Китай и Индия имат поне една допирна точка: азиатските гиганти са единствените две страни в света, чието население надвишава 1 милиард жители. Има обаче съществена разлика: Пекин обяви неотдавна първия демографски спад след 60 години на непрестанен растеж, а Индия продължава да регистрира увеличение на населението и е напът да се превърне в страната с най-много жители на Земята, пише в обзорна статия БТА.

Друг възможен източник на противопоставяне е свързан с икономическия растеж.

В продължение на две десетилетия Китай движеше световния растеж, регистрирайки впечатляващи данни, но това вече не е така. През 2022 г. китайската икономика е нараснала с малко над 3 на сто, което е половината както спрямо ръста през 2021-а, така и от целта, обявена от правителството в началото на годината.

За сметка на това Индия представя много по-сериозни данни за растеж: 8,7 на сто през 2021 година, близо 7 на сто през 2022 г. и цел, надвишаваща 6 на сто за 2023 година.

Световно преразпределение

Наистина ли Индия е намерила магическата формула на развитието, а Китай е загубил своята? Отговорът на този въпрос не е само икономически, но и геополитически и е обвързан с преразпределението на картите в световен план, пише "Франс ентер".

Когато Китай бе в подем през 90-те години на миналия век и в началото на новия век, Индия изпитваше трудности. Понастоящем Индия сe e променила до такава степен, че привлича инвестиции в технологиите, "зеленaта" енергия и даже в инфраструктурата - слабото й място в миналото, най-вече в сравнение с китайската ефективност.

Индия не е решила всичките си проблеми, а напредъкът е крехък

Най-впечатляващият резултат от тази тенденция е значитeлното намаляване, регистрирано в Индия през последните години на броя на хората, които живеят под прага на бедността. Очаква се този феномен да продължи и в бъдеще: според експерти Индия е напът да се превърне в третата световна икономика през 2027 година, като ще удвои брутния си вътрешен продукт в рамките на десетилетие.

Индия обаче не е решила всичките си проблеми и постигнатият напредък остава крехък. Става дума за силно бюрократизирана и белязана от големи структурни неравенства и "разводняване" на властта страна, върху която тегнат проблеми като сушата или хиндуисткия национализъм на премиера Нарендра Моди, заплашващ реномето й на демократична държава.

Въпросът не се отнася само за историческото съперничество между двата гиганта, но и за равновесието на силите в световен мащаб.

В момента Индия се явява алтернатива на Китай, който след като действаше като двигател за световната икономика над 20 години, сега страда от последствията от собствените си действия по отношение на КОВИД-19, заради идеологическата непреклонност на президента Си Цзинпин и заради постоянния конфликт със САЩ.

Останалият свят внимателно наблюдава случващото се. Френският президент Еманюел Макрон ще посети до лятото както Китай, така и Индия. В първия случай обаче целта му ще бъде да спаси отношения, застрашени от климата на студена война, докато в Индия Франция продава изтребители "Рафал" и подводници, развивайки стабилно търговско сътрудничество.

Бъдещето все още не е предначертано. Ще успее ли Индия да затвърди "съставките" на сегашния си растеж? Ще може ли Китай да се измъкне от бурята, в която се намира? Бъдещето на голяма част от света ще зависи от отговора на тези два въпроса. Сегашното положение не е абсолютна константа, заключава "Франс ентер".