Санкциите са непроницаеми като решето. Мистериозните посредници, помагащи на Русия

Редица държави бележат стремителен ръст от началото на войната в Украйна

Снимка: АФП/AXEL HEIMKEN/БТА

Санкциите са непроницаеми като решето. Мистериозните посредници, помагащи на Русия

Редица държави бележат стремителен ръст от началото на войната в Украйна

12:30 | 20 август 2024 | Автор: The Economist 55 6875 Снимка: АФП/AXEL HEIMKEN/БТА

Русия се подготвя за десетилетия западни санкции, заяви миналата седмица високопоставен служител на външното министерство Дмитрий Биричевски. Фактите сочат, че това може да не е голям проблем. Икономиката се развива добре, с годишен темп от 4 % през второто тримесечие, след като през предходното тримесечие растежът беше 5,4 %, въпреки един от най-строгите режими на санкции, налагани някога. Търговията продължава да процъфтява. Как се случва това?

Още по темата

За подсказка погледнете към Казахстан. Миналата година изглеждаше, че технологичната индустрия на централноазиатската република е постигнала триумф. Откакто започна войната в Украйна, на европейските фирми беше забранено да продават по-голяма част от продукцията си в Русия; преди това те бяха най-големите доставчици на технологии в страната. Но малката казахстанска технологична индустрия, около 50 фирми с производствен капацитет от 100 млн. долара през 2021 г., изглежда е запълнила празнината. Нейният износ за Русия е нараснал от 40 млн. долара през 2021 г. до 298 млн. долара през 2023 г. Разбира се, всичко не е такова, каквото изглежда. Вносът на електроника от Европа също се е увеличил - от 250 млн. евро (273 млн. долара) на 709 млн. евро. Дали казахстанските фирми са се разраснали по вълшебен начин, или руските фирми са намерили заобиколен път към старите си европейски доставчици? Преценете сами.

Казахстан е една от няколкото страни, в които търговията с Русия и Европа преживява мистериозен бум след инвазията на Украйна. Другите са Армения, Азербайджан, Грузия, Турция и останалите четири страни от Централна Азия. През 2023 г. износът от Европейския съюз към тези държави се е увеличил с 46 млрд. евро, което е с 50% повече в сравнение с 2021 г. Това се равнява на три четвърти от спада в износа на Европа за Русия от 2021 г. до 2023 г.

Заедно с военната помощ, санкциите са основният принос на Запада към военните усилия на Украйна, но за разлика от ракетите с голям обсег, досега те не са успели да нанесат голям удар. След две години и половина руската икономика се държи добре. Трудно е да се каже кои европейски фирми просто се приспособяват добре към новите ограничения и кои заобикалят санкциите. Но както се оказва, най-големият ръст на търговския поток, преминаващ през трети страни, е сред продуктите, които сега са силно ограничени. Европейските политици отчаяно се опитват да затворят пробойните, но това означава да бъдат строги към правителствата на някои от най-коравите съседи на Европа.

Бумът на посредническата търговия се дължи на три фактора. Първият е търговията със забранени стоки, която открито нарушава санкциите. ЕС е приел 14 пакета от санкции, последният от които е от 24 юни. Те забраняват на фирмите, произвеждащи всичко, което може да се използва на бойното поле, да изнасят за Русия. Това включва полупроводници и дронове, но също и лагери и микровълнови печки. Въпреки това повече от половината от бойното оборудване, което Русия е придобила между февруари и август 2022 г., съдържа компоненти, произведени в Европа или Америка, твърдят анализатори от лондонския мозъчен тръст RUSI.

Например, най-бързият ръст на износа от ЕС за Казахстан и Армения е в областта на химикалите, електрониката и машините - все продуктови групи, които са подложени на тежки санкции. Износът на машини за Казахстан от ЕС се е удвоил от 2021 г. до 2022 г., а след това е нараснал с още 23% през 2023 г. и е достигнал 6,4 млрд. евро. През 2023 г. Армения е внесла от Европа два пъти повече химикали, пет пъти повече IT-хардуер и четири пъти повече електроника, отколкото през 2021 г. Освен това има стоки, които се пренасят контрабандно през границите и които не попадат в официалната търговска статистика.

