 евро.

Освен това максималният осигурителен доход за всички осигурени лица ще бъде увеличен до 2352 евро (б.р. 4 607 лв) месечно, спрямо сегашните нива от 4130 лева, което ще засегне хората с по-високи заплати и ще повиши техните месечни удръжки. И двете мерки със сигурност ще предизвикат недоволство от страна на бизнеса и синдикатите.

Виж още На прага на новия бюджет: БСП излиза с 11 мерки срещу "плоската данъчна философия"

Потенциал за предстоящо напрежение има и по въпроса за окончателната сума на минималната работна заплата. Според информацията на БНР в проектобюджета за 2026 година е предвидено от 1 януари тя да бъде 605 евро (б.р. или около 1183 лева). Това е по-малко от 1213 лева или малко над 620 евро, колкото би трябвало да бъде по законовата формула, разписана в Кодекса на труда.

Все още не е ясно какъв ще бъде размерът на МРЗ, коментира по-рано министърът на труда и социалната политика Борислав Гуцанов. На вчерашното заседание на Националния съвет за тристранно сътрудничество представителите на КНСБ настояха социалният министър Борислав Гуцанов да обяви официалния размер на минималното възнаграждение, заложено в бюджета. Той заяви, че става въпрос за вече обсъжданата стойност от 1213 лева, договорена със синдикатите и бизнеса.

"Подписал съм размерът на минималната работна заплата да бъде 1213 лв. Това мина през Националния съвет за тристранно сътрудничество, подписано е от мен. Вече трябва да се види в бюджета кое е възможно и кое не", обясни обаче той днес.

Не е ясно дали тази стойност ще бъде окончателно приета, тъй като постановлението на Министерския съвет не е гласувано.

Сигнал за повишаване на осигуровките дойде по-рано днес и по линия на експертите. Любомир Дацов, член на Фискалния съвет и бивш заместник-министър на финансите, заяви пред Нова телевизия, че вдигането на осигуровките е "едно от най-лошите решения", тъй като няма икономическа логика и може да удари по пазара на труда.

"В Бюджет 2026 се опитват да запазят всички придобивки, които имат някои групи на бюджетна издръжка. Но да се повишават осигуровките - това е грешка. Ако това стане, България ще влезе сред първите седем държави в ЕС с най-високи осигурителни ставки", предупреди Дацов.

Виж още КНСБ: Предстои най-трудният бюджет за последните 30 години - не е време за избори

По думите му повишаването на осигуровките ще увеличи цената на труда, може да засили инфлацията и да отблъсне инвеститорите.

"Нивото на заетите на бюджетна издръжка е с близо 20% по-високо, отколкото преди 20 години. Решенията се вземат политически, без генерална стратегия. Проблемите само се прехвърлят към 2027 година", добави той.

Сходна позиция изрази и Добромир Иванов, изпълнителен директор на Българската предприемаческа организация.

"Натрупването на напрежение от страна на бизнеса е много голямо. То започна още с увеличението на заплатите в публичния сектор, което допринесе и за инфлацията. На практика се взима от едни и се дава на други", каза Иванов.

Той посочи, че липсата на ясна икономическа визия е най-големият проблем: "Ние трябва да направим преход от икономика на потреблението към икономика на инвестициите. Конкурентната ни данъчна система прави България привлекателна, но ако я влошим, това ще доведе до отлив на чужди и местни инвестиции."

Днес, повече от всякога, независимата журналистика има нужда от вас. В мисията си да предоставяме обективни, достоверни и навременни новини разчитаме на вашата подкрепа.

Ако вярвате в правото си на обективна информация, подкрепете ни.

Вашето дарение от всякакъв размер и по всяко време означава много за нас.

Скъпи читатели,

Днес, повече от всякога, независимата журналистика има нужда от вас.
В мисията си да предоставяме обективни, достоверни и навременни новини разчитаме на вашата подкрепа.

Ако вярвате в правото си на обективна информация, подкрепете ни.

Скъпи читатели,

Днес, повече от всякога, независимата журналистика има нужда от вас.
В мисията си да предоставяме обективни, достоверни и навременни новини разчитаме на вашата подкрепа.

Ако вярвате в правото си на обективна информация, подкрепете ни.

ИЗБРАНО