Бизнесът и синдикатите отново не се разбраха за ръста на минималната работна заплата
Страните от Централна и Източна Европа имат най-ниските нива на минимални работни заплати в ЕС, а в момента България е на последно място с 551 евро, коментира министър Гуцанов
Бизнесът и синдикатите не постигнаха съгласие за новия размер на минималната работна заплата (МРЗ) за 2026 г. Проектът за Постановление на Министерския съвет (ПМС) беше обсъден на заседание на Националния съвет за тристранно сътрудничество (НСТС).
Предложението е за 1213 лева (620,20 евро) от 1 януари 2026 г., обяви социалният министър Борислав Гуцанов, който представи проекта на постановление. Това е ръст от 12,6% спрямо сегашния размер на МРЗ за тази година, подчерта той. Още в началото на изказването си министърът обясни, че по време на разговорите преди НСТС синдикатите и бизнесът не са се договорили за МРЗ, предаде БТА.
Не знам какво и как стана, че отново не се стигна до споразумение, каза министърът относно преговорите между социалните партньори. Министерството на труда и социалната политика е длъжно да предприеме съответните действия за спазване на разпоредбите на закона, добави той. Според автоматично заложената в Кодекса на труда формула минималната заплата трябва да е 50% от средната за страната.
"Вярваме, че замразяването на доходите и отказът от увеличаване на минималната работна заплата в настоящата ситуация би било недопустимо. Това е не само моето лично мнение, но и позицията на целия екип в Министерството на труда и социалната политика", допълни той, цитиран от пресцентъра на ресорното ведомство.
Министър Гуцанов цитира данни на Евростат, за да подкрепи необходимостта от покачване на доходите. "Страните от Централна и Източна Европа като цяло имат най-ниските нива на минимални работни заплати в ЕС, а в момента България е на последно място с 551 евро. Унгария е предпоследна със 707 евро, което е с 28% повече от минималната заплата в България. Хората имат нужда да се чувстват спокойни, да виждат, че държавата се грижи за тях и има отношение към всеки един български гражданин", категоричен беше министърът.
Представителите на бизнеса на заседанието призоваха за преразглеждане на механизма за определяне на МРЗ, заложен в Кодекса на труда. Те повдигнаха и въпроса дали МРЗ трябва да се определя спрямо средната брутна работна заплата. Част от работодателските организации обявиха, че са против предложения ръст на МРЗ, други - че ще се въздържат.
Синдикатите подкрепиха предложението за МРЗ.