Пратките могат да преминат през няколко посредника по пътя си към Русия. Някои износители в Турция и Централна Азия наистина нямат представа откъде са дошли стоките, които изпращат. Други обаче знаят много добре.

Миналата година САЩ наложиха санкции на мрежа от европейски фирми, организирана от руския конгломерат "Маяк", за транспортиране на забранено оборудване през Узбекистан и Армения. През юни Вашингтон разкри две различни мрежи от европейски производители на инструменти, които доставят стоки за Русия - една през Турция за руската държавна компания "Остек" и една през Киргизстан за руската аерокосмическа компания НЮТОН-ИТМ.

Втората причина за нарастващата непряка търговия е, че от 2022 г. Русия забрани на камионите да влизат директно от ЕС. ЕС разрешава износа на някои продукти за Русия, като например селскостопански стоки, но сега те трябва да минават по заобиколни маршрути. ЕС не е кой знае колко притеснен от това: това оскъпява транспорта, което обезкуражава търговията с Русия, но позволява на фирмите, които са силно зависими от нея, да оцелеят. Селскостопанските продукти, които постъпват от Европа в Казахстан, са се удвоили от 2021 г. до 2023 г., сочат официалните данни.

Третата тенденция е най-трудна за спиране от страна на Европа. Тя идва от бума на производството в трети държави. Фирмите от трети страни внасят някои материали и части от Европа, което не е задължително да нарушава правилата. Санкциите все още не са засегнали някои видове износ, като текстил, необработено желязо и необработена стомана.

Но дори там, където търговията е разрешена, извършването на плащания без нарушаване на финансовите санкции е проблем. Почти всяка транзакция с държавна руска фирма е забранена. На европейските банки е забранено да контактуват с повечето руски банки. Големите руски банки са блокирани от SWIFT - мрежата, която банките използват за комуникация помежду си. Фирмите трябва да избягват да правят бизнес с 2 200 фирми и финансисти, които са включени в черния списък на ЕС.

Преди началото на войната Турция беше един от най-големите доставчици на домакински уреди за Европа. САЩ смятат, че сега турските фирми произвеждат дронове и микроелектроника за Русия. Според служител на турското външно министерство металите за някои боеприпаси могат да се претопяват в Европа. Вносът на офис техника от Европа в Казахстан се е утроил до почти 1 млрд. долара в периода 2021-2023 г. Това вероятно се дължи отчасти на рязкото увеличаване на броя на новите офиси и заводи. Инвестициите в Казахстан са се увеличили с 11% през 2023 г. благодарение на руски фирми.

Икономиките на Централна Азия и Кавказ изглежда само печелят от войната. Като цяло икономиките на петте централноазиатски републики са нараснали с 6% през 2023 г., в сравнение с 4% през 2022 г., а икономиката на Армения е нараснала с 8%, в сравнение с 5% през 2022 г. Изведнъж се е появил процъфтяващ логистичен сектор, а превозът на стоки нараства с 20% всяка година.

За европейските политици всичко това са лоши новини. "Очаквахме известно изтичане, но не в мащабите, за които сега знаем", казва един от служителите. През декември дванадесетият кръг от ограничения на ЕС за първи път беше насочен към фирми в Армения и Узбекистан. Оттогава чиновниците заплашват с още санкции трети страни и европейците, които изнасят за тях, но са предприели действия само срещу няколко фирми. Всеки път, когато в черния списък се добавя някоя фирма, друга се регистрира на друго място.

Истинското решение би изисквало помощ от страна на правителствата в Кавказ и Централна Азия. Това е трудна задача. Регионалните политици ценят близостта си с Русия и често извличат лични ползи от нарушаването на правилата. Все пак европейците биха могли да им предложат облаги. Наскоро Армения започна да затваря фирми, търгуващи с Русия, след като ЕС ѝ отпусна 270 млн. евро под формата на помощи, кредити и договори.

Освен това Европа би могла да използва повече тояги, отколкото моркови. Тя може да разшири забраните за износ към трети държави или да ограничи дейността на техните банки. Това може да разгневи останалите източници на газ за Европа (Азербайджан и Армения) и да навреди на европейските компании. Въпросът е дали ЕС смята, че ползата за Украйна от по-строгия режим на санкции си заслужава. Съдейки по сегашния му подход, това не е така.

ИЗБРАНО