Сърбия вече няма да внася руски петрол по Адриатическия петролопровод JANAF, каза в понеделник сръбската министърка на минното дело и енергетиката Зорана Михайлович пред сръбската агенция Танюг, предаде БТА. Тя уточни, че в бъдеще през JANAF в Сърбия ще се внася само петрол, който не идва от Русия.

По JANAF се транспортира петрол от пристанище Омишал на хърватския остров Крък до рафинериите в Нови Сад и Панчево.

Как и защо Белград взе такова трудно решение

Европейският съюз утвърди на 5 октомври осми пакет от санкции срещу Русия заради анексирането на четирите украински области Донецка, Луганска, Запорожка и Херсонска. Новият пакет включва законодателна рамка за определяне на таван на цените на руския петрол, както и ограничения върху морския транспорт на суров петрол и петролни продукти до трети страни. Този пакет санкции засяга и Сърбия - въпреки, че преди два дни президентът Александър Вучич потвърди, че страната му няма да налага санкции на Русия с едно условие (за него по-долу в текста).

"Имаме собствени 20 процента петрол, толкова произвеждаме, а останалите 80 процента ще бъдат петрол, който не е от Русия. Доколкото знам, компанията НИС (Naftna industrija Srbije -NIS - преобладаващо притежавана от "Газпром") , като единствен вносител на суров петрол за Сърбия, има споразумение с JANAF до 5 декември петролът, който е купен от Русия, да минава през този тръбопровод, след това през него да минава само неруски петрол", каза Михайлович.

Белград обвини Загреб за новата реалност  

Премиерът на Сърбия Ана Бърнабич заяви, че  енергийните санкции на ЕС срещу Русия са на практика санкции срещу Сърбия, по "изричното искане и ултиматум" на Хърватия, цитира думите й агенция ФоНет, казани на следващия ден от приемането на осмия пакет - 6 октомври.

Европейският съюз позволи тези санкции във вреда на живота и стандарта на всички граждани на Сърбия, включително членовете на хърватското национално малцинство. Това ще ни струва стотици милиони евро, каза Бърнабич в ефира на ТВ Хепи.

Както обясни премиерката, заради тези санкции петролът, който пристига по JANAF, построен от Сърбия и нейните съграждани в бивша Югославия, с техни собствени пари, ще бъде поне с 20 процента по-скъп.

Според Бънабич, Хърватия е поискала санкциите "и се гордее с това", защото Сърбия иска да накаже виновните за престъплението край Босански Петровац през август 1995 г., когато хърватски самолети убиха цивилни, включително деца.

Хърватското ръководство дори не скри, че го е направило. Това е открит акт на враждебност на Хърватия към Сърбия, каза Бърнабич. 

Това, което мислеха, че ще направят на Русия, го направиха вчера и на нас, защото ние зависим от петролопровода от Хърватия. Използват го за политически шантаж и отмъщение. Те /хърватите/ използват енергията за политическа война и отмъщение, а ЕС го позволи. Те използват енергията за политически цели, каза Бърнабич и добави, че чака с нетърпение ЕС да го обясни. 

Какви са алтернативите на Сърбия 

Сърбия ще започне да изгражда петролопровод с дължина 128 километра от Нови Сад до Унгария, за да се свърже с унгарския петролопровод - част от нефтопровода "Дружба", съобщи в изявление пред нацията на 8 октомври сръбският президент Александър Вучич в обръщение към нацията, като добави, че строителството ще започне в най-скоро време.

През следващите шест години ще инвестираме 12 милиарда динара (около 100 милиона евро) в енергийната инфраструктура, посочи сръбският президент.

Министърката на минното дело Зорана Михайлович обаче отбеляза два дни по-късно, че не е взето решение за изграждането на новия петролопровод. Алтернативите на руските доставки са - едната е петролопровод до Унгария, а другата - петролопровод от Дуръс, които обаче са на ниво идеи.

Белград вероятно има предвид, че по нефтопровода "Дружба" също се пренася руски петрол...

Отговаряйки на въпроси, Михайлович каза, че тръбопроводът JANAF все още е най-устойчивото и икономично решение за Сърбия. По думите й, за да се защити Сърбия, се разглеждат и други решения.

Сърбия вероятно разчита на бъдещи доставки от своя добър приятел - Обединените арабски емирства. Александър Вучич посрещна в понеделник, 10 октомври, в Белград президента на ОАЕ шейх Мохамед бин Зайед Ал Нахаян. От 2012 г. до сега Вучич и шейх Мохамед бин Зайед Ал Нахаян са имали повече от 20 срещи, като за последен път са разговаряли през септември в Абу Даби, припомниха сръбските медии. Най-важното споразумение, което беше подписано, бе това, с което Сърбия получава финансова подкрепа от ОАЕ за заем от един милиард долара при лихва от три процента.

В условията на тежка глобална криза това посещение беше много важно за Сърбия, тъй като ОАЕ са седми в света по запаси от петрол, тоест притежават почти шест процента от световните петролни запаси, отбеляза РТС.

Сърбия и санкциите срещу Русия

Сърбия няма да въведе санкции срещу Русия, докато променилата се ситуация не я принуди да предприеме подобни мерки, категорично заяви Александър Вучич. Но той подчерта, че ситуацията постоянно се променя.

Няма да налагаме санкции, "докато щетите, нанесени на Сърбия", не станат толкова големи, че трябва да приемем една различна реалност, каза Вучич. Той потвърди, че ще действа и управлява в съответствие с интересите на Сърбия.

Сръбският президент каза наскоро, че Сърбия подкрепя териториалната цялост на Украйна, но няма да въвежда санкции против Русия.

Малко за нефтопровода JANAF

Jadranski naftovod (JANAF) е компания за транспортиране на суров нефт в Хърватия. Управлява петролнотранспортната система JANAF, част от нефтопровода Adria, пише в уикипедия.

JANAF управлява петролен терминал на пристанище Риека в Омишал на остров Крък. През 2020 г. терминалът за течни товари на пристанище Риека транспортира 8,1 милиона тона петрол, което е увеличение от 22% в сравнение с 6,6 милиона тона, транспортирани през 2019 г. През 2020 г. JANAF регистрира годишни приходи от 790 милиона куни (104,9 милиона евро), което е с 10,6% повече от 2019 г., и годишна нетна печалба от 288,1 милиона куни (38,2 милиона евро). Това бяха най-добрите бизнес резултати на JANAF от създаването му.

JANAF е акционерно дружество, собственост на Хърватския институт за пенсионно осигуряване (37,26%), Центъра за преструктуриране и продажби (26,28%), Република Хърватия (14,97%), INA (11,80%), HEP (5,36%) и други акционери, всеки притежаващ по-малко от 5% от акциите